Иван Тодоров: Въздишка по пишещата машина

19.10.2011 /09:15 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Иван Тодоров със старата си приятелка “Марица”

Първата в живота си видях преди 50-ина години – като ученик в началните класове. У мой приятел – беше наследство от дядо му: висока, много по-висока от сетнешните, черна, с кръгли като копчета клавиши за различните букви и други знаци.

Правени за някогашния правопис – с е двойно (с него пишели „смях”), с онова „ъ” (с което изписвали „са”, да онагледя и тук), тъй много приличащо на госпожица от началото на отминалия век: буква с тесни рамене, ала дори още по-тесен и пристегнат кръст и широко разперена пола под него...

Чудото бе вносна направа

Марката не я помня, и около него витаеше духът на рядко срещаното и непознатото, но сбрах кураж и натиснах – съвсем лекичко макар – няколко от кръглоликите бутони-клавиши.

А с моя пишеща машина се сдобих някъде около 1970-а.
Тук – в София, не се намираха, заразпитвахме, впрегнахме „връзки”, мой вуйчо успя да намери заветната стока чак в Търново и друг роднина ми донесе при своя командировка новичка „Марица” с гаранционна карта от старата ни столица. Произведена в Пловдив.

Бях радостен, горд и щастлив. А ако искате да видите личната машина на големия журналист отпреди 1944-а – Стефан Танев, - главния редактор на вестник „Утро” и брат на художника Никола Танев, донеотдавна тя бе изложена в кантората на фондация „Свети свети Кирил и Методий” на една пряка недалеч от бившето кино „Левски” на булевард „Янко Сакъзов”.

Покойният Ясен Антов пък бе верен само на една „Ерика”, подарък от жена му, и до края си тъй и не седна зад /или пред, както повече ви харесва/ компютър... Да вървим нататък – с преживелици.

Вече все по-рядко отварям кутията на „Марица”-та, с която не само през най-хубавите години на младостта си вадех хляба на цялата си челяд, на децата си.
Махна ли капака –

лъхва ме дъх на хартия и индиго

И белите листи, и крехките и деликатни, екзотично оцветени индига /много трябваше да се внимава от коя страна се поставят!/ плавно потъваха под понеслия като стар боксьор хиляди удари гумен валяк. Него колкото повече го товареха с букви, думи и изречения – по-здрав ставаше!

Ритуалът продължаваше: пристягане на листите, нагласяване на брояча на знаците, 5 интервала отстъп от маржа вляво за първи, за всеки нов ред... И машината подхващаше песента си.

На края на всеки ред звънче сладкогласо – мъничък роднина на звънеца на забравените вече будилници „Юнгханс” и още по-голям мъник пред гаровите камбани, известяващи тръгването на влак от най-близката съседна гара – обаждаше, че повече място за писане вече не е останало. И че е време да се слезе на следващия ред.

Как? С извитото като на елен рогче, разбира се. С годините това движение с лявата ръка ставаше машинално, автоматично едва ли не, тъй както почукването по големия длъгнест клавиш за отброяване на интервали: оня, на първия ред в средата.

30 реда на страница. По 60 знака на ред = 1 800. Тъй 16 страници правеха една кола. Това – по стандарти, които нищо чудно вече и да не важат. Но тогава така беше.

...А песента на клавишите се лееше

ако човек бе вдъхновен. Когато, да понамаля патетиката, писането му идваше от сърце, а радостта или гневът в редовете не бяха престорени. Зародеше ли се съмнение, скършеше ли се настроението, подадеше и вирнеше ли дяволските си рога пагубното прекомерно напрежение – променяше се и гласът на писането.  Почваше да се задъхва, да диша тежко, да спира умислено.

Като най-модерни картечници стреляха машините, когато се подчертаваше заглавие.
А някои колеги имаха навика да подчертават и с две черти. С „хиксове” пък „се набиваше”, дорде се заличи сгрешената, неточна и нежелана дума.

Изящно излетите от метал крачета на буквите се надбягваха коя първа да стигне листа, бяха крехки наглед, ала издържливи. И почти нищо не искаха. Само по едно чистене с памуче, напоено със спирт. За да е бистър, ясен и четлив погледът на очите им. И намазване с масльонка с масло за шевна машина един път в годината. А – и одухване на събралите се от всекидневието нежни вълма от власинки и невидим прах.

Нищо друго! Заглеждам се внимателно в леко кремавите клавиши на моята „Марица”: най-употребяваните са отънели в единия или в другия си край, други са почти като нови. И –

хрумвало ли ви е някога да ги преброите?

– всичките са 50. Е, не бяха тихи като компютрите, но пък не зависеха от електричество, на машина съм писал и при светлината на свещ, гонен от графика на вестника. Чувам, че вече трудно се намирали ролки с ленти, рядкост голяма са и майсторите, които могат да оправят някоя беля, станала с някое чаркче...

Вече никъде в редакция не приемат текст, писан на мишина. Което е несправедливо, защото хиляди пенсионери журналисти нямат достатъчно пари да си вземат даже „трета ръка” компютър. Но никой не го е еня за това.

Валери Петров се научи да действа с компютър на 85. Ала това е изключение.

85-годишният погледар Кирил Янев има и се грижи за 4 машини и пише книгите си на тях. Намират се все още и други като него.

С машинките, за които редя тия редове, си отива време, което никога не ще се върне. Ала работата с тях е като карането на колело. Научите ли се – няма забравяне. И

писането става част от рефлексите ви

Затова мнозина видяха голям зор, когато в средата на 90-те трябваше да се опознаят с настъпващата без каквито и да било сантименти нова техника.  Покойният ми баща пишеше, споменавал съм го веднъж, но не е беда да се повтори, с показалеца на дясната си ръка по въздуха, докато слушаше радио или телевизия.
Стенографски навик.

Аз пък притварям вечер очи, мисля за нещо и понякога си представям, унасяйки се, как го изписвам буква по буква на клавиатурата. И насън знам кой клавиш къде е. А моите две „Марици” са на почетно място у дома. Едната - с нашата азбука, другата – с латинската.

Оприличавам си ги на любимо, старо и вярно куче, изтегнато пред топъл радиатор или запалена камина. Стар другар, с когото сме бродили много, видели сме и сме преживели какво ли не. С такъв приятел – поне аз – вървя редом до гроб.


 

Сподели в
 

Половината от нея се е настанила (или е настанена принудително) в отделенията по гериатрия, психиатрия и пластична хирургия на Фейсбук – тук тя крещи и се смее, и плаче, и прави всякакви неща, които иначе изискват самота.

22.10.2019/09:02

Фоторепортерът на в. "Старият Мост" с поредно признание. Снимка на нашето момче на историческия мост в босненския град Мостар бе избрана сред най-добрите травъл фотографии за 2019 г. на Си Ен Ен.

21.10.2019/09:01

До 20 октомври може да се кандидатства за Годишните награди в туризма, за които през 2019 г. ще е четвърто издание, напомнят от министерството на туризма.

20.10.2019/09:07

Жал ми е за българите, които живеят в Англия и трябва да отидат на работа - а вестниците да са покрити с такива заглавия (има предвид за расизма в България) - и то не само левичарски вестници като "Гардиан", ами всички до един.

18.10.2019/16:55

На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:

17.10.2019/09:04
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки