Не ще забравя Илия П. Илиев – шахматиста вестникар

29.06.2011 /09:31 | Автор : Иван Тодоров | Източник: 7spor Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Фрагмент от снимка на 20-годишния Илия П. Илиев през 1938 г. на Софийската гара (Из албума „Българският шахмат в снимки”)

Историята за Илия П. Илиев е тъжна. Ражда се на 15 ноември 1917 г. в София. И още като ученик го привлича вестникарството. Започва 16-годишен да сътрудничи на българския аналог на английския „Таймс„ – вестник „Мир”.

Уверили се бързо в кадърността му, редакторите му поверяват шахматната рубрика. Потребни били много хъс, но и талант, за да се информират читателите за всичко интересно за великата игра не само у нас, но и в света.

Колко време му е оставало при това положение за учене, не знам, но се залавя и с организационна работа. И през 1938-а е избран за секретар на Българската федерация по шахмат.

Той е сред посрещачите на най-добрия шахматист по онова време на западните ни съседи Вася Пирц на софийската гара. Много лета по-късно разказва на Павел Иванов:

Илия П. Илиев става член и на младежкото шахматно християнско дружество, участва в Осмия конгрес на федерацията. Около него ври и кипи.Като вестникар решава да започне издаването на шахматни списания и у нас.

И от 1935-а вече излиза сп.„Шахматен преглед”. Само 2 броя виждат бял свят. (Пионерното издание е „Шахматен лист”, появило се във Велико Търново през есента на 1927-а, с главен редактор Стефан Стефанов. То живяло година.)


Заедно със С. Филипов през 1935-а Илия П. Илиев сътворява и „Шахматен годишник”, в който отразяват цялостно българската шахматна действителност от онова време. А е бил само на 18.

Идеите и амбициите му се роят

През 1938-а създава в. „Шахмат”. Не спира да пише и във вестник „Мир”.
Там поддържа рубриката „С червен молив из печата”. Измисля си и псевдоним – Хан Кардам. Идва 1944-а.

И 27-годишният мъж изчезва и от журналистиката, и от шахматното движение. Почти 40 години по-късно – през 1981-а, съдбата ни срещна с Илия П. Илиев. В редакцията на „Поглед”.

Бях млад репортер и един ден в малката сграда зад някогашната резиденция на някогашния папски нунций Анджело Ронкали - станал и папа, качвайки се по скърцащата дървена вита стълба, в стаята на отдел „Култура и изкуство” на втория етаж влезе мъж, прехвърлил 60-те.

Позадъхан, среден на ръст, с жилетка, прошарен мустак и тъмна папийонка. Бях сам – представи се шепнешком, почти не можеше да говори...Търсеше един от колегите ми.


Помолих го да мине по-късно, а той приседна до едно от трите свободни бюра и написа на листче: „Ще дойда утре, предайте му, че съм го дирил. Благодаря Ви”. Запетайките - където трябва, уважителното главно „в”... Писач.

Предаде ми посланието и си тръгна

Така щяхме да общуваме през следващите 12 години – рак ядеше гърлото му, вземаше му и дъха, и гласа. Тъй се сприятелихме с бай Илия. Бе от редовните ни сътрудници. Най-вече с кратички материали за т.нар. „Забавна страница”, фактите за които изравяше подир часове четене в Народната библиотека.

Прокуден след 1944-а от гилдията, преживяваше от пенсията си по старост, от хонорари и благодарение на дъщеря си – стюардеса. И досега не мога да си обясня как са й разрешили да лети, след като баща й е бил буржоазен вестникар.

Илия П. Илиев пишеше за „Поглед” - това бе един от пристаните за отлъчените от стадото, по-късно при нас пратиха и дойде и Георги Тамбуев - и за „Земеделско знаме”, където поддържаха спортната тематика върху площ, колкото носна кърпичка.

Старият вестникар сновеше почти всеки делничен ден в центъра на столицата - из един триъгълник: „Поглед” – „Земеделско знаме” – „Волга, Волга...” Това бе прочутата кръчма-средище на всички почитатели на огнената вода от близките една до друга редакции – погледари, земеделци, колегите от „Кооперативно село”, а понякога и от сп. „София”.


Съвсем съседски – до пресечката на улица „11 август” с булевард „Дондуков”, бе и миниатюрната стая-каса на вестниците „Народен спорт” и „Старт”, което се отразяваше изключително благотворно на алъш-вериша на питиепродавницата.

Бай Илия - така му казвахме - бе и човекът, който непогрешимо, като стар метеоролог, усещаше кога в „Поглед” някой имаше празник и черпи. Това ставаше обикновено в най-просторното помещение – на секретариата. 

Високата врата се открехваше винаги навреме и под касата й заставаше усмихнат той. Винаги посрещан с одобрителни и гръмки възгласи, винаги добре дошъл. Тогава редакциите и редакторите отделяха време за всеки сътрудник, за всеки посетител и в тях не се влизаше с пропуски и проверки.

Беше друго, различно време

А веднъж ме спря на двора - имахме си и двор с плочник, цветя и дървеса в „Поглед, - огледа се конспиративно дали наистина сме само двама и извади от портфейла си леко поовехтяла визитка. На нея имаше само ред. На руски: „Михаил Тал – световен ексшампион по шахмат”. Нищо повече.

Беше му спомен от посещение на руския вълшебник в България. И добави хрипливо: „Какво ще кажеш?” Въздъхнах възхитен. Голямата му стара любов беше жива. И дойде 1989-а.

Илия П. Илиев поднови старата си рубрика  отпреди 9 септември „С червен молив из печата” и в „Поглед”, и във вестник „Софийски вести”. Но болестта му се задълбочи.

Прибирахеме се понякога вечер, особено зиме, с такси от пл. „Паметникът Левски” – бяхме в една посока, почти комшии, а тогава такситата - не маршрутките, маршрутки нямаше - все още качваха по неколцина пътници, които слизаха комуто където бе удобно и всеки се разплащаше както намери за добре.


Наближахме ли спирка „Петър Берон” по Княжевското шосе (тогава – булевард „Девети септември”), и още по-точно – ул. „Хайдушка поляна”, където слизаше, старият мъж вадеше като широкопръст банкер банкнота, мушваше я властно в ръцете на шофьора и ни веднъж и дума не даде да се издума да си делим харча. Или поне да се редуваме.

Слизаше усмихнат и помахваше. А след това потъваше в сумрака към един от входовете на казармения си панелен блок. После го оперираха. Залиня. „Поглед” се премести от ул. „11 август” 6 на пл. „Славейков”. Там бай Илия не можа да дойде. Отиде си през май 1992-а. Слагам тия редове като цвете пред паметта му. (Със съкращения)


Сподели в
 

Жал ми е за българите, които живеят в Англия и трябва да отидат на работа - а вестниците да са покрити с такива заглавия (има предвид за расизма в България) - и то не само левичарски вестници като "Гардиан", ами всички до един.

18.10.2019/16:55

На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:

17.10.2019/09:04

Само свободни и независими от политическо и икономическо влияние медии могат да се противопоставят на опасни процеси, които застрашават демокрацията.

16.10.2019/09:03

В личната вендета на лидера на "Атака", понастоящем и кандидат за кмет на София - Волен Сидеров, с Българската национална телевизия (БНТ) е на път да бъде въвлечено и цялото Народно събрание.

15.10.2019/09:02

В Турция са арестували кореспондента на дубайската телевизия "Ал Арабия" Зейдан Зенглу във връзка с работата му по отразяване на турската военна операция "Извор на мира" в Сирия, предаде ТАСС, като се позова на съобщение на сайта на телевизията.

14.10.2019/09:01
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки