Начало
 
 

Не ще забравя Илия П. Илиев – шахматиста вестникар

29.06.2011 /09:31 | Автор : Иван Тодоров | Източник: 7spor Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Фрагмент от снимка на 20-годишния Илия П. Илиев през 1938 г. на Софийската гара (Из албума „Българският шахмат в снимки”)

Историята за Илия П. Илиев е тъжна. Ражда се на 15 ноември 1917 г. в София. И още като ученик го привлича вестникарството. Започва 16-годишен да сътрудничи на българския аналог на английския „Таймс„ – вестник „Мир”.

Уверили се бързо в кадърността му, редакторите му поверяват шахматната рубрика. Потребни били много хъс, но и талант, за да се информират читателите за всичко интересно за великата игра не само у нас, но и в света.

Колко време му е оставало при това положение за учене, не знам, но се залавя и с организационна работа. И през 1938-а е избран за секретар на Българската федерация по шахмат.

Той е сред посрещачите на най-добрия шахматист по онова време на западните ни съседи Вася Пирц на софийската гара. Много лета по-късно разказва на Павел Иванов:

Илия П. Илиев става член и на младежкото шахматно християнско дружество, участва в Осмия конгрес на федерацията. Около него ври и кипи.Като вестникар решава да започне издаването на шахматни списания и у нас.

И от 1935-а вече излиза сп.„Шахматен преглед”. Само 2 броя виждат бял свят. (Пионерното издание е „Шахматен лист”, появило се във Велико Търново през есента на 1927-а, с главен редактор Стефан Стефанов. То живяло година.)


Заедно със С. Филипов през 1935-а Илия П. Илиев сътворява и „Шахматен годишник”, в който отразяват цялостно българската шахматна действителност от онова време. А е бил само на 18.

Идеите и амбициите му се роят

През 1938-а създава в. „Шахмат”. Не спира да пише и във вестник „Мир”.
Там поддържа рубриката „С червен молив из печата”. Измисля си и псевдоним – Хан Кардам. Идва 1944-а.

И 27-годишният мъж изчезва и от журналистиката, и от шахматното движение. Почти 40 години по-късно – през 1981-а, съдбата ни срещна с Илия П. Илиев. В редакцията на „Поглед”.

Бях млад репортер и един ден в малката сграда зад някогашната резиденция на някогашния папски нунций Анджело Ронкали - станал и папа, качвайки се по скърцащата дървена вита стълба, в стаята на отдел „Култура и изкуство” на втория етаж влезе мъж, прехвърлил 60-те.

Позадъхан, среден на ръст, с жилетка, прошарен мустак и тъмна папийонка. Бях сам – представи се шепнешком, почти не можеше да говори...Търсеше един от колегите ми.


Помолих го да мине по-късно, а той приседна до едно от трите свободни бюра и написа на листче: „Ще дойда утре, предайте му, че съм го дирил. Благодаря Ви”. Запетайките - където трябва, уважителното главно „в”... Писач.

Предаде ми посланието и си тръгна

Така щяхме да общуваме през следващите 12 години – рак ядеше гърлото му, вземаше му и дъха, и гласа. Тъй се сприятелихме с бай Илия. Бе от редовните ни сътрудници. Най-вече с кратички материали за т.нар. „Забавна страница”, фактите за които изравяше подир часове четене в Народната библиотека.

Прокуден след 1944-а от гилдията, преживяваше от пенсията си по старост, от хонорари и благодарение на дъщеря си – стюардеса. И досега не мога да си обясня как са й разрешили да лети, след като баща й е бил буржоазен вестникар.

Илия П. Илиев пишеше за „Поглед” - това бе един от пристаните за отлъчените от стадото, по-късно при нас пратиха и дойде и Георги Тамбуев - и за „Земеделско знаме”, където поддържаха спортната тематика върху площ, колкото носна кърпичка.

Старият вестникар сновеше почти всеки делничен ден в центъра на столицата - из един триъгълник: „Поглед” – „Земеделско знаме” – „Волга, Волга...” Това бе прочутата кръчма-средище на всички почитатели на огнената вода от близките една до друга редакции – погледари, земеделци, колегите от „Кооперативно село”, а понякога и от сп. „София”.


Съвсем съседски – до пресечката на улица „11 август” с булевард „Дондуков”, бе и миниатюрната стая-каса на вестниците „Народен спорт” и „Старт”, което се отразяваше изключително благотворно на алъш-вериша на питиепродавницата.

Бай Илия - така му казвахме - бе и човекът, който непогрешимо, като стар метеоролог, усещаше кога в „Поглед” някой имаше празник и черпи. Това ставаше обикновено в най-просторното помещение – на секретариата. 

Високата врата се открехваше винаги навреме и под касата й заставаше усмихнат той. Винаги посрещан с одобрителни и гръмки възгласи, винаги добре дошъл. Тогава редакциите и редакторите отделяха време за всеки сътрудник, за всеки посетител и в тях не се влизаше с пропуски и проверки.

Беше друго, различно време

А веднъж ме спря на двора - имахме си и двор с плочник, цветя и дървеса в „Поглед, - огледа се конспиративно дали наистина сме само двама и извади от портфейла си леко поовехтяла визитка. На нея имаше само ред. На руски: „Михаил Тал – световен ексшампион по шахмат”. Нищо повече.

Беше му спомен от посещение на руския вълшебник в България. И добави хрипливо: „Какво ще кажеш?” Въздъхнах възхитен. Голямата му стара любов беше жива. И дойде 1989-а.

Илия П. Илиев поднови старата си рубрика  отпреди 9 септември „С червен молив из печата” и в „Поглед”, и във вестник „Софийски вести”. Но болестта му се задълбочи.

Прибирахеме се понякога вечер, особено зиме, с такси от пл. „Паметникът Левски” – бяхме в една посока, почти комшии, а тогава такситата - не маршрутките, маршрутки нямаше - все още качваха по неколцина пътници, които слизаха комуто където бе удобно и всеки се разплащаше както намери за добре.


Наближахме ли спирка „Петър Берон” по Княжевското шосе (тогава – булевард „Девети септември”), и още по-точно – ул. „Хайдушка поляна”, където слизаше, старият мъж вадеше като широкопръст банкер банкнота, мушваше я властно в ръцете на шофьора и ни веднъж и дума не даде да се издума да си делим харча. Или поне да се редуваме.

Слизаше усмихнат и помахваше. А след това потъваше в сумрака към един от входовете на казармения си панелен блок. После го оперираха. Залиня. „Поглед” се премести от ул. „11 август” 6 на пл. „Славейков”. Там бай Илия не можа да дойде. Отиде си през май 1992-а. Слагам тия редове като цвете пред паметта му. (Със съкращения)


Сподели в
 

Награди "Русе", "Студент на годината" и "Млад творец" бяха връчени на церемония в Доходното здание в крайдунавския град, съобщиха от общинската управа.

26.05.2020/09:02

Досъбното производство работи по 2 основни хипотези - нещастен случай и самоубийство, за смъртта на варненския журналист Георги Александров, съобщи на брифинг апелативният прокурор Владимир Чавдаров.

24.05.2020/15:27

Турската годеница на журналиста Джамал Хашоги, убит от саудитски агенти в Истанбул, заяви, че "никой няма право да прости на неговите убийци", предаде АФП.

23.05.2020/09:06

Очевидно не се разбираме за базисни, елементарни и фундаментални неща. Да преговорим материала:

22.05.2020/09:05

Изложба на фоторепортерката Елена Кацарска ще бъде експонирана на 21 май в галерия "Кракра" в Перник, съобщиха от културната институция.

21.05.2020/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки