Иван Тодоров: Къде е архивът на „ПОГЛЕД”?

17.11.2011 /09:49 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Правеше го - по неписано правило – най-възрастният и най-опитен и авторитетен човек от секретариата: Иван Вапцаров. И го отнасяше да бъде съхраняван и пазен в докумунтацията на вестника.

Какво имаше в тоя малък денк?

 Всички оригинални ръкописи, всички снимки, карикатури, рисунки, илюстрации към разкази и други текстове, колажи, коректорските страници, с чиято помощ можеше да се проследи – при необходимост или спор – кой как си бе свършил или недогледал работата.

Истински съкровища таяха тия наредени по рафтовете на документацията снопове от редакционната нива. Карикатури от Стоян Дуков, Милко Дуков /той правеше най-вече на външнополитически теми/, Иван Веселинов, Реме, Доньо Донев, Генчо Симеонов.

Шаржове от Слави Митев, саморъчно написани послания до читателите и автографи от Елисавета Багряна, Валери Петров, Йордан Радичоков, Дончо Цончев, Антон Дончев, Георги Мишев, Дамян Дамянов, Радой Ралин, фотографии на Иво Хаджимишев, снимки от миналото, които виждаха бял свят в рубриката „Публикува се за първи път”.

А имаше и рисунки за първа страница от Дечко Узунов и Александър Поплилов /от тях двамата – със сигурност, осигурявал съм аз за 24 май и за Нова година/, ръкописи на машина от Мирон Иванов, Ясен Антов, Йордан Попов, от Петър Станчев – колегата, и Светлин Русев – художника.

Това са само имената, за които се сещам, без въобще и да погледна към старите броеве, камо ли да прелиствам течението на изданието. Тогава


 изреденото би трябвало да се умножи по 10, по 100

От всеки текст личеше кой как работи, как се отнася с думите: кой е по-грижлив, кой как се саморедактира, след като е свалил листа от валяка, как поправя допусната грешка, кой е по-безгрижен.

Светлин Русев пък се сърдеше като малко дете, когато му се променеше пунктоацията, но коректорката ни не си поплюваше и не се поддаваше на уговорки. Карикатуристите и художниците пък с помощта на белия коректор понякога също пипваха тук и там нарисуваното, за да сложат с радост и без притеснение името си под или над него.

Все уроци, от които желаещите да се учат как да стават по-добри и по-добри във вестникарството, можеха „да купят” наистина много. До 1991-а всичко се пазеше на улица „11 август” № 6. Пренесохме го /бях сред отговарящите за преселението/ на площад „Славейков” – над кино „Култура”. Там вестникът живя до кончината си през 1996-а.

Компютрите вече заместваха пишещите машини и не знам в последните години какво са прибирали в секретариата. За 30 години „ПОГЛЕД” са излезли около 1500 броя. По 6 килограма архив всяка седмица – по-малко от 10 тона.

По-малко от два камиона. Които – най-вероятно – са отишли на боклука. За „вторични суровини”. Кило хартия май вървеше по 5 стотинки. Аритметиката е проста. 10 тона /10 000 килограма/ по 5 стотинки = 50 000 стотинки. 500 лева.

Толкоз струва най-доброто от сътвореното

от няколко поколения погледари и няколкостотин сътрудници. Няма никакъв архив от вестника ни в библиотеката на СБЖ, ни другаде. Всичко е изчезнало яко дим. Без в София да е имало ни катастрофален земетръс, ни опустошителен пожар, ни бомбардировки като през Втората световна война.

А е била нужна само една по-голяма стая. И прозорливост, която за мнозина е сякаш чужда дума, чието значение не могат да намерят и с помощта на най-оправните компютърни търсачки.

Обичам една картинна мисъл на Петър Увалиев: „Човек без памет е куха хралупа”. Съжалявам, че не мога да измисля по-ярка за хората, безгрижно погребали „ПОГЛЕД”, и за организацията, чието издание бе той.  


 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки