Иван Тодоров: Помня адресите на „Поглед”

26.10.2011 /15:41 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Други вечно нямат свой собствен дом, бродят като провинциален студент в голям град от адрес на адрес, от квартира на квартира, чергарстват. В голяма степен „постоянното местожителство” се определя и от времето.

Преди 20 години съществуваха много редакции, за които се знаеше къде са и от стоящите най-далеч от вестникарството: „Работническо дело” и „Вечерни новини”, „Отечествен фронт” и „Народна младеж”, „Пулс” и „Стършел”, „Народен спорт”.

Всички те бяха в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев” на някогашния булевард „Ленин”, върнал днес старото си име “Цариградско шосе”. „Труд” и списание „Театър” си бяха на булевард „Дондуков” 52, зад тях – „Земеделско знаме” на улица „Янко Забунов”, недалеч – и „Кооперативно село” на улица „11 август” № 18.

”Средношколско знаме” бе по-непопулярен сред столичани като редакция, но пишещите ученици бързо научаваха пътя до последния етаж на небостъргача, на чийто първи кат бе филмотечното кино „Дружба” /сега прекръстено на „Одеон”/.

Илюстрованият спортен седмичник „Старт” пък бе настанен в частта на стадион „Васил Левски” откъм Парка на свободата, днес – Борисова градина. Някой ден ще седна и ще начертая с думи

картата на софийското вестникарство
 
отпреди 50 години. Защото времето я заличава от паметта и на най-паметливите. Съдя по вестник  „Поглед”. Знае се от по-любопитните, че през 1965-а (всъщност редовното излизане на изданието започва през 1966-а) шепа колеги продължават започнатото от Димитър Найденов в началото на 30-те години в читалнята
 
пред днешната библиотека
 
на СБЖ. Били петима-шестима. Шум и върволяк – голям. Волю-неволю изкарали така 4-5 години. Около 1971-1972-а -това днес е забравено от всички по-млади от 80 - бил надстроен последният етаж на СБЖ – там, където днес са счетоводството и касата.

Целта била да се осигурят помещения за журналистите от седмичника. Поради много причини това тъй и не се осъществило. И през 1973-а редакцията и редакторите се озовават
 
на улица „Братя Миладинови”
 
– недалеч от пресечката й с булевард „Александър Стамболийски”, вдясно, вървейки на север – към булевард „Сливница”. Сградата бе стара и неугледна и като студент в началото на 70-те съм ходил няколко пъти – да чета в библиотеката на СБЖ, която тогава бе там.

Погледарите, научих от разговора си с работилата във вестника от август 1973-а до 1990-а Мария Бекярова, разполагали общо със 7 стаи и голям преходен хол – всички, разположени на втория етаж на постройката.

Година време карали през студените месеци на електрически печки, инсталацията и бушоните много често не издържали и викали на пожар електротехника на СБЖ от онова време Николай Събков да оправя положението. След това ги прикачили към централното парно отопление на квартала.

Там главен редактор бил Борис Петков (а негова секретарка – Катя Илиева), а след него – Ясен Антов. Там вестникът квартирува към 5 години. Благодарение на Веселин Йосифов през 1978-а „ПОГЛЕД” е преместен на много по-добро и лично място – в бившата резиденция на папския нунций
 
на улица „11 август” № 6.
 
На хвърлей от храма „Александър Невски” вестникът живя 12 години. Там му бе предоставен първият етаж на сградата, две паянтови стаи в двора и малка двуката къща в един от ъглите на парцела, където се помещаваха като в топла ръкавичка четири отдела: „Писма на читателите”, фоторепортерите, международниците и „Култура и изкуство”.

Около 1985-а съквартирантите от „Химимпорт” и „Български воин” се изнесоха и тогава цялата великолепна сграда на сегашната нунциатура на Ватикана – до тавана, стана погледарска. Тъй – до пролетта на 1991-а. Тогава тоя имот бе върнат на някогашните му собственици, а „Поглед” се озова

 на площад „Славейков”

– над някогашното кино „Култура” и съществувалата десетилетия до него голяма книжарница, на първия етаж. Тясно, тъмно, шумно, тягостно – така ще запомня това място.

Там догоря свещицата на последните славни дни на вестника. Докато склопиха очите му през лятото на 1996-а. А последвалата последна поява на фирмата малко по-късно за някоя и друга година бе пак на улица „Граф Игнатиев” № 4.

Заглавието бе почти същото, но вестникът – друг, и животът му приличаше на припукването на по чудо оцеляла суха съчка в изстиващата жарава от буен огън.

Последният „Поглед” сякаш потвърди и истината, че всичко на тоя свят е като колело – и хора, и вестници - и в края се връща там, откъдето някога е поело пътя.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки