Габриела Наплатанова: Войните са моят ресор

29.02.2012 /15:39 | Автор : Емилия Димова | Източник: prnew Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Габриела Наплатанова обезателно се забражда в Афганистан. Има и бурка, но не я използва

Разговаряме с Габриела Наплатанова, след като бе съобщено за гибелта на известната френска журналистка Мари Колвин и нейния млад колега Реми Ошлик при бомбардировка в Хомс, посочва авторката в „Седмичен труд”.

Самата тя скоро се завърна от друга гореща точка – Афганистан. Зрителите на bTV видяха в двата филма шокиращи сцени от живота там и от драматичното ежедневие в болниците, в които работят наши медици.

Габи и операторът Иван Филчев са се оказали в непосредствена близост и с трагедията, разиграла се в Каписа, където бяха застреляни легионери – сред тях и българинът Свилен Симеонов.

Макар изброеното дотук да е малък откъс от работата на Габриела като военен репортер, достатъчно е човек да се запита защо една млада жена, при това майка на две малки деца е избрала за свое професионално поприще тематика, по-прилягаща на мъжете в гилдията.

Свикнали сме да мислим, че военните теми са по-подходящи за мъжете, но ти, изглежда, не споделяш това мнение.

Наистина, не робувам на този стереотип. Не мисля, че тематиката в нашата професия трябва да се определя според пола или по друг принцип, а единствено според моженето и знаенето. Военните теми, националната сигурност, външната политика са ресор, който отдавна следя.

Имам две специализации за въоръжените сили и политиките в Центъра на Джордж Маршал в САЩ -през 2000 и 2002 г., а през 2009-а се обучавах по лидерска програма за журналисти и дипломати.

Имам стабилен бекграунд – добри познания и широк поглед върху това, което работя, макар че по образование съм магистър по PR. Това пък ми помага да знам с какви клопки могат да ме посрещнат различни фирми, институции или хора, които искат да скрият интересуващата ме информация.

А как попадна в bTV?

Бях избрана на конкурс и се почувствах много щастлива, че станах част от екипа на bTV-Новините още със създаването на медията.

Чувствала ли си снизхождение от военни или на колеги, защото си жена?

Да, макар че се случи само веднъж – през 2004-а, след трагедията в Кербала. Тогава поискахме да отидем в Ирак и да покажем как се справят българските военни. Беше ни обяснено, че тази задача била много тежка, разбирате ли, за жена и тя нямало да може да се справи дори с бронежилетката.

Защо избра сега да заминеш в Афганистан?

Бях изкушена от темата Ирак дълги години. Но доколкото българският национален интерес е свързан с изпращането на войски в Афганистан, ние, военните репортери, трябва да сме там, където са нашите контингенти – да следим ситуацията, да разбираме какво се случва, какви са заплахите.

А мотивът да замина беше да направя филм за нашите военни медици, които са всъщност най-добрите посланици на българската държава в кризисните точки на планетата. Много ми е тревожно сега за всички наши хора в Кабул.

Те са изложени на голям риск – в момента там има безредици, стават демонстрации заради изгорени корани. В тези държави често съвсем незначителен за западняците повод, жест или постъпка може да отключи невероятна агресия.

Сигурно си забелязала обаче, че има хора, за които подобни командировки са си пътешествия с екзотичен вкус.

Аз тежа 50 кг, а с имуществото, което нося на гърба си – за да съм готова за всякакви изненади, включително и битови, – ставам 83. Та нека тези хора си дадат сметка как се движи човек с такъв товар и как си изпълнява задълженията. Не, на такива места не отиваш да се поразходиш, нито да си доукрасиш професионалната биография.

Човек трябва да е изключително физически и най-вече психически подготвен и да има желязна мотивация, бил той мъж или жена. Там всеки ден нещо се случва, има ситуации застрашаващи, рисковани и ако не реагираш по правилния начин, ако не си адекватен и мотивиран да изпълниш онова, за което си отишъл, можеш да се пречупиш.

Каква е твоята мотивация?

Не живеем в спокойно време и много неща, които се случват в света, пряко засягат и нас, българите. Не сме застраховани срещу чуждите трагедии и трябват хора, които да имат куража да отидат на място и да ги покажат.

Като жена имаш ли различна чувствителност към военните теми и конфликти?

Да, представям ги по-емоционално. Хуманитарните елементи надделяват репортажите ми, по-често се спирам на последиците от войната в живота на хората, на съдбата и страданията на децата. Докато мъжете се съсредоточават повече върху военно-техническата част – например какви са новите машини за защита от импровизирани взривни устройства, как се обезвреждат мини. Със сигурност този поглед е интересен на мъжката аудитория, но аз търся no-различната гледна точка.

Кои са най-горещите държави, които си посетила?

Ирак, Афганистан, Кувейт. Била съм в Македония по време на бежанската криза, в Косово – 4 пъти, в Босна.

Все места, където русата ти глава би направила голямо впечатление.

Кой казва, че съм си показвала русата глава?! Съобразявам се с дрескода, с религията и нравите на държавата, в която отивам. Обратното би било неуважително, провокативно и лекомислено. Например бях със значилено по-тъмна коса в Афганистан, имах и кърпа, с каквато по-светски настроените жени прикриват главата си.

Имам и бурка, но би било противоестествено да се забуля, защото веднага се разбира, че не съм местна. Но хората виждат, че уважавам тяхната религия, закривам косите си и спазвам нравите им, така че да не ги дразня.

При твоите пътувания имало ли е ситуации, когато си се почувствала наистина застрашена?

Да, всякакви ситуации са възможни при такива командировки. Сега например, в Афганистан, влязохме с оператора Иван Филчев да снимаме в един импровизиран бежански лагер от афганистанци, завърнали се от Пакистан. Около 35 000 от тях живеят там при изключителна мизерия, в някакви картонени постройки, на минус 20 градуса студ.

Искахме да покажем тези окаяни жертви на войната. Като видях дечица, които ходеха с чехлички на босите си крачета по заледената земя, поисках да дам парична помощ на имама, който по някакъв начин ги управлява.

Но жената, която ни съпровождаше, ме спря: "Нищо не давайте, защото няма да излезете оттук живи. Ще се струпат върху вас, няма да ви оставят. А милостинята няма как да стигне за всички".

В много опасна ситуация попаднахме с колегата оператор в Ирак, през 2007:а. Тогава се налагаше да се придвижваме само с хеликоптер, а тъкмо хеликоптерите бяха най-често атакувани. Но много по-застрашени се оказахме на летището, когато трябваше да се качим на самолета и ни поискаха пари , каквито нямахме – по това време в Ирак беше голям хаос.

Наложи се да останем сами на аерогарата, без идея какво да правим и без никаква възможност да се защитим. Тогава от Багдад дойдоха нашите военни и буквално ни спасиха.

Но, Габи, оправдано ли е жена, и то майка на две малки деца, да поема такива рискове?

От моя гледна точка – да. Човек никога не може да изчисли риска, на който се е подложил, не може да знае какво ще му се случи. Аз мисля така: животът е кратък и трябва да използваме всяка възможност, за да се развиваме, за да правим това, което харесваме и смятаме, че правим добре.

Родителите ти как гледат на твоите занимания?

Знаят, че съм много посветена на професията си и не са се съмнявали, че ще продължа с тези командировки и след второто си майчинство. Баща ми е бивш военен, вече е от резерва, но може би има и доза наследственост при моя избор. (Със съкращения)
 

 

Сподели в
 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви началото на номинациите за годишните награди „Икономика на светло“ за 2019 г., които ще бъдат връчени на церемония през септември 2020 г.

26.05.2020/16:52

Точно на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Радио София отваря нов музикален прозорец в своята програма.

23.05.2020/16:44

Живото телевизионно предаване определено носи своите рискове. Изненадващо, те се умножават, когато се излъчва от най-безопасното място - дома на репортера. Особено ако човекът има деца или домашни любимци.

22.05.2020/16:53

Юлий Йорданов е автор на 15 книги. Журналист, краевед, литературен критик. Пред БНР той представи последната си книга „Босоног по стърнището на белия лист“.

21.05.2020/16:52

БНР поставя началото на честванията на 60-годишнината на Детския радиохор с фотоизложба „Отвъд песента“. Кадрите на фотографа Тихомира Методиева – Тихич са експонирани пред Народния театър до 2 юни.

20.05.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки