Карекин Карекинян: Журналистът – да е нахален, продуктивен и пробивен

21.04.2011 /10:37 | Автор : Христо Христов | Източник: vsekiden Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Повече от 60 години Карекин Карекинян работи като фотожурналист. И днес, когато се борави само с дигитални апарати, той продължава да снима и да запечатва новините на деня.

През целия си съзнателен живот е работил в медиите. Родителите му са бежанци от Армения, оцелели от геноцида. През 20-те години на 20-и век родителите на Карекин Карекинян намират своята втора родина в България.

Преди няколко дни Карекинян, който е почетен гражданин на Хасково, подреди поредната си самостоятелна изложба в центъра на областния град. Носител е на много национални и международни награди.

За него хасковлии казват, че той е живата история на фотографията, а за нас младите журналисти, той просто е Каро, който ни е научил на много и за журналистиката, и за човечността.

Каро, колко изложби сте направили?

Много са, и национални, и международни. Самостоятелните ми изложби са около 5-6. В Симеоновград, Хасково, участвал съм във всички национални фотоизложби. Имам и международни. А изложбата, която подредих преди няколко дни, може би е към 15-тата, която правя в Хасково.

Всичките, които съм направил, бяха високо оценени, а те са журналистическа и художествена фотография. За първи път направих документална фотоизложба, която обхваща периода от 1954, когато завърших фотожурналистика, до ден днешен.

Трудно ли се снима. Вие, фоторепортерите имате само миг, за да уловите новината?

Има интересни случки. За мен се говорят доста вицове. Но нашата професия е такава, че има моменти, в които трябва да се режисират. Когато се прави фотожурналистика не трябва да се забравя, че трябва да има динамика, в същото време да има и художествен елемент.

Не както е в днешно време, след като влязоха в действие цифровите апарати, много мои колеги просто натискат копчето. Все едно, че снимат кинофилм. За една портретна снимка правят по 20 кадъра.

Кога се е снимало по-трудно, сега, когато има много агресия, или по времето на социализма, когато е имало много забрани?

За мен няма значение. Аз съм работил и по времето, за което някои казват, че е имало фашизъм в България, работил съм и по времето на социализма. Няма значение за мен времето. Журналистът трябва да бъде журналист, не е от значение времето. Това, което се казва, трябва да се пише.

Вие сте единственият фоторепортер, който отказва да ползва кола и може да бъде видян и в най-отдалечените точки на града. Не се ли уморихте?

За мен е удоволствие. Някои хора се чудят как сутринта ме виждат в един квартал, а следобед в друг. Движението ме крепи, чувствам се още стабилен.

Вече има много млади колеги, на които изобщо не се давате. Как постигате това?

Много хора си мислят, че нашата професия е лека. Но не е така. Журналистът трябва да бъде много нахален, продуктивен и пробивен. Трябва да гони и да търси новината.

Не да седи и да чака някой да му каже. Аз си изградих този начин на работа. А фотожурналистът трябва винаги да е в движение, да ходи по кварталите и когато предложи снимка тя да има стойност.

А младите стоят и чакат. Нямат усет, нямат виждане. Фотожурналистът трябва да знае кой момент да хване, не само да натисне бутона, за да направи 20 снимки и после да няма и една, която да става за публикуване.

За последните 10 години, в които работихме заедно, вие се опитахте да обучите доста млади фотографи. Научиха ли се или…

И да имат желание, малко трябва да имат и дарба. Нали знаеш, че от всяко дърво свирка не става.

Каро, кой е по-важен репортерът или фоторепортерът?

Трябва да действат взаимно. Например, фоторепортерът може да направи много неща, но и на репортера трябва да му работи ума. Репортерът трябва да каже идеята на колегата си, да му обясни, а фоторепортерът трябва да мисли как да го направи, за да съответства снимката на материала на репортера. Двамата трябва да работят в екип.

Лесно ли се решихте да дарите целия си архив от негативи и снимки най-напред на Държавния архив, а после и на музея?

Така е, дарих всичко, което съм снимал през годините. Договорихме се с директора, че ще имам свободен достъп до снимките си. И преди няколко години главният редактор на вестника поиска да отворим рубрика „Историята”, трябваше да отида до архива, за да поискам снимки.

Казаха ми да напиша една молба и да платя 20 лв. Попитах ги дали сериозно говорят и дали не си правят шега. Една жена ми каза, че е държавна служителка и че в държавните учреждения не могат да се правят изключения. Праснах вратата и излязох.

Разделих се с архива си по една причина. Когато се пенсионирах и вече напусках вестника, в който работих, нямах гаранция, че този, който ме наследява, няма да присвои този огромен архив от снимки. И второ, къде е гаранцията, че нямаше да изчезне.

И сега продължавам да давам снимките си, които правя на музея. Качвам ги на дискове и ги предавам там. Но в музея излязоха хора. И там се плаща, но ако ми притрябва някоя снимка аз не плащам.

И аз съм горд, защото като почина, ще се говори, ще се показва историята. На музея дадох дори моите лични апарати през годините, тези и на баща ми, без да съм поискал стотинка.

След толкова много години снимане, работа, репортерстване, коя е снимката, която най-много ви е докоснала?

Много труден въпрос. Всичко, което е минало през ръцете ми, е свидно. Когато правих последната изложба преди дни плаках като дете, защото няма нищо, нашата нация загива. Ето например, Хасково от 110 000 души вече е 75 000 граждани.

Къде отидоха тези хора? Никой не мисли за другия. Всеки гледа да бъде на службата, а за другия въобще не мисли. В областта имаше толкова големи предприятия. Даваха хляб на хиляди. Всичко съм снимал. Сега ги няма, разруха е.

Винаги ли сте искали да се занимавате с фотография? Някога хрумвало ли ви е да се откажете?

Баща ми се занимаваше с фотография и когато бях в четвърто отделение започнах да ходя в ателието. После ме прати на обучение в Стара Загора, където научих много тънкости. Когато се върнах оттам казах на баща си, че аз ще си отворя студио.

За да се докажа, започнах да правя цветни снимки. Народът идваше. Станах милионер, в кръга на шегата. И в 1954 г. ликвидираха частното. Тогава виснах във въздуха. В този момент си помислих какво да правя, но по линията на РАБФАК заминах в София да уча.

Завърших, взех си кетапа. Назначиха ме в Държавен фотоархив на ул.”Граф Игнатиев”. Отговарях за цяла Южна България от Пловдив до Бургас. Тогава си купих мотопедче, защото с влаковете и рейсовете закъснявах за събитията. Имало е случаи, когато съм вървял пеш от Стара Загора до Средец, защото задачата е поставена и трябва да се изпълни.

След това си купих мотор, а после и първия „Москвич” и то червен. Тогава започнаха да ми викат „червеният буржоа”. След това създадоха в. „Хасковска трибуна”, аз се дърпах, не исках да се местя, но започнах.

И докато се пенсионирам, работих по вестниците, бях фотокореспондент на „Земеделско знаме”, „Работническо дело”, „Кооперативно село”. Дойде ред и на първата изложба, с която исках да докажа, че фотографията е и изкуство.

Искахме с Владимир Динчев, който беше единственият художник фотограф в България тогава и знаеше 4 езика, да направим изложба за Димитровграад, но на него не му позволяваше властта. 90% от снимките бяха мои, а изложбата беше в София.

Поводът: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=11291   


 

Сподели в
 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви началото на номинациите за годишните награди „Икономика на светло“ за 2019 г., които ще бъдат връчени на церемония през септември 2020 г.

26.05.2020/16:52

Точно на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Радио София отваря нов музикален прозорец в своята програма.

23.05.2020/16:44

Живото телевизионно предаване определено носи своите рискове. Изненадващо, те се умножават, когато се излъчва от най-безопасното място - дома на репортера. Особено ако човекът има деца или домашни любимци.

22.05.2020/16:53

Юлий Йорданов е автор на 15 книги. Журналист, краевед, литературен критик. Пред БНР той представи последната си книга „Босоног по стърнището на белия лист“.

21.05.2020/16:52

БНР поставя началото на честванията на 60-годишнината на Детския радиохор с фотоизложба „Отвъд песента“. Кадрите на фотографа Тихомира Методиева – Тихич са експонирани пред Народния театър до 2 юни.

20.05.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 59 гости

Бързи връзки