Иван Тодоров: Елегия за Безеншек и стенографията

19.12.2010 /00:16 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Преди 40-ина години в тогавашната единствена в цяла София Английска гимназия, намираща се зад някогашните царски конюшни - на ъгъла на бул. „Дондуков” и „Панайот Волов”, се появи нисичък, сравнително млад, олисяващ мъж: Райчо Райчев.

Казаха ни – на нас, учениците, че при него ще учим машинопис и стенография. Директорката Бъчварова ли бе уредила, Министерството на образованието ли бе наредило – не знам. Ала за няколко години този човек успя да посвети в тайнствата на бързописа неколкостотин души. Които – сигурен съм – ще го помнят с благодарност, докато са живи...

Самия Райчо Райчев срещах сетне много, много пъти като стенограф, поканен да запише и да дешифрира след това на машина всичко от поредното заседание на Общите събрания и конгреси на СБЖ. А и доста други ценяха виртуозността му.

Безеншек, изписано стенографски
Когато започна да ни преподава, машинописът бе поне за някои от нас нещо познато. От стенографията обаче лъхаше екзотика.У нас тя е рожба на словенеца Антон Безеншек, дошъл в България след Освобождението.

Става щатен стенограф на Народното събрание, преподава и в Пловдив... Преди това обаче приспособява не само за българите, а и за всички южни славяни немската система за бързопис /ако трябва да съм съвсем точен, преводът е „теснопис”/, създадена от човека със странно поне за нашите географски ширини второ и трето име – Франц Ксавер Габелсбергер. Не се пише съвсем лесно и стенографски.

Отделно англичаните имат - щеше да е странно, ако не се деляха от останалата част на Европа и в това отношение! - друга, тяхна метода. Но за нас важен е Безеншек. Скоро се появяват и много негови следовници.

Стенограф в Народното събрание е и Димчо Дебелянов, чудесен бързописец е и Боян Пенев, любимият мъж и на Дора Габе, и на Елисавета Багряна, стотици, хиляди, далеч по-неизвестни от тях.

След началото на миналия век интерес в тая област избуява през 30-те и 40-те години – по времето на масовото разпространение и на есперантото. И до ден-днешен баща ми - архитект на прага на 90-те, винаги, когато слуша новини по радиото, да речем, или друга някаква реч, едва видимо за страничен човек помръдва с показалеца на дясната си ръка – просто пише по въздуха чутото от ефира с научените в ученическите си времена сигли.

Тайнство е стенографията. А владеещите я са своеобразно братство. Помагаше и помага много. Особено в журналистиката. С нея репортерът преборва и най-бързорекия събеседник. Без да зависи от капризите на техниката, прекъсването на тока, изтощаването на батериите, неволното изтриване на записа... Разчитайки единствено на химикалката и листа. И, разбира се – на уменията си, които трябва да бъдат доусъвършенствани непрестанно.

Преди 20 години имаше утвърдени съкращения за БКП, Тодор Живков, производителни сили, производствени отношения, начин на производство, социализъм, капитализъм, революция – ред още думи и словосъчетания, които бяха в неспирен всекидневен оборот. А човек може да си създава и свои. Което – трябва да се признае – е главната причина разчитането на чужда стенограма да е доста главоболна и трудна работа... Но, така е. Всеки обаче, който владееше и стенография, при равни други условия бе предпочитан при кандидатстване за работа в редакция.

В „ПОГЛЕД”, например, великолепно владееше това изкуство Иван Ганев, който бе ставал и републикански шампион в организираните надпревари за бързо писане. Завеждащата Документацията през 80-те Катя Илиева също бе майсторка... И дойдеше ли интересен гост, винаги се разчиташе и на тях. За пълен запис. Уловил всеки нюанс, всяка подробност от изреченото,от споделеното.
Така, както продължава да е и в Народното събрание.

Не сте забравили двете жени, най-често, седящи непосредствено до ораторската трибуна в пленарната зала, нали? А са две, защото се редуват на определен интервал и палката на щафетата веднага трябва да бъде плавно предадена от едната на другата...

Тъй е било и по времето на Дебелянов

Щатни стенографи, доколкото знам, са имали редакциите на почти всички всекидневници. Днес, със сигурност, са оцелели в „Стандарт”. Слава Богу – изписват ги даже в редакционното каре поименно.

Инак чезнат и изчезват като коректорите-стилисти. И от това занаятът ни само губи. Стенография не се учи вече във Факултета по журналистика на Софийския университет. Престана да излиза съществувалото десетилетия списание „Стенографски преглед”, не се мярка никъде и наследникът му „Стенография”.

Защо? Няма умен отговор. А стенографията е с железни правила. Но и поле без бряг за импровизации. Като джаза. Тя пести време. И лови светкавиците на изречените мисли със серкмето на знаците си още преди ехото от гърма им да е отекнало...

Пак тя приучва и на тъй рядко срещания в наши дни краснопис. Майсторската стенограма прилича на хубав източен йероглиф. Това писмо, даже и да се повторя, за добро ще е, напомня тайнопис, напомня шифър.
Всяка дума или съкращение имат свои чупки и извивки на линията, които – веднъж научени – нетрепващата ръка следва подир това все по-бързо и с лекота и устрем. Нататък, нататък... Напред!

За жалост тоя усталък днес не се цени. И си отива

Накрая ще си позволя да използвам калъпа на една крилата фраза. И с носталгична влага в очите и през буца мъка в гърлото ще извикам: „Господин Безеншек! Превалилите билото и слизащи все по-надолу по хълма на дните си български вестникари-стенографи не са Ви забравили и Ви поздравяват!”

Поздрав от обречени...

Ала какво значение има, щом е от сърце?


Сподели в
 

Жал ми е за българите, които живеят в Англия и трябва да отидат на работа - а вестниците да са покрити с такива заглавия (има предвид за расизма в България) - и то не само левичарски вестници като "Гардиан", ами всички до един.

18.10.2019/16:55

На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:

17.10.2019/09:04

Само свободни и независими от политическо и икономическо влияние медии могат да се противопоставят на опасни процеси, които застрашават демокрацията.

16.10.2019/09:03

В личната вендета на лидера на "Атака", понастоящем и кандидат за кмет на София - Волен Сидеров, с Българската национална телевизия (БНТ) е на път да бъде въвлечено и цялото Народно събрание.

15.10.2019/09:02

В Турция са арестували кореспондента на дубайската телевизия "Ал Арабия" Зейдан Зенглу във връзка с работата му по отразяване на турската военна операция "Извор на мира" в Сирия, предаде ТАСС, като се позова на съобщение на сайта на телевизията.

14.10.2019/09:01
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки