Божана Димитрова: Журналистът не се доказва само с микрофон

28.11.2011 /12:08 | Автор: Евелина Страхилова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Божана Димитрова е завършила българска филология в Софийския университет  „Св. Климент Охридски". От 1965 г. работи В БНР. Праз 1974 г. заедно с Весе­лин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването „Разговор с  вас", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е носител на награтата за журналистика „Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и нова­торство в БНР. Ето какво рацказва тя в интервю пред Евелина Страхилова.  


Г-жо Димитрова, вие сте пър­вият носител на наградата „Сле­да в ефира". Как оценявате наградата? 


Неочаквана, изненадваща. Още по-изненадващи са оценките на няколко поколения журналисти от 60-те, 70-те, 80-те години, мои ученици, колеги, приятели. Искам да откроя великолепната идея да бъде търсена и отличава на всяка година, в навечерието на Трети март, забележима българ­ска „Следа в ефира". 

Намирам, че имаме нужда от такова професио­ нално състезание, доста различно от познатите досега. Защото виж­дате, че напоследък случайни хо­ра или пияни от власт и за власт партийци, а и слугите им, се надп­реварват да съдят журналисти­ческото братство, да раздават оценки и квалификации за гилдията. Такива опити обаче са обре­чени, губи се време, а и белезитеот посегателствата не са безобид­ни. Идеята за тази награда е да отличи следа в ефира, да чуе гласо­ве, излетели в пространството, на пръв поглед, завинаги и безвъ­звратно. Оказва се, че не е точно така. Изречените през годините ефирни послания не са просто ка­то „да ореш морето", както каза талантливият млад писател Заха­ри Карабашлиев. Според него ефирът дълбае в паметта, в сър­цата, във времето. 

Как ще коментирате думите на проф. Веселин Димитров, кой­то каза, че сте превърнали обик­новения поздравителен концерт в обществена трибуна и на Петко Георгиев, който заяви, че мо­делът на съвременното българс­ко радио не е „Разговор с вас", а Божана Димитрова?  
 
Много силни думи, много задължаваща оценка. Дори се съм­нявам дали са заслужени, но са из­
речени от водачи в журналистика­та. Не забравяйте, че радио се прави с екип от съмишленици, репортери, редактори, музикални редак­тори, режисьори. Заедно проме­няхме наистина така наричаното дотогава говорителско радио. А и когато тръгна „Разговор с вас", „Хоризонт" беше сам в ефира, безконкуренция, предаването беше единствено с този формат. 

Ще прибавя и думите на писа­теля Захари Карабашлиев, койтови пише: „Магията на Божана беше, че всъщност водеше разго­вор с мен, с теб, с всеки индивидуално, и това беше дегизирано ка­то радио. С гласа й идваше някак­ва топлина, някаква увереност, че нещата могат и да се оправят, доброто съществува"... 

Е, когато замисляхме „Разго­вор с вас", въпросът наистина бе­ше как да изпишем името - разговор с вас, с всички вас или с Вас, уважаеми радиослушателю. Наис­тина ме трогна това мнение, дошло чак от Калифорния, особено накрая, чуйте: „Не е по силите на нас, смъртните, да сютавяме следи 
в ефира. Това, което е по силите ни обаче, е да отворим сърцата си и да оставим ефира да оставя следи у нас!" Това повтори с образни думи и моята ученичка, талантли­вата Светла Петрова. Задължава­ща беше и силната, актуална гражданска позиция на Кеворк Кеворкян. 

Решението на инициа­тивен комитет, както се наричат колегите, за мен е многозначител­ но и силно явление, доказателство за освободено мислене, за жива об­ществена позиция, за граждански 
глас. Ще ми позволите да спомена част от имената на инициаторите, да благодаря на Мария Стефанова, Мариана Хил, Цветелина Узуно­ва, Светла Петрова, Петко Геор­гиев, Косьо Тилев, Снежана Тодо­ рова, Зорница Илиева, Христина Ангелакова, изпускам сигурно още познати имена. Дължа благо­дарност и на талантливия худож­ник Николай Маринов, който ус­пя май да разбие един вкаменен от времето шаблон и вместо ведом­ствените грамоти, вижте, велико­лепна картина със сърдечни думи. Вместо поомръзналите ни бронзо­ви статуетки - красива пластика от дърво, камък и живопис. Още  едно доказателство, че на ход е младо, талантливо творческо по­ коление, което вече не се колебае да руши стереотипи, което ясно  изрича нови, доста дръзки предс­тави и мерило за живот. Дали то-ва не е още едно подсещане и за стереотипните ни управници, або­
нирани за власт. Те позагубиха  май представа за бързия бяг на 
времето. 

Винаги говорите с изключи­телна топлота за радио ... 

Това не са просто думи, това е моят начин на живот, това е моят път към хората. Искам да вярвам, че един наистина дълъг радиоживот е оставил някаква следа не са­мо в ефира. Нещо повече - нами­
рам, че радиочовеците могат да служат на каузата радио не само жато се доказват пред микрофона, или когато обслужват с микрофо­на свои, партийни или нечии инте­реси. В този смисъл първият в електронните медии Обществен съвет на БНР свърши - за шест години доста работа, помогна националния ефир именно да се  утвърди като обществена трибу­на. 

Жалко, че сега Съветът си е дал сам отпуск. Ще повторя - журналистът не се доказва само с мик­
рофон, писалка и камера, той ледва да бъде „водач на другите и пръв гражданин", цитирам регионалния свищовски вестник от 1931 г., повтарям го и на студенти те. 
 
Как ви Се струва днес БНР? 

Непрекъснато слушам радио, радвам се на талантливите млади журналисти, добре подготвени не щадящи събеседника. В също­то време не мога да простя сервилното поведение, очевидното 
пристрастие - ляво или дясно.  

Без компромисна съм и към задължи­телната езикова чистота на бъл­гарския език. Защото езикът ни е пребогат, ясен, красив. Национал­ното радио е законодател, той ня­ма право на диалект, на жаргон, на никаква грешка.

Смятате ли, че и в днешно  време има цензура в ефира? 

Магията на радиото и възмож­ността да пропусне свободно сло­вото е в умението и таланта на радиоводещия да говори с подходя­ща интонация, с усмивка, с допълнителни тонове, с езоповски език. Не е нужно да се крещи срещу не­що или някого. Има сто начина да 
кажеш това, което мислиш. От опит знам, че хората, слушателите разбират всичко. Смущават ме непрекъснатите разсъждения око­ло тези две думи - цензура и сво­бодно слово. Всеки от нас, ако има талант, може да прескочи цензу­рата и да изкаже достатъчно ясно 
свободното си слово. 

Гогол е ка­зал: „Не се сърдете на огледалото, ако мутрата ви е крива", тоест не можем да се сърдим на радиото, на телевизията, на цензурите. 

С какво се занимавате сега? 

Имам часове в колежа по ме­ниджмънт, маркетинг и реклама в  София. Много голяма радост ми  донесоха и дипломните работи на студентите от Висшето училище по библиотекарско дело и инфор­
мационни технологии. Преди ня­колко дни с община Оряхово уч­редихме Сдружение „Джо Или­
ев" - в памет и с дълг към делото на големия народен музикант. 

Тъй като годината е юбилейна за българската космическа наука, от­белязваме 40-годипшина и 30 го­дини от първия полет на бълга­рин в Космоса. Още пазя живия си журналистически спомен, кога­
то отразявахме драматичния по­лет на Георги Иванов. Задължена съм да помогна в широката програма за честванията в началото на април, когато ще посрещнем гос­ти от цял свят. 

Името ви отново се появи в списъка с агенти на ДС. Срамува­те ли се от минало си? 
 
Мисля, че съм единствената, която два пъти за един и същи „грях" бе изправена до стената Две години съм била разработвана - от 1976 до 1978 г. Спомням си са­мо непрекъснатите подпитвания 
на ченгето на радиото за настрое­нието в редакцията, за репортери­те, за това как ще отразяваме 11-ия партиен конгрес. В досието си видях надлежно преразказани мои работни впечатления с подпис „Цветанова". 

Тайният ми псевдо­ним вероятно идва от името на чо­века, който ме е разработвал -Цветан.Злощастното ми досие завършва с резолюцията, цити­рам: „Не става за работа, защото й 
липсва чувство за конспиративност и революционна бдителност,  а и ще се жени". Преди 5 години 
това ме амбицира и написах книга­та си 

„Разговор с вас - фрагмен­ ти", за да се види още веднъж, и  черно на бяло, прозрачният ми 
живот, повече от 40 години пред микрофона. Няма как да изпит­вам някаква вина, угризения. За 
какво? По си струва да се запита­ме каква е ползата от пялата тази 
енергия - да играем на стражари и апаши вече 20 години. 
 
 
Другите за нея:
 
Мариана Хил: Божана Димитрова е гласът, които ми  напомняше за сигурността и топлината 
на родния дом, когато на улицата беше студено и страшно. И когато, да си българин, се 
приемаше със снизхождение в чужбина. Тя ме кара­ ше да се чувствам доволa, че живея на тази ге­
ографска ширина.

Светла Петрова: Божана Димитрова е легенда. Тя е от недостижимите хора 8 професията. Много 
неща в живота могат да се научат, но не се учи на харизма, на ум, на реакция, на характер, на меден глас. Когато в един човек се събере цялата тази Божия благодат... това е Божана. 
 
Гласът на Водещата, В. Поглед стр. 18,  СЪБОТА 28 ФЕВРУАРИ 2009 

*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев
 

 

В чест на 75-годишния си юбилей Британският съвет ще представи много силна и раз­нообразна филмова програма на 13-ия София Филм фест

13.01.2014/15:00

Важно е как ще се откъснеш и кога ще се завърнеш. Аз не искам да се завръщам, а да продължа"... Така анонсира предстоящата си поя­ва на малкия екран журна­листът - Георги Тошев.

13.01.2014/10:53

Националното радио е законодател, то няма право на диалект, жаргон, на никаква грешка.

28.11.2011/12:08

Концентрацията е в полза на големите индустриални групи

05.09.2010/22:06

С уволненията в медиите се търсят евтини заместители

05.09.2010/20:25

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки