Начало
 
 

Любен Генов: Сълзите на Вазов и думите на Радичков

18.09.2011 /20:21 | Източник: trud Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сещам се за тази реакция на знаменития български словесник по повод на поредната езикова дискусия. Преди 20-ина години “кощунството”, което разяри Увалиев, беше по-скромно. Сега то е окупирало България, сякаш тя се е превърнала в колониална територия.

Вестникарски текстове се бродират с имена и заглавия, ушити с латински букви. Чуждоезични надписи шестват като клошари по улици и магазини. За щастие родният език не е станал още българо-латински!

Подражателството, лъскането на собственото его или комплекса за малоценност не е “саморегулиране”, с което мнозина се опитват да обясняват обезобразяването на родния език.


Та той бе признат през 2007 г. за работен език в ЕС с особен принос в културното и езиковото му разнообразие. Кирилицата е една от трите основни азбуки в ЕС - е записано в договора ни за присъединяването към съюза.Както казват: правилата, глупако!

При транскрибирането на имена и надписи от латински на български кога се допуска оригиналното им изписване и кога - едновременно на латиница и кирилица (МcDonald´s и “Макдоналдс”). Но воденичните камъни върху българския език са други.

Вярвам на казаното от писателя Деян Енев (“Труд”, 8 август), че “основното, главното, важното” е средата, в която се развива българският език и която далеч не е ласкава. Наред със знамето, химна и герба езикът е елемент на цивилизованата самоличност. Той стои по-високо от парламента дори. (Това са думи на един от лидерите на ДПС.)

Вместо аматьорски приказки е по-полезно да се чуват мнения на писатели, редактори, преводачи, учители и всепризнати български словесници. Езикът е на тези, които го говорят, но и на тези, които го познават. В резултат на безбройни злочести образователни реформи се появиха нов тип личности, които “саморегулират” езика по свой образ и подобие.

Българските младежи стряскат дори именити професори със “стръмното влошаване на умението за писмено изразяване”, с “неспособност за свързан и смислен изказ” (проф. Милена Кирова, ръководител на Катедрата по българска литература в СУ “Св. Кл. Охридски”, “24 часа”, юни 2009 г.).

Известно е, че това влошаване не започва след закони и глоби. Чувството за езика се ражда в скута на баба, в семейството, в детската градина (с официализираното име ОДЗ), развива се в училищата (наричани СОУ, СУЧЕМ и пр.). То започва да грее в душите от съприкосновението с езика на големите писатели.

Много пъти съм се опитвал да разбера защо първа глава “Гост” на “Под игото” или разказът “Ангелинка” са далечни на учениците, защо в часовете по литература не се отделя подобаващо внимание на написаното от Радичков за думите. За трудолюбивите думи (в предговора на “Неосветените дворове”).

Ето за какво иде реч: “Думите сега клечат около мен с побити крака, почиват си и примигват на светлината. Също като човек примигват, за да пропусне светлината в очите си или да изстиска от тях светлина. Благодаря ви, мои думи, благодаря ви и ви целувам всичките по муцуните.”

А думите в Яворовата “Градушка”? Пенчо Славейков пише, че не познава нещо подобно в световната литература. Такива езикови буквари ги няма в “програмите”.

Изучаването на български език и литература от дълго време се превръща в непривлекателен учебен предмет. Да не говорим за учебниците по граматика и литература, които всеки пореден министър се заканва да оправи и които все по-често е потребно да се четат с преводач. Как тогава българинът ще намира себе си в родния език.


Писателят Стефан Цанев предложи да се въведе езиков ценз за публичните личности, които според него говорят някакъв “нехаен, примитивен, беден, мършав, блудкав, развален” български език, създават свои правила, с които заразяват обществото. Говорят “пишемЕ”, “ходимЕ” и всички са след тях.

Сред най-големите достойнства на световния вестник “Таймс” авторитетни проучвания изтъкват прекрасния му английски език.
Чета, че предстои раздаването на най-големите журналистически награди у нас. “Черноризец Храбър” е забравил отличие за прекрасен български език в журналистиката.

Един от президентите на Франция - Жискар д´Естен, известен с прецизния си френски език, проверявал себе си по няколко часа седмично с помощта на професор по лингвистика. Друг президент на Франция - Жак Ширак, бе удостоен с най-високата руска награда за култура за превода му от руски на френски на Пушкиновия “Евгений Онегин”. Преди него с тази награда бе удостоен Солженицин.

По същото време известен наш професор разсъждаваше - Онегин знае чужди езици, танцува добре полки, но какво от това? Ще го приеме ли пазарът на труда? Интересно е, че силата на атаките срещу духовни опори на нацията често се сменя едновременно със смяната на цветовете във властта.

В едно интервю пред публициста Марин Кадиев достолепният академик Ефрем Каранфилов разказва следния случай:

След Ньойския договор
над 1500 души тръгват към къщата на Иван Вазов в София. Срещу нея е сградата на тогавашния Министерски съвет. Демонстрантите застават пред Вазовия дом, падат на колене и плачейки, запяват “Покойници, вий в други полк минахте”. Писателят се появява на балкона на къщата си и също започва да плаче.

Такъв случай е единствен в българския ни живот,заключава акад. Каранфилов. Водачите будители, а не политическите угодници могат да са спасители. Ако осмислим този “единствен случай в българския ни живот”, прави впечатление, че будителите неведнъж са плакали за българския език и са бранили неговото достолепие.

Някога княз Борис I вместо за дворцов разкош е дал луди пари да откупи Кирило-Методиеви ученици, за да учат на език и вяра българите.

Нашите езиковеди с основание “плачат”, че в условията на “новата финансова политика” в БАН (липса на пари, каквито има например за археологически разкопки) не могат да издадат мечтания многотомен речник, за да помага на езика и грамотността, които стоят по-високо от парламента дори.


Сподели в
 

Президентът Румен Радев изразява съболезнования на семейството и близките на детската писателка и дългогодишен журналист в БНР Катя Воденичарова, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

07.07.2020/09:02

Изпращаме Пенка Калинкова в последния ѝ път в понеделник, 6 юли, от 10 часа в църквата на Централни гробища. Голямата пловдивчанка, общественик, театровед, журналист, ни напусна в петък.

06.07.2020/09:01

Фронтменът на бандата U2 Боно, който беше и журналист в „Ню Йорк таймс”, бил страстен слушател на музикални предавания и обичал да се включва по телефона в ефир под чуждо име, съобщава Контактмюзик.

05.07.2020/09:07

На 99 години почина известният американски телевизионен водещ на новинарски емисии, телевизионни игри и развлекателни програми Хю Даунс, съобщи АП.

04.07.2020/09:06

6 месеца без Краси Кацарска... Не ни се вярва, но е така. Отиде си, а сякаш е сред нас - на всяка литературна среща в благоевградското читалище, на раздумка с приятели, насаме с книга - духом е винаги с нас.

03.07.2020/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки