“24 часа” и “Труд” ще излязат на борсата

17.12.2010 /09:42 | Автор : Паола Хюсеин | Източник: “24 часа” Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това съобщи Огнян Донев,един от новите съсобственици на досегашната ВАЦ Медийна група България.

Огнян Донев е роден на 22.12.1957 г. Учи в Хамбург и Виена. Завършва МИО във Висшия икономически институт в София. През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин. Мажоритарен собственик и изпълнителен директор на “Софарма” АД. Участва в борда на директорите на „Унифарм” АД, „Софарма Трейдинг” АД, „Доверие Обединен Холдинг” АД и др.

Владее немски, английски, руски и италиански. Преди 40 дни почти единодушно е избран за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Женен, има двама синове.

Досега сте отказвали участие в медийни проекти. Защо решихте да купите “24 часа” и “Труд”, г-н Донев?

Не ми е материя. Аз и сега в този проект съм финансов инвеститор. Не мога на моята възраст тепърва да стана специалист по медии. Има хора, които са много по-напред с материала.

Това, от което разбирам, е финансиране и инвестиране в правилен момент, респективно публичност на инвестицията. Оттам идва и приказката, че съм най-големият борсов играч, което е незаслужен комплимент.

Но наистина на Българската фондова борса съм един от първите 5  професионални инвеститори, за което даже ни издадоха удостоверение. От първата петица трима са мои служители.

Виждате, че ние наистина сме ентусиасти на това поприще. Така че със сигурност ще се опитам да убедя своите партньори, че най-добрият начин за ръководене на една медия е придаването й на публичен статут.

Тоест вестниците ще излязат на борсата?

Да, вторично публично предлагане на Българската фондова борса, въпреки че тя не е развита, колкото би ни се искало да е.

Това какво ще донесе на вестниците?

Ще даде по-голяма плурализация на собствеността, по-голям достъп на всички желаещи да бъдат съсобственици на медията. От друга страна, ще гарантира по-голяма независимост на самата медия и на редакционната й политика.

Англичанинът милионер Ричард Брансън, собственик на компанията “Върджин”, е против борсата, защото смята, че там всички са мошеници.

Някой път и мои колеги, особено тези, които се радваха на срива на борсите, правят грешката да ни оценяват, че като говоря за борсата, имам предвид спекулирането там.

Да, аз съм голям участник на борсата, но тя за мен е инструмент да осъществявам своите идеи. Аз не купувам акции на някаква фирма, за да ги продам по-скъпо след месец.

Това е професията спекулант, но не в българския смисъл на думата. Купувам акции само на компании, в които ме интересува аз трайно да присъствам, и много рядко продавам. Главно пазарувам.

Защо искате да имате вестници?

Факт е, че се въздържах 2 години в условията на финансова и икономическа световна криза както аз, така и управляваната от мен компания “Софарма” от големи инвестиции.

Не знаехме дълбочината на кризата, до каква степен тя ще ни засегне. Доброто е, че реално в нашия бранш, в който аз оперирам, криза няма. Икономическите показатели се качват и затова проявяваме известна смелост.

Казват, че се е увеличила продажбата на антидепресанти и затова фармацевтичните компании не усещат кризата.

Ние не сме големи специалисти в областта на антидепресантите. Много важен момент е, че не “Софарма” купува ВАЦ, компанията няма никакво участие в тази сделка. Само аз като физическото лице Огнян Иванов Донев, с личните си пари и финансови възможности.

След като сключихте сделка, означава ли, че кризата свършва?

Що се касае до бизнесите, в които аз съм инвестирал, да. За жалост има сектори на икономиката, за които това не може да се твърди все още. Някои имат плахи признаци на излизане от кризата. Други още дълги години няма да излязат, а някои можеи да умрат.

Строителството ли имате предвид?

Всички казват строителството. То също не трябва да се разглежда като нещо цяло. Има жилищно, ваканционно - по морето, по планинските курорти, което определено не е нещо, което скоро ще се съживи.

От друга страна, в България има голям дефицит на инфраструктурно строителство. Така че изкуството на строителните фирми е да се препрофилират. Инфраструктура и пак инфраструктура - всички българи ще сме много благодарни.

Но ето текстилната промишленост. У нас производството на памучен текстил също няма големи шансове. Затова колегите трябва да се преориентират от простото производство на плат към колкото се може по-сложна конфекция, с която да са конкурентоспособни спрямо силното турско и китайско производство.

Това са нормални неща и именно кризата ще помогне в някаква степен да се осъществи иначе несъстоялата се структурна реформа на българската икономика. Виждате и металургията. Това, че “Кремиковци” няма бъдеще, беше ясно на всеки българин, но агонията трая прекалено дълго.

Къде поставяте вестникарската индустрия?

Вестникарската индустрия също е нещо, което ще остане винаги. Но вътре в този сектор ще настъпят някои изменения. Хартията ще намалява все повече и електронните носители ще се увеличават. Това е процес, който със сигурност ще се състои в България през следващите 10 години.

Вие къде четете вестник - в интернет или на хартия?

Аз не съм типичен представител, защото чета всичко - и едното, и другото. Но съдейки по моите синове, те ненавиждат хартията. Което не значи, че тя ще отпадне, но все по-голям процент от хората ще използват електронните медии.

И това е нормално, не е само в България, ние следваме световните тенденции. Но нито ще отпадне професията журналист, нито вестникарството, ще има електронни вестници, ако щете. Същото е и с книгоиздаването.

Някои ще четат на айпадовете си, особено по-младите, които въобще нямат създаден навик да четат книги. Но много хора ще предпочетат елемента на колекциониране на книгата, на докосването до нея. Независимо че всички поръчваме книги в “Амазон”, аз също прекарвам с удоволствие по половин-един час в книжарница.

Въпреки трудностите не сте се отказали от бизнеса, искате още да придобивате. Това игра ли е?

В един момент е живо честолюбие. Не смятам, че е нещо особено. За мен по-ценно беше, когато колегите ми присъдиха приза “Буров”, а после и почти единодушният ми избор за пр

едседател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. По-голямо признание от колеги надали мога да постигна. В каква степен са обезценени ордените, знаете.

Оттам насетне човек единствено работи от честолюбие, за да се направи нещо хубаво за колкото се може по-широк кръг от хора. Сега най-вероятно от 8000 ще станат 9000 хората, за чиито съдби съм съпричастен.

Затова си длъжен да раждаш добри идеи, да ги внедряваш, те да имат положителните резултати, което пък ти дава възможност да прехвърляш тази сигурност и към всички хора, които вярват в теб.

Коя е най-голямата ви радост в живота? Излезе класация на най-богатите българи и вие сте на едно от челните места в нея.

Това не бива да е самоцел. Ако си в челната 50-ица, е толкова условно дали си малко по-нагоре или по-надолу. Самата методология е условна. Дава се тежест на едни критерии вместо на други. Въпросът е, че по някакъв начин се дава оценка кой кой е в обществото.

Ориентират се също и апашите. Оценяват се активите, които веднъж си придобил, развил, създал. Но не е оценка на личното богатство. Затова и на г-н Гарелов в “Екип 5” обясних, че това не е купчина пари, която стои на масата в хола.

Къде препоръчвате хората да си влагат парите?

Това е като женитбата. Не може да се дават съвети. Всеки трябва да си даде оценка какъв е неговият образователен ценз, познание. Ако има чувството, че не може да се ориентира, да възложи управлението на своя финансов ресурс на професионалисти. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

Вестникът описва случаите с американските журналисти Андре Влтчек и Серина Шим, мистериозно издъхнали в течение на тази година на турска територия.

05.12.2020/17:25

Журналистите от БНТ Биляна Бонева и Милен Атанасов събраха 19 вдъхновяващи истории на хора със свободен дух в книгата "Пътешествия за мечтатели".

03.12.2020/13:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки