В Нови пазар връчват наградата "Калина Малина"

11.10.2013 /12:07 | Автор : Валентина Минчева | Източник: в. Шуменска заря Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Павлина Павлова и Иван Яхнаджиев

Литературната награда „Калина Малина" се дава на утвърдени творци на детската литература. Тазгодишен лауреат на високото отличие става Павлина Павлова - журналист и поет.

Днес в Нови пазар ще бъде връчена литературната награда „Калина Малина", която община Нови пазар дава на утвърдени творци на детската литература. Председател на журито е Николай Петев - председател на Съюза на българските писатели, членове: Йосиф Тончев - началник на отдел "Хуманитарна политика" в община Нови пазар, и Благовеста Касабова, член на СБП, доайен на критиците на детска литература, която ще представи и поетесата Павлина Павлова.

През 1984 г. носител на наградата „Калина Малина" беше Николай Зидаров, през 1987 г. - Асен Босев, през 1993 г. - Иван Цанев и Красимир Георгиев за дебют, през 1997 г. - Недялко Йорданов, през 2001 г. - Валери Петров и Леда Милева, през 2004 г. - Благовеста Касабова, през 2007 г. - Иван Кръстев, през 2010 г. - Панчо Панчев.

Сега лауреат на наградата става проф. Павлина Павлова. Тя е родена на 16 април 1949 г. В Павликени. Завършва политикономия в София. До 1990 г. работи като журналист на свободна практика БНТ, БНР, вестници и списания.

В периода 1990-1992 г. участва в списването и издаването на вестниците "Интелект" и "Циганите". Съучредител е на Съюза на независимите български писатели, на Съюза на свободните писатели, на сдружение "Виенски клуб". Била е член на Дамския литературен салон "Евгения Марс".

От 1992 г. и до момента рекламата е нейната втора професия. Павлина Павлова е проучила родословното си дърво, което започва от цар Самуил и жена му Агата. По линия на майка си се родее с комити, поборници, Георги Парцалев и др.

Павлина Павлова е носителка на награди за поезия и радиожурналистика, национална награда за детски роман (1989 г.), европейски награди за поезия в периода 1995-2000 г., връчвани от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" (Италия) под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институции. През април 2009 г. е избрана за член на Академията за европейска култура "ОРФЕЕВА ЛИРА". На 24 май 2009 г. е отличена със "Златно перо" на Съюза на българските журналисти за приноса й към българската култура. На 31 октомври 2005 г. й е присъдена титлата "Професор хонорис кауза" за литература на "IBC" - ОатЬгюде, клон "Европа".

Включена е в справочника "Кой кой е?" на "IBC" Gambridge - Англия, "Кой кой е в България?" (1998 г.) на ИК "Труд", в енциклопедиите "Бележити български жени" (2009 г.) и "Българска журналистическа енциклопедия" (2010 г.).

Павлина Павлова е автор на 42 книги, от които 6 са за деца: „Пчела в града" (1979 г.), "Хоризонт, очертан от криле" (1981 г.), "Дом в чашката на цвете" (1989 г.), "Плача за шамари" (2005 г.), "Земя под гривите на ветровете" /2006/, „Вещици в детския сън" (2012). Тази година е завършила книгата с приказки „Вълшебният кон", поетичния сборник „Слънце с очила" , романа-фентъзи "Посветени в мистерии" за цар Калоян. В момента работи над криминалния роман "Мистерии в Златната подкова", свързан с иманярската мафия, в който главната ми героиня е на 13 години.

Павлина Павлова се вълнува от съдбата на българските деца: „Те са нашето най-голямо богатство, нашият капитал за бъдещето на България, но държавата сякаш не се интересува какво се случва с този капитал. Даже един министър-председател беше заявил, че като няма какво друго да изнасяме, ще изнасяме "висшисти"! Това граничи с престъпление".

А за професията на литературния творец тя сподели: „Писателството е заразна и нелечима болест. Но особено е опасна, когато е в кръвта ни по рождение. Тогава това е кръстът, който за добро или зло, сме орисани да носим до края. Аз съм особено щастлива и развълнувана да получа националната литературна награда "Калина Малина" - като израз на на положителните отзиви за книгите ми със стихотворения и проза.

Вълнението ми се подсилва и от факта, че в моето детство едни от любимите ми стихове бяха на Калина Малина, като "Много си ми мила,/ мила като дружка,/ моя белокрила/ книжчице пъструшка" /"Книжка-пъструшка"/ или "Огънче поиска дядо за лулата,/ скочих, но се спънах и разлях чорбата..." /"Беда"/ и т.п. После ронех сълзи над романа "Златно сърце", който, подобно на романа "Без дом" на Ектор Мало разтваряше пред мен нова врата към големия свят.

Мечтала ли съм за тази висока награда? Никога! И знаете ли защо? Защото дори мечтата да стана писател ми се струваше твърде смела. Писателите, както и генералите, и храбрите хайдути, изобщо - поборниците за свобода, бяха хора от учебниците, а аз бях едно обикновено момиче, което притежаваше дарбата да пише стихове. Но посветих денонощията си на тази дарба...

Не се страхувайте да мечтаете! Запомнете, че няма мечта, която да не бъде достигната, стига силно да поискате да се случи. Но имам и един съвет: не напускайте България! България се нуждае от вас, както и вие имате нужда от родината, за да бъдете силни. Сами обаче трябва да вземете решение какво да правите с живота си".

Сподели в
 

Деветото издание на конкурса за разследваща журналистика „Радостина Константинова” отличи с Голямата награда Генка Шикерова за разследването й „Война на трупове”. Двете други награди са за Николай Стайков - „Липсващите имена по делото КТБ“, и за Теодора Трифонова (бТВ) - „Къщи без гости“.

24.05.2020/19:32

Видеоприветствия за Деня на българската просвета и култура и славянската писменост отправиха също така посланичките на САЩ и на Франция Херо Мустафа и Флоранс Рубин.

24.05.2020/19:14

През всичките тия години ние, които работим за това радио, сме се опитвали да кажем истината, за да ни чуят, за да бъдем на мястото си, където не само тежим, но и създаваме усещане на хората, че сме тук, за да пазим истината, за да ги информираме, за да бъдем полезни. Това каза Поля Станчева, програмен директор на Българското национално радио, която гостува на предаването „Семейно радио" на програма „Христо Ботев“.

24.05.2020/16:14

Достоен ли е казусът с Васил Божков да стане обект на журналистическо разследване, коментира в „Мрежата" по програма „Христо Ботев" разследващият журналист Христо Грозев от сайтa „Bellingcat“, носител на наградата за разследваща журналистика „The European Press Prize“.

24.05.2020/16:05

Българска музика, изпълнена от съставите на БНР, ще излъчат едновременно 11 наши културни институти в Европа на 24 май. Специалният празничен концерт ще започне точно в 12.00 ч. българско време с химна „Върви, народе възродени“.

24.05.2020/06:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки