In memoriam: Последни думи от Леда Милева

06.02.2013 /16:50 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Малко след това – през лятото на 1988-а, гостувах в дома на Петър Ступел. Преди да си тръгна, го помолих да ми напише на един нотен лист първите няколко музикални такта на песента „Зайченцето бяло“, чийто композитор е той, а текстът е на Леда Милева.

Ступел бе лъчезарен мъж, стори го с усмивка, като добави отгоре: „На Гергана и Златина“ (имената на тогава малките ми две дъщери), подписа се и сложи и датата: 4 юли.

... И мина четвърт век

В края на отминалата 2012-а в софийската къща на несравнимия Борис Христов бе представена книгата „Любов и талант“ от Пенка Касабова – леля на Леда Милева. Редактирана от нея самата и от Боян Николаев. За това представяне в сайта на СБЖ писа колежката Розалина Евдокимова.

На представянето не бях, но исках да имам книгата. Открих електронния адрес на поетесата и на 11 ноември й написах писмо, питайки я как мога да се сдобия с тома, който не се разпространяваше първоначално чрез книжарниците. Още на другия ден (обучението в някогашния Американски колеж и дипломатическатаслужба учат на безукорни обноски, които не се влияят от възрастта) получих компютърно писмо. Бе кратичко: 3-4 реда: 

„Наминете покрай дома ни... Адресът ми е... ЛМ“ Позвъних на изпратения ми в добавка телефон и – след бърза справка в тефтера със задачи на стопанката – си определихме среща в удобно за нея време. В сряда, в 11. По стар свой навик бях там по-рано. Уличката се оказа смесица от нови кооперации и миниатюрни оазиси с къщи, строени през 30-те, но диреният адрес бе в нова кооперация.

Ала всички съседи знаеха къде живее Леда Милева. Отвън вече напираше студът, но в антрето бе топло и още по-тихо и от тихата улица. Малък, бърз асансьор – петият етаж. На гласа на звънеца отговори сродница на поетесата и ме покани да седна в хола. Оказа се, че Леда Милева – вече почти на 93 – не бе спала през нощта никак добре и имаше нужда от помощ, за да се облече.

Прочетох книгата й за 3 дни

След няколко минути роднината й се върна притеснена и помоли да извиня леля й. Продължавала да не се чувства добре. Но пък взе от една лавица книгата за Борис Христов, която да ми бъде подписана за спомен, и листчето с нотите и автографа от Петър Ступел, чиято история й бях разказал накратко.

Смогна и да натопи розата – дар от мен, и отново влезе в спалнята. Като се върна, носеше и втори автограф под нотите – датиран: 14 11 2012. От автографа на Ступел го деляха 24 лета. А на титулната страница на „Любов и талант“ имаше 4 реда за мен с една извита като опашка на комета буква „в“ на края на последния замах при изписването на фамилията.

Поговорихме десетина минути с племенницата и си тръгнах. След 3 дни вече бях прочел книгата внимателно и се обадих чрез старовремския си телефон на поетесата да й се поклоня за силата и труда й да подреди и да редактира тъй четивно подробните спомени на Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев.

А тя ми каза кога точно са се случили някои събития, съжали, че не е могла да ме посрещне тъй, както се бяхме уговорили. Отвърнах, че съм готов с цял лист въпроси и ще ми бъде много приятно да поговорим очи в очи, когато е по-добре...

Тъй и ще си ида по реда си – с последните й думи: „Заповядайте, елате. Вече знаете къде съм“.

Свързани:   

  • БНТ сменя програмата си в памет на Леда Милева

    По повод кончината на големия творец, писател и преводач, както и бивш генерален директор на Българската телевизия (от 1966 до 1970 г.) Леда Милева БНТ ще промени програмата си тази вечер, съобщиха от медията.
    Дата: 05.02.2013

 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 6 гости

Бързи връзки