Иван Тодоров: Защо изчезнаха хонорарните таблици?

16.06.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хонорари плащаха и от радиото и телевизията. Всеки колега имаше личен хонорарен лист за годината, където се нанасяха всяко плащане и удържаните отчисления, включително ергенският данък за неженените от 24 години нагаре.

Тия помагала внасяха ред във всичко. Имаше долен и горен праг за информация и репортаж. За очерк и коментар. За фейлетон и разказ. За снимка и карикатура. За рецензии и интервюта.

Като написах „интервю”, припомних си един важен детайл: ако бе направено на чужд език, интервюерът веднага бе възнаграждаван с 50% отгоре върху полагащата се сума за разговор на български.

Съществуваше и друга интересна и артистична практика: месечното списание „София”, например, плащаше хонорари „на зелено”.

Когато броят бе готов, пратен вече в печатницата, редакторите звънваха на сътрудниците си и ги известяваха, че могат да идат да си вземат парите за намерилия място в поредната книжка техен материал. От касата в червената старинна ъглова къща на „Московска” и „Париж”.

В „ПОГЛЕД” най-високо се котираха т.нар. „П-коментар”, „Гост на „ПОГЛЕД” - той винаги бе на цяла страница, рецензиите за рубриката „ПОГЛЕД” представяха най-търсената книга на месеца, богато илюстрираните репортажи от специалните ни пратеници в чужбина.

За да не редя само думи, които нищо няма да кажат на по-младите, ще поясня, че става дума за хонорари между 80 и 100 лева. А малко повече от 100 лева струваше един мъжки зимен балтон. Оттук-нататък сами си правете други сметки, ако имате желание.

Ала с немалко пари се оценяваха и кратички информации /до 10 лева/, репортажите – към 40, а 40-редовият - на пишеща машина – под рубриката  „Нонпарей” – и той: 40 лв.


За добра история от 70 реда в списание „София” се получаваха 80 лева, за разказ в спортния седмичник „Старт” и в „Народен спорт” – 120. Колкото до технологията, в „ПОГЛЕД” тя бе отработена с годините и – описана – изглеждаше така:

В понеделник секретарката вземаше новия брой – хонорарния, и тръгваше да обиколи всички отдели. Там – ако го нямаше завеждащия, шефа, предложенията за възнагражденията даваха редакторите.


Имахме си вяра и никога не е ставала каквато и да било разправия на тая тема. Знаехме кое как се котира. Длъжни бяхме да кажем и трите имена на всеки външен автор – за да се оформят точно счетоводните документи.

След това хонорарният брой се оглеждаше още веднъж от главния редактор или /ако той отсъстваше/ от някой от заместниците му и хонорарната ведомост заминаваше, понесена от домакина на редакцията Иван Бешков, от къщата на „11 август” №6 към счетоводството и касата на Съюза на българските журналисти на „Граф Игнатиев” № 4. Там – на последния етаж, в петък същата седмица всеки можеше да осребри усилията си. ...Минали времена.

Днес лъскави всекидневници плащат хонарари 2 дни в месеца. Други – месец, два след публикация. Трети въобще не плащат.


В началото на 70-те преподователят по история на българската журналистика проф. Георги Боршуков, олицетворение на добротата и безкористието, писал за много вестници и преди, и след 1944-а, казваше:

„Длъжни сте да възнаграждавате добре труда на всеки, донесъл и 5 реда за изданието ви. За да има желание да дойде пак...”

Колко ще вземете днес, зависи от собственика, издателя, управителя, главния редактор, отношенията ви със самата редакция. Много често изредените хора действат избирателно, субективно. Забравяйки, повечето от тях, че също някога – кога по-отдавна, кога – не толкоз отдавна, също са били репортери, редактори, сътрудници.

Та тъй – колкото ви отредят, толкоз. В едно списание, няма да спестя името му, в тоя случай деликатността действа пакостно – „Черно и бяло”, допреди няколко години 5 страници на машина с 3-4 авторски архивни снимки се хоноруваха 20 лева.


И то – по изключение. Защото всички други подобни текстове „вървяха” по 10 лева. Свободен алъш-вериш – като на сергиите на Женския пазар...

Щях да напиша „така не може”. Няма смисъл, защото може. И се върши всеки Божи ден. Но не бива. Не бива и нито един от ощетените да мълчи.

Неотдавна лекарите заявиха гръмогласно - а тъкмо вестникарите им помогнаха най-много за разгласата!, - че нямало да преглеждат за по-малко от 24 лева. На полицаи, митничари и бирници им дават по-голяма и по-голяма плата, за да ги „мотивирали” да работят и да бъдели „по-малко склонни да се поддават” на корупция, на рушвети.

Ние – вестникарите, се оставихме да ни подритват и смитат като фасове по тротоарите на улиците. И няма нищо чудно,    че сред черните овце на гилдията избуяват пазарене, скандални договорки, продажно писане. Все следствия и от безредието, от липсата на канон.

Необходими са - колко пъти ще трябва да се припомни? - регламентация, ред, наредба, закон. Които да се спазват. А нарушителите – безмилостно да се наказват. И морално, и материално. От добро те не разбират.

И изработването на тия правила не трябва все да се проточва, да се бави. Не трябва да се поверява само на юристи. Защото те имат чудесно развит нюх за пари, но до всеки от тях трябва да има двама-трима вестникари с опит, които знаят от практиката си колко труд е нужен за всяко нещо в занаята ни.

Няма вече за кога да отлагаме. Няма смисъл само да се вайкаме и да преживяме кахърите си. И Съюзът ни трябва да се разтропа и да покаже характер. Много време бе проспано, много горчилка – преглътната. Примиренчеството ражда малодушни и страхливи шушумиги, не достойни човеци.

По-бърже да се изправим гордо!


Сподели в
 

До 20 октомври може да се кандидатства за Годишните награди в туризма, за които през 2019 г. ще е четвърто издание, напомнят от министерството на туризма.

20.10.2019/09:07

Жал ми е за българите, които живеят в Англия и трябва да отидат на работа - а вестниците да са покрити с такива заглавия (има предвид за расизма в България) - и то не само левичарски вестници като "Гардиан", ами всички до един.

18.10.2019/16:55

На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:

17.10.2019/09:04

Само свободни и независими от политическо и икономическо влияние медии могат да се противопоставят на опасни процеси, които застрашават демокрацията.

16.10.2019/09:03

В личната вендета на лидера на "Атака", понастоящем и кандидат за кмет на София - Волен Сидеров, с Българската национална телевизия (БНТ) е на път да бъде въвлечено и цялото Народно събрание.

15.10.2019/09:02
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки