Начало
 
 

Василий Песков продължава пътешествията си

13.08.2013 /18:20 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Отиде си от нас, внезапно и нечакано, един от най-големите и самобитни творци в съвременната световна журналистика – Василий Песков. Вярно, известно беше тежкото му здравословно премеждие, но той до последно – повече от половин век! – не напусна поста си в любимия си вестник „Комсомолска правда”.

На библейска възраст – над 83 години – продължаваше да работи редом до младите не като достопочтен патриарх, който дава напътствия за праведен и успешен живот и се утешава със спомените си, а като техен неуморен, опитен и безкрайно инициативен връстник. Който води със същата страст и талант своите рубрики, влезли в живота на не едно поколение.

Беше мой приятел, макар да се виждахме рядко – разменяхме си писма, изпращаше ми всяка своя нова книга. И чрез тези книги навлизах в един нов, изумително богат, сърдечен свят, който ме спечели завинаги.

Нека само спомена заглавията, които говорят много: „Шаги по росе”, „Отечество”, „Путешествие с молодым месяцем”, „Война и люди”, „Дороги и тропы”, „По дорогам Америки”, „Край света”, „Белые сны”, „Зимовка”, „Таежный тупик” (излязла на български като „Отшелничката”), „Аляска больше, чем вы думаете”, „Проселски”, „Птицы на проводах”, „Как это было” и много други.

Сърдечни разговори и съпричастност с обикновените хора и нашумелите имена в космонавтиката и изкуството, подкрепени с окото на всевиждащия му фотообектив – не се забравяха.

На чаша чай в тясното му кабинетче в редакцията той сподели: „В голямото пътешествие винаги стават срещи, които не можеш да предвидиш... Не искам разказът ми за страната да прилича на човек в официален мундир, закопчан отгоре до долу...”

Тогава той се стягаше за неколкомесечно пътешествие из САЩ.

„Във всяка моя книга искам да повдигна някакъв важен проблем – сподели той. – Темата ми за САЩ е опазването, или по-скоро - унищожаването на природата, тая глобална заплаха за бъдещето на човека. У нас за това не може да се говори открито.

Затова реших да разкажа какви поражения се нанасят от необмислената индустриализация в Щатите – ние имаме същите проблеми...Всяка моя книга си има свой проблем. Върнах се от Африка, стягам се за Америка... Всяка пътешествие си планирам години предварително”.


...В заглавията на всички световни агенции за смъртта му четем: ”Пътешественик...”

Тогава употребих много усилия да го убедя да включи в наситената си програма и България. „А какви интересни неща мога да видя там?”

Разказах му за село Ясна поляна, където Лев Толстой се канел да идва след бягството си от дома, за Шипка, за прохладните вечери под асмата в селския двор, за родопското чудо и за още много други неща, които да го съблазнят.

Той все възкликваше: „Това е много интересно!”, а накрая ми заръча: „Купи една ученическа тетрадка, пиши отгоре: „За Песков” и в нея записвай интересни хора и обекти в България. Като дойда , ще ги обиколя...”

Тетрадката стои забутана някъде, обектите и хората са в главата ми, но Вася така и не успя да прескочи до България. Пък и такива събитие ни завъртяха...

Успях да го навия да участва във вестник „Поглед” (тогава бях зам.-главен там) със своя рубрика: „Пътешествие с Василий Песков” и тя продължи известно време. Но продължаваха – до последно – материалите му в „Окно в природу” във вестника и „В мире животных” по телевизията.


Сега, когато вече го няма, се изброяват наградите му – Ленинска, орден „За заслуги пред отечеството”, Златно перо и дори наградата „Легенда на отечествената журналистика”. Важни са, не ще и дума, но могат ли да се измерят с онова, което е оставил в сърцата и умовете на толкова хора?

Виждахме се рядко, но често ме е спохождала мисълта: „Колко е хубаво, дявол да го вземе, че има такъв човек като Василий Песков! Независимо къде се намира в този момент по грешната ни земя!”

Уви, той вече се отправи в поредното си, друго пътешествие. Но до болка ще ни липсва той и неговите открития там...
Книгата му „Как это было” („Как беше това”) е незавършена. Като живота.


Снимки Иван Василев и Архив

 

Сподели в
 

Всяко време има своите предизвикателства. В сравнение с времето преди 30 години на журналистите днес е по-лесно, но в друго отношение има повече трудности, коментира пред БНР журналистът Петко Георгиев.

25.01.2021/17:34

Децата на възраст 7-14 години в България скоро ще имат безплатен достъп до качествена журналистика, създадена специално за тях.

23.01.2021/17:06

Темата дали БТА трябва да е с безплатно съдържание, доколко и къде би трябвало да има кореспонденти на агенцията извън страната, както и как да бъде издържана агенцията, бяха сред акцентите на изслушването на кандидатите за генерален директор на медията в комисията по култура и медии на НС.

22.01.2021/09:05

Сп. "Вог", което отнесе критики заради снимката на Камала Харис за корицата на февруарския си брой, ще пусне нов тираж с различна фотография, считана за "по-достойна" за новата вицепрезидентка на САЩ, предаде АФП.

21.01.2021/09:04

На 81 години почина един от най-големите спортни журналисти на България Хайк Вахрам, съобщиха от семейството му.

19.01.2021/10:02

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 47 гости

Бързи връзки