Карекин Карекинян: Журналистът – да е нахален, продуктивен и пробивен

21.04.2011 /10:37 | Автор : Христо Христов | Източник: vsekiden Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Повече от 60 години Карекин Карекинян работи като фотожурналист. И днес, когато се борави само с дигитални апарати, той продължава да снима и да запечатва новините на деня.

През целия си съзнателен живот е работил в медиите. Родителите му са бежанци от Армения, оцелели от геноцида. През 20-те години на 20-и век родителите на Карекин Карекинян намират своята втора родина в България.

Преди няколко дни Карекинян, който е почетен гражданин на Хасково, подреди поредната си самостоятелна изложба в центъра на областния град. Носител е на много национални и международни награди.

За него хасковлии казват, че той е живата история на фотографията, а за нас младите журналисти, той просто е Каро, който ни е научил на много и за журналистиката, и за човечността.

Каро, колко изложби сте направили?

Много са, и национални, и международни. Самостоятелните ми изложби са около 5-6. В Симеоновград, Хасково, участвал съм във всички национални фотоизложби. Имам и международни. А изложбата, която подредих преди няколко дни, може би е към 15-тата, която правя в Хасково.

Всичките, които съм направил, бяха високо оценени, а те са журналистическа и художествена фотография. За първи път направих документална фотоизложба, която обхваща периода от 1954, когато завърших фотожурналистика, до ден днешен.

Трудно ли се снима. Вие, фоторепортерите имате само миг, за да уловите новината?

Има интересни случки. За мен се говорят доста вицове. Но нашата професия е такава, че има моменти, в които трябва да се режисират. Когато се прави фотожурналистика не трябва да се забравя, че трябва да има динамика, в същото време да има и художествен елемент.

Не както е в днешно време, след като влязоха в действие цифровите апарати, много мои колеги просто натискат копчето. Все едно, че снимат кинофилм. За една портретна снимка правят по 20 кадъра.

Кога се е снимало по-трудно, сега, когато има много агресия, или по времето на социализма, когато е имало много забрани?

За мен няма значение. Аз съм работил и по времето, за което някои казват, че е имало фашизъм в България, работил съм и по времето на социализма. Няма значение за мен времето. Журналистът трябва да бъде журналист, не е от значение времето. Това, което се казва, трябва да се пише.

Вие сте единственият фоторепортер, който отказва да ползва кола и може да бъде видян и в най-отдалечените точки на града. Не се ли уморихте?

За мен е удоволствие. Някои хора се чудят как сутринта ме виждат в един квартал, а следобед в друг. Движението ме крепи, чувствам се още стабилен.

Вече има много млади колеги, на които изобщо не се давате. Как постигате това?

Много хора си мислят, че нашата професия е лека. Но не е така. Журналистът трябва да бъде много нахален, продуктивен и пробивен. Трябва да гони и да търси новината.

Не да седи и да чака някой да му каже. Аз си изградих този начин на работа. А фотожурналистът трябва винаги да е в движение, да ходи по кварталите и когато предложи снимка тя да има стойност.

А младите стоят и чакат. Нямат усет, нямат виждане. Фотожурналистът трябва да знае кой момент да хване, не само да натисне бутона, за да направи 20 снимки и после да няма и една, която да става за публикуване.

За последните 10 години, в които работихме заедно, вие се опитахте да обучите доста млади фотографи. Научиха ли се или…

И да имат желание, малко трябва да имат и дарба. Нали знаеш, че от всяко дърво свирка не става.

Каро, кой е по-важен репортерът или фоторепортерът?

Трябва да действат взаимно. Например, фоторепортерът може да направи много неща, но и на репортера трябва да му работи ума. Репортерът трябва да каже идеята на колегата си, да му обясни, а фоторепортерът трябва да мисли как да го направи, за да съответства снимката на материала на репортера. Двамата трябва да работят в екип.

Лесно ли се решихте да дарите целия си архив от негативи и снимки най-напред на Държавния архив, а после и на музея?

Така е, дарих всичко, което съм снимал през годините. Договорихме се с директора, че ще имам свободен достъп до снимките си. И преди няколко години главният редактор на вестника поиска да отворим рубрика „Историята”, трябваше да отида до архива, за да поискам снимки.

Казаха ми да напиша една молба и да платя 20 лв. Попитах ги дали сериозно говорят и дали не си правят шега. Една жена ми каза, че е държавна служителка и че в държавните учреждения не могат да се правят изключения. Праснах вратата и излязох.

Разделих се с архива си по една причина. Когато се пенсионирах и вече напусках вестника, в който работих, нямах гаранция, че този, който ме наследява, няма да присвои този огромен архив от снимки. И второ, къде е гаранцията, че нямаше да изчезне.

И сега продължавам да давам снимките си, които правя на музея. Качвам ги на дискове и ги предавам там. Но в музея излязоха хора. И там се плаща, но ако ми притрябва някоя снимка аз не плащам.

И аз съм горд, защото като почина, ще се говори, ще се показва историята. На музея дадох дори моите лични апарати през годините, тези и на баща ми, без да съм поискал стотинка.

След толкова много години снимане, работа, репортерстване, коя е снимката, която най-много ви е докоснала?

Много труден въпрос. Всичко, което е минало през ръцете ми, е свидно. Когато правих последната изложба преди дни плаках като дете, защото няма нищо, нашата нация загива. Ето например, Хасково от 110 000 души вече е 75 000 граждани.

Къде отидоха тези хора? Никой не мисли за другия. Всеки гледа да бъде на службата, а за другия въобще не мисли. В областта имаше толкова големи предприятия. Даваха хляб на хиляди. Всичко съм снимал. Сега ги няма, разруха е.

Винаги ли сте искали да се занимавате с фотография? Някога хрумвало ли ви е да се откажете?

Баща ми се занимаваше с фотография и когато бях в четвърто отделение започнах да ходя в ателието. После ме прати на обучение в Стара Загора, където научих много тънкости. Когато се върнах оттам казах на баща си, че аз ще си отворя студио.

За да се докажа, започнах да правя цветни снимки. Народът идваше. Станах милионер, в кръга на шегата. И в 1954 г. ликвидираха частното. Тогава виснах във въздуха. В този момент си помислих какво да правя, но по линията на РАБФАК заминах в София да уча.

Завърших, взех си кетапа. Назначиха ме в Държавен фотоархив на ул.”Граф Игнатиев”. Отговарях за цяла Южна България от Пловдив до Бургас. Тогава си купих мотопедче, защото с влаковете и рейсовете закъснявах за събитията. Имало е случаи, когато съм вървял пеш от Стара Загора до Средец, защото задачата е поставена и трябва да се изпълни.

След това си купих мотор, а после и първия „Москвич” и то червен. Тогава започнаха да ми викат „червеният буржоа”. След това създадоха в. „Хасковска трибуна”, аз се дърпах, не исках да се местя, но започнах.

И докато се пенсионирам, работих по вестниците, бях фотокореспондент на „Земеделско знаме”, „Работническо дело”, „Кооперативно село”. Дойде ред и на първата изложба, с която исках да докажа, че фотографията е и изкуство.

Искахме с Владимир Динчев, който беше единственият художник фотограф в България тогава и знаеше 4 езика, да направим изложба за Димитровграад, но на него не му позволяваше властта. 90% от снимките бяха мои, а изложбата беше в София.

Поводът: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=11291   


 

Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Халина Хътчинс, която бе смъртоносно простреляна от актьора Алек Болдуин по време снимки на уестърна „Rust” в щата Ню Мексико, е родена в Украйна през 1979 г. и е завършила международна журналистика в Киевския държавен университет. От 2015 г. живее в САЩ, където завършва и операторско майсторство. Заснема над 30 филма и сериала, показвайки изключителен талант.

23.10.2021 /12:34 | Източник: actualidad.rt.com/novini.bg

По-малко от една пета от биографиите в англоезичната версия на Уикипедия са на жени. Дисбалансът е наличен и при биографиите на журналистките. Популяризирането на работата на жените в тази професия е необходимо за подпомагане на равенството между половете в журналистическото ръководство. То влияе върху безопасността, доверието, признаването, приобщаването и доходите на жените журналисти, обобщава в свой анализ Journalism.co.uk.

20.10.2021 /16:19 | Източник: Journalism.co.uk

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021 /13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки