Начало
 
 

Иван Тодоров: На сладка раздумка с бачо Кирил

09.05.2012 /08:06 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За тези, които не знаят – 86-годишният Кирил Янев е първият отговорен секретар на създадения в края на 1965-а седмичен вестник „Поглед”, станал една от легендите на българската журналистика, спомня си колегата:

Той е като брашнян чувал с интересни случки – колкото повече разказва, за още и още се сеща. Приемете казаното пред мен – тъй, както съм го записал при разговорите ни, които никога не съм броил – като подарък за любознателността си:

 „...Захванах се със занаята, когато бях на петнадесет – през 1941-а. Тогава в Бургас редактирах некролози в една печатница, която предлагаше и визитни картички. Аз най-вече съкращавах скръбните текстове, махах по някоя ненужна дума, но ми даваха и да „разхвърлям набора”.
 
По онова време металните букви се набираха на ръка, а след като печатането приключеше, всяка трябваше да се озове в кутията със събратята и посестримите си. Е, това връщане по местата се казваше „разхвърляне”, „разпиляване”...

Големите майстори успяваха да разпилеят набора от компаса в полегатата каса с малки касетки за всяка буква, без въобще да гледат къде мятат мъничките железни късчета. Тая виртуозност владееха двама-трима, аз не бях сред тях. Но тогава научих и кой шрифт как се казва. Помни:
 
С „корина” се набираха текстове под линия!
 
...Когато почнахме да правим „Поглед”, известно време работи с нас хумористът, бъдещ „стършел” Черемухин. Малко. Повече се задържа Дафин Тодоров. Бе учил във Виена, пътуваше много в командировки в чужбина, а нерядко изпитваше студентите по преподавания от него предмет „История на българската журналистика” в читалнята на СБЖ. Там бе и редакцията ни.

После стана един скандал с него и той отиде в сп. „Проблеми на мира и социализма”, където изкара към две години и половина. Междувременно нещата се уталожиха и забравиха.

Пак в началните месеци на „Поглед” ни посети Симеон Радев и му се зарадвахме много. Порещнахме го с радост. От срещата обаче избягаха Лалю Димитров, Дамян Обрешков и Владо Костов. Лалю и Руси Божанов бяха, лека им пръст!, страхливи хора. След мен това вече няма да има кой да го каже или пък да го потвърди.

...Още от самото начало за вестника много ни помагаше Борис Ангелушев. Направи „главата”, идваше при нас, а аз – като отговорен секретар, неведнъж се озовавах у тях в Драгалевци, където живееше със съпругата си Герда. Рисувач, голям художник, но
 
автографи не обичаше да дава!
 
Казвам го не за хвалба, а като факт: аз създадох рубриката „Под перото на журналиста” в „Поглед”. И в нея представих за няколко години над 70 колеги и книгите им. Георги Боков обаче, като председател на Съюза, бе забранил да се пускат отзиви за книгите на Стефан Продев. Не го обичаше и това е.

А неговият псевдоним (на Боков – бел. моя, Ив. Т.) беше Димчо Соколов. Македонците го бяха определили дословно така – „како най-слабото перо у Бугарска”.

Още за „Поглед”. Не знам колцина помнят, но се съдихме не с кого и да е, а с Андрей Гуляшки. Историята е следната: През 1965-а той завърши поредния си роман – „Авакум Захов срещу Джеймс Бонд 007”. Ние се стремяхме да осигуряваме на читателите всичко най-интересно и четивно и подписахме договор, че ще печатаме книгата с продължения – от брой в брой.
 
Дадохме на автора й обяд, вечеря и аванс. Огромен за ония години, пък и за сега – няколко хиляди лева. И зачакахме. Нещата при преговорите с притежателите на авторските права в Лондон обаче се закучват и англичаните отказват да дадат съгласие за печатането на книгата. Въпреки това тя почна да се печата във в. „Народна младеж”. Начаса наехме двама адвокати.
 
И всичко стана много бързо – осъдихме го
 
Осъдихме го да ни върне аванса плюс лихви, плюс публикуваната предварителна реклама в 8 броя, плюс неустойка! Вдигна се голяма олелия – Андрей Гуляшки беше народен представител, герой на социалистическия труд, народен деятел на изкуството и културата, шеф в Съюза на българските писателе.

ЦК на БКП ни натисна да не шумим много, да не пишем нищо. Въпреки това във вестника излязоха 30 реда на машина, на втора страница. Аз ги написах. 30 реда, но това беше най-четеният материал на броя. Набирахме „Поглед” на улица „11 август” 18 – в печатницата на „Кооперативно село”.
 
Там е бил домът на вестник „Зора” на Данаил Крапчев преди 1944-а. Вечер, по нощите старите метранпажи – бай Владо, бай Дечо - се отпускаха и ми разправяха дълго таени тайни. Крапчев навремето им казвал: „Чакам важните си материали към 11 вечерта. Ядене, пиене – колкото и каквото искате. Но дойдат ли – чакам чевръста и майсторска работа. Без грешки!”
 
Те вършели всичко безукорно – той плащал като щедър милионер. А на тавана на сградата на този адрес дълго, дълго след 1944-а се пазели архивите на „Зора”. Сред тях – ръкописите на 20-ина разказа на редовния сътрудник Йордан Йовков.
 
Били написани на листове половинки, като шпалти, на ръка. Веднъж натоварили всичко на няколко камиона – от пожарната казали, че има опасност да лумне пожар – и: на „Вторични суровини”.
 
Тъй и Йовков се озовал на бунището
 
...А и машината, на която печатахме „Поглед” във Военно издателство, е наистина историческа. Купена е за 8 млн. лева през 1938-а от Германия, за нея дебатират в Народното събрание, сваля правителство, а работеше до края на миналия век и от нея десетилетия излизаха хиляди броеве на „Поглед”, „Народна армия”, „Трудово дело”, „Еврейски вести”. Случайно разбрах, че преди 15 лета я разглобили и – като част от държавния резерв – я закарали във Велико Търново.
 
Там ли е още и дали я пазят добре – един дявол само знае...
 
Свързани:   Снежана Тодорова: Кирил Янев свързва с невидими нишки епохи
 
Всяка книга е откровение на автора. Тя е негова свидна рожба, негова изстрадана истина, болка, надежда и упование. Това с особена сила важи за мемоарната журналистика.
Дата: 19.08.2011
 

Сподели в
 

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“ , оповестена в парламента от говорителя на Групата Александър Симов, разкритикува проекта за промени в Закона за радиото и телевизията и цялостната ситуация в медийната среда.

26.10.2020/09:01

В медийния закон на България има твърде много неясноти, вратички и проблеми, свързани с новите реалности и навлизането на модерните технологии.

25.10.2020/09:07

Френският премиер Жан Кастекс подчерта, че е необходимо "много по-засилено регулиране" на социалните медии, предаде АФП. Кастекс се срещна с еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, който трябва да представи на 2 декември проекторегламент, известен като Акт за дигиталните услуги.

24.10.2020/18:55

Китай ще предприеме необходимите ответни мерки във връзка с решението на САЩ да определят китайските медийни компании като чуждестранни мисии, заяви китайското външно министерство, цитирано от Ройтерс.

23.10.2020/10:05

Годеница на саудитския журналист дисидент Джамал Хашоги, убит през октомври 2018 г. в саудитско представителство в Турция, е подала във Вашингтон граждански иск срещу саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и няколко предполагаеми поръчители на убийството, предаде ДПА.

22.10.2020/12:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 6 гости

Бързи връзки