Начало
 
 

Иван Тодоров: Въздишка по пишещата машина

19.10.2011 /09:15 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Иван Тодоров със старата си приятелка “Марица”

Първата в живота си видях преди 50-ина години – като ученик в началните класове. У мой приятел – беше наследство от дядо му: висока, много по-висока от сетнешните, черна, с кръгли като копчета клавиши за различните букви и други знаци.

Правени за някогашния правопис – с е двойно (с него пишели „смях”), с онова „ъ” (с което изписвали „са”, да онагледя и тук), тъй много приличащо на госпожица от началото на отминалия век: буква с тесни рамене, ала дори още по-тесен и пристегнат кръст и широко разперена пола под него...

Чудото бе вносна направа

Марката не я помня, и около него витаеше духът на рядко срещаното и непознатото, но сбрах кураж и натиснах – съвсем лекичко макар – няколко от кръглоликите бутони-клавиши.

А с моя пишеща машина се сдобих някъде около 1970-а.
Тук – в София, не се намираха, заразпитвахме, впрегнахме „връзки”, мой вуйчо успя да намери заветната стока чак в Търново и друг роднина ми донесе при своя командировка новичка „Марица” с гаранционна карта от старата ни столица. Произведена в Пловдив.

Бях радостен, горд и щастлив. А ако искате да видите личната машина на големия журналист отпреди 1944-а – Стефан Танев, - главния редактор на вестник „Утро” и брат на художника Никола Танев, донеотдавна тя бе изложена в кантората на фондация „Свети свети Кирил и Методий” на една пряка недалеч от бившето кино „Левски” на булевард „Янко Сакъзов”.

Покойният Ясен Антов пък бе верен само на една „Ерика”, подарък от жена му, и до края си тъй и не седна зад /или пред, както повече ви харесва/ компютър... Да вървим нататък – с преживелици.

Вече все по-рядко отварям кутията на „Марица”-та, с която не само през най-хубавите години на младостта си вадех хляба на цялата си челяд, на децата си.
Махна ли капака –

лъхва ме дъх на хартия и индиго

И белите листи, и крехките и деликатни, екзотично оцветени индига /много трябваше да се внимава от коя страна се поставят!/ плавно потъваха под понеслия като стар боксьор хиляди удари гумен валяк. Него колкото повече го товареха с букви, думи и изречения – по-здрав ставаше!

Ритуалът продължаваше: пристягане на листите, нагласяване на брояча на знаците, 5 интервала отстъп от маржа вляво за първи, за всеки нов ред... И машината подхващаше песента си.

На края на всеки ред звънче сладкогласо – мъничък роднина на звънеца на забравените вече будилници „Юнгханс” и още по-голям мъник пред гаровите камбани, известяващи тръгването на влак от най-близката съседна гара – обаждаше, че повече място за писане вече не е останало. И че е време да се слезе на следващия ред.

Как? С извитото като на елен рогче, разбира се. С годините това движение с лявата ръка ставаше машинално, автоматично едва ли не, тъй както почукването по големия длъгнест клавиш за отброяване на интервали: оня, на първия ред в средата.

30 реда на страница. По 60 знака на ред = 1 800. Тъй 16 страници правеха една кола. Това – по стандарти, които нищо чудно вече и да не важат. Но тогава така беше.

...А песента на клавишите се лееше

ако човек бе вдъхновен. Когато, да понамаля патетиката, писането му идваше от сърце, а радостта или гневът в редовете не бяха престорени. Зародеше ли се съмнение, скършеше ли се настроението, подадеше и вирнеше ли дяволските си рога пагубното прекомерно напрежение – променяше се и гласът на писането.  Почваше да се задъхва, да диша тежко, да спира умислено.

Като най-модерни картечници стреляха машините, когато се подчертаваше заглавие.
А някои колеги имаха навика да подчертават и с две черти. С „хиксове” пък „се набиваше”, дорде се заличи сгрешената, неточна и нежелана дума.

Изящно излетите от метал крачета на буквите се надбягваха коя първа да стигне листа, бяха крехки наглед, ала издържливи. И почти нищо не искаха. Само по едно чистене с памуче, напоено със спирт. За да е бистър, ясен и четлив погледът на очите им. И намазване с масльонка с масло за шевна машина един път в годината. А – и одухване на събралите се от всекидневието нежни вълма от власинки и невидим прах.

Нищо друго! Заглеждам се внимателно в леко кремавите клавиши на моята „Марица”: най-употребяваните са отънели в единия или в другия си край, други са почти като нови. И –

хрумвало ли ви е някога да ги преброите?

– всичките са 50. Е, не бяха тихи като компютрите, но пък не зависеха от електричество, на машина съм писал и при светлината на свещ, гонен от графика на вестника. Чувам, че вече трудно се намирали ролки с ленти, рядкост голяма са и майсторите, които могат да оправят някоя беля, станала с някое чаркче...

Вече никъде в редакция не приемат текст, писан на мишина. Което е несправедливо, защото хиляди пенсионери журналисти нямат достатъчно пари да си вземат даже „трета ръка” компютър. Но никой не го е еня за това.

Валери Петров се научи да действа с компютър на 85. Ала това е изключение.

85-годишният погледар Кирил Янев има и се грижи за 4 машини и пише книгите си на тях. Намират се все още и други като него.

С машинките, за които редя тия редове, си отива време, което никога не ще се върне. Ала работата с тях е като карането на колело. Научите ли се – няма забравяне. И

писането става част от рефлексите ви

Затова мнозина видяха голям зор, когато в средата на 90-те трябваше да се опознаят с настъпващата без каквито и да било сантименти нова техника.  Покойният ми баща пишеше, споменавал съм го веднъж, но не е беда да се повтори, с показалеца на дясната си ръка по въздуха, докато слушаше радио или телевизия.
Стенографски навик.

Аз пък притварям вечер очи, мисля за нещо и понякога си представям, унасяйки се, как го изписвам буква по буква на клавиатурата. И насън знам кой клавиш къде е. А моите две „Марици” са на почетно място у дома. Едната - с нашата азбука, другата – с латинската.

Оприличавам си ги на любимо, старо и вярно куче, изтегнато пред топъл радиатор или запалена камина. Стар другар, с когото сме бродили много, видели сме и сме преживели какво ли не. С такъв приятел – поне аз – вървя редом до гроб.


 

Сподели в
 

Журналистката Елена Йончева, евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, сигнализира в новата Антикорупционна комисия в ЕП за събитията в България.

11.07.2020/09:06

Германският шарже д´афер в посолството във Варшава беше привикан в полското външно министерство, което обвини германските медии в манипулация и намеса в кампанията преди втори тур на президентските избори в Полша идната неделя, предаде АФП.

10.07.2020/09:05

Собственикът на "Локомотив" (Пловдив) Христо Крушарски коментира парите за правата за телевизионно излъчване, които получават футболните клубове.

09.07.2020/10:05

Пандемията от Ковид-19 подчерта ключовата роля на журналистите да информират обществото, да проверяват фактите и да държат правителствата отговорни.

08.07.2020/09:03

Президентът Румен Радев изразява съболезнования на семейството и близките на детската писателка и дългогодишен журналист в БНР Катя Воденичарова, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

07.07.2020/09:02

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки