Начало
 
 

Ирина Бокова по телефона от Париж: Българите трябва да имаме по-голямо самочувствие и увереност

23.11.2013 /12:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Ексклузивно интервю с най-високопоставената българка в света в момента. Специално за сайта на СБЖ, с Ирина Бокова разговаря Розалина Евдокимова:

С официална клетва пред препълнената зала на ЮНЕСКО, в церемония, ръководена от Абдел Бен Исаюти - имам от Тимбукту, Ирина Бокова започна на 18 ноември новият си четиригодишен мандат, като генерален директор на престижната световна организация. Тя беше сърдечно аплодирана от над 1500-те участници в 37-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.

Гордост и огромна отговорност пред България, така Бокова определи преизбирането си за втори мандат. Като посланик на България във Франция през 2009 г. тя беше избрана за генерален директор на ЮНЕСКО и така става първата жена и то от Източния блок, застанала начело на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата в 62-годишната й история.

Признание за това, че Ирина Бокова е била добър ръководител на ЮНЕСКО е нейното преизбиране на същия пост.
Освен със своята професионална кариера в областта на дипломацията и външната политика Ирина Бокова е известна и с това, че не е безразлична към българската журналистика. Тя е и член на СБЖ.

Макар да беше изключително заета, и натоварена с безброй много ангажименти, тя намери време да отговори на въпросите на сайта на СБЖ. С нея си общувахме по телефона, но това не попречи г-жа Бокова да бъде откровена и да сподели всичко, което я вълнува.

Разрешете ми да ви поздравя с избора ви за втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО и да ви пожелая успех, г-жо Бокова! Поемате за втори мандат ЮНЕСКО. Какво направихте и какво не успяхте да свършите през първите години и какви ще са приоритетите ви през втория мандат?

Благодаря ви. Сега на въпроса. Мисля, че през първите четири години на първия ми мандат ЮНЕСКО стана по-видима, по-близко до останалите организации в системата на ООН.
 
Има много примери за това, тъй като ние сме лидери в новата инициатива на генералния секретар на ООН „Образование преди всичко. Също така ще бъдем домакин на научен съвет по въпросите на връзката между политиката и науката, който създаде г-н Бан Ки Мун и, който ще го съветва.

Та ние сме домакините на този съвет, което също е едно признание за организацията. През тези години също така в много голяма степен укрепихме юридическата си база в областта на културата. Имаме 6 важни конвенции.
 
А моите основни усилия бяха насочени към работата по конвенцията, приета през 1970 г. за незаконния трафик на предмети на културата и на ценности – въпрос много важен и за България, и за страните от Югоизточна Европа.
 
Създадохме комитет, който да наблюдава изпълнението на конвенцията. В повече от 70 страни в света направихме специални курсове за създаването на капацитет сред експерти, митнически органи, прокуратура. Една много широка кампания. Част от всичките тези неща бяха направени в условията на много тежка финансова криза.
 
Преди две години САЩ прекратиха плащанията на вноската в редовния ни бюджет. Това за нас е загуба на 22 % от бюджета. Какво не направих?
 
Сигурно много неща, но ако имахме това финансиране от страна на Щатите, можехме да направих още много програми, свързани с образованието, ограмотяването, можехме да направим много повече в областта на науката, където също така нашия мандат е много важен, в управлението на водите, биоразнообразието, създаването на национални политики в областта на науката.

Какво е усещането българка, наследничка на древна култура, да ръководи тази престижна световна институция? 

Сигурно звучи много шаблонно, но съм много горда.
 
Спомням си когато за първи път се кандидатирах, много хора в България, приятели, включително и ваши колеги журналисти, един от първите въпроси който ми задаваха, беше: „Как така се осмелявате и мислите, че можете да се кандидатирате за този пост?”
 
Този въпрос ми се стори още тогава, а и сега, много странен, защото България е част от света.
 
Ние наистина сме наследници на една древна култура и сме дали много на света и би трябвало да имаме самочувствието и пълното право да искаме да участваме в управлението на този свят, особено когато се отнася до една организация  пазителката на световното културно наследство. Това се приема спокойно и бих казала нормално.
 
На много места, когато пътувам по света, този факт се споменава, че България е известна с древната си култура. И това ме кара да правя така, че когато свърша своя втори мандат, да кажат: Да една българка направи това, да това беше една жена от България!

През 2014 г. ще отбележим 120-годишнината на организираното журналистическо движение в България. Кое накара ЮНЕСКО и вас да поемете патронажа над юбилея?

Наистина това е много хубава дата и тя има дълбока връзка с ЮНЕСКО, тъй като тя е организацията, която още от първия си момент е записала в устава си, че трябва да съдейства със слово и с образ за разпространяването на свободата на словото и информацията колкото се може по-широко. И затова в момента ЮНЕСКО е тясно свързана със създаването на законодателство за свободата на словото в пресата.
 
Там, където е необходимо, с обучението на журналисти. В десетки страни по света сме създали местни радиа. Беше ми много приятно, когато миналата година бяхме инициатори на Международния ден на радиото, тъй като все още това е едно от най-разпространите средства за масова комуникация в света. Така че всичкото това ме накара и ми даде голямото удовлетворение на дам патронажа на ЮНЕСКО над юбилея.

Какво правите в ЮНЕСКО за младите хора, за да не са „роби” на масовата ерзац култура, включваща евтините продукти на интернет, жълтата и чалга култура? В днешно време имат ли място по-масови програми за естетическото им възпитание?

По начало въпросът за възпитанието и образованието на младите наистина е много важен, защото глобализацията и взаимносвързаността дават възможност на всякакво качество култура, на всичко, което минава под този знак да бъде разпространявано. И от наша гледна точка бих казала, че има две страни.
 
На първо място да не допуснем униформизацията на културата, да запазим многообразието на различните й форми на изява. ЮНЕСКО прие през 2005 г. конвенция, която е свързана с развитието на културните и креативни индустрии.
 
Тя е тази организация, която се бори да бъде запазено многоезичието. Едно от първите споразумения, които подписах, беше с американски фирма, за да се разпространява в интернет информация на различни езици.
 
Другата част на въпроса ви, според мен, е свързан с ценностите. И тук е голямата трудност и голямата задача, тъй като за ЮНЕСКО е важно младите хора не просто да получават образование, и то качествено от гледна точка на умения и по-нататъшна възможност за развитие.
 
Но също така е важно какви граждани и какви ценности създава образованието у тях. Имаме специална програма, свързана с образование в областта на изкуствата, защото смятаме, че е една позабравена тема, а тя е свързана тясно с креативността.
 
Третият стълб в рамките на новата инициатива на генералния секретар на ООН „Образование преди всичко”, който ние разработихме, е свързан с образованието и подготовката на младите хора за глобалния свят, с глобалното гражданство, както ние го наричаме. А това е свързано с ценностите и културната грамотност.
 
Бих казала, че това са нови теми. Те са проблем в целия свят и е абсолютно необходимо да се обсъждат и да се намерят различни начини, за да станат те част от образователните програми.

А какво е мястото на България във вашата дейност като генерален директор на ЮНЕСКО? Кои елементи на материалната и духовната култура ще намерят място в програмите и в списъка за опазване на културното и духовно наследство на институцията?

Разбира се, България заема място. Всички знаят, че аз съм българка и винаги когато пътувам или тук в Париж, се срещам с държавни и правителствени ръководители, интелектуалци, те винаги намират време и възможност да кажат някоя добра дума за България, да споделят какво познават и ценят.
 
А това, което на мен ми се иска, е България все повече да използва тази възможност, за да можем да впишем повече паметници в Списъка на културното наследство. Много отдавна не сме правили това. Бихме могли да предложим много повече в Списъка с нематериално наследство.
 
Иска ми се регионалният център под егидата на ЮНЕСКО  в областта на нематериалното наследство, който преди две години открих в България, да заработи с пълна сила и да може наистина да се превърне в център на духовността, да запазим това, което имаме.
 
Да си сътрудничим със съседните държави, да извлечем общото, което е между нас, и да може то да се превърне в мост на сближаване и сътрудничество. ЮНЕСКО е тази платформа, която може да създаде точно такива условия за извличане на общото. Мисля, че в Югоизточна Европа имаме нуждае все още от такива усилия, а ние даваме такава възможност.

Добре ли е представена днес българската култура по света?

Трудно ми е да кажа. Не съм удовлетворена, защото смятам, че българската култура би могла да бъде представена много повече, макар, че днес в света е трудно да се каже само за една култура дали е представена или не, тъй като срещам български музиканти, художници, творци, които живеят и работят в много различни места по света.
 
Културата е вече много интернационализирана и глобализирана. Иска ми се да слушам много повече Панчо Владигеров, когато ходя на концерти, или да виждам много повече български художници, но знаете, че никога не може да се каже да, ние сме постигнали всичко и сме представили българската култура така, както трябва да бъде.

Париж, в който живеете и работите, е най-красивият град в Европа. Липсва ли ви българската Ясна поляна? И за кое най-често се сещате за България?

Париж е много красив град, вероятно е най-красивият в Европа. Той е космополитен, но всеки от нас у себе си носи по нещо от семейството, историята, от страната си.
Не мога да си представя, че ще живея тук, без да се връщам и в България или където и да било другаде.
 
Питате ме за българската Ясна поляна. Опитвам се да прекарвам там всяка година поне една седмица. Това лято също бях там. Тя е свързана с българската история, с много хубави моменти от българската духовност.
 
А за какво се сещам за България? За много неща. За моите близки, които са там, без съмнение и за Ясна поляна. Много често се сещам за Витоша и дори наскоро си казвах, че като дете съм си прекарвала съботите и неделите там. Даже сме забравили колко е красива тази планина, колко са красиви морените, поляните, тъй като сме свикнали с тях и че те са една даденост.
 
Пътувам по света и виждам много красоти, но когато се сещам за Витоша, винаги си казвам, че българите имаме една невероятно красива страна и природа. Имаме четири сезона, планини, сняг, караме ски и великолепни плажове...
 
Като че ли това го приемаме за даденост и не го ценим достатъчно. Затова дори и от тази гледна точка трябва да имаме много по-голямо самочувствие и увереност.

А какво ще пожелаете на българските журналисти и дейците на изкуството и културата?

Знам че времената са трудни, знам че с този преход последните 25 години бяха много трудни за всички ни. Има и много хубави неща, свобода за творчество, възможност за развитие.
 
Знам, че в икономически и социален план трудностите в България са все още доста сериозни, но това, което виждам с български творци, е нещото, с което можем наистина да се гордеем. И това не е някаква шаблонна фраза, защото когато се сравняваме с другите, си мисля, че сме много талантливи и стойностни хора.
 
Някак като че ли принизяваме собствените си възможности и това, което сме постигнали. Може би заради трудностите в този преход, но трябва да го преодолеем и да можем да дадем всичко, което имаме като талант на нацията.

От утре (23 ноември) вие тръгвате на първата ваша визита за втория ви мандат като генерален директор на ЮНЕСКО. Разбрах, че първата ви спирка е Рио де Жанейро. Каква е целта на вашето посещение в Бразилия и ще се срещнете ли с друга наша сънародничка там – Дилма Русеф?

Заедно с Дилма Русеф, с която се познаваме много добре и имаме голяма взаимна симпатия, в неделя ще открием голям световен научен форум под егидата на ЮНЕСКО. Всеки две години правим такива форуми, които винаги са били в Будапеща.
 
За първи път излизат от унгарската столица. Това ще бъде едно много голямо събитие.
 
След откриването му пътувам за Ню Йорк, където с Бан Ки Мун имаме заседание с всички директори и шефове на агенциите на ООН и в продължение на два дни ще обсъждаме съвместната ни работи, световните тенденции, нашето сътрудничество, накъде вървим и какво е ролята на ООН.
 
Тези събирания се организират два пъти в годината и това е много важна среща. Тя е първата за мен след преизбирането ми и е важна, защото ще се видя с моите колеги, а сред тях има и много нови.

Кога да ви очакваме в България?

В средата на януари ще си дойда, когато ще имам голямата чест и удоволствие да получа от ръцете на българския президент Росен Плевнелиев орден „Стара планина”.

Благодаря ви много, г-жо Бокова, че в такова натоварено за вас време отделихте внимание и на нашия сайт!
 
 
 
Снимки: Иво Хаджимишев и от сайта на ЮНЕСКО

Ирина Бокова

Ирина Бокова

Ирина Бокова

Ирина Бокова с нейно кралско височество принцесата на Дания Mери, която гостува на ЮНЕСКО. 5-ти ноември 2013

37-та Генерална конференция на ЮНЕСКО. Ноември 2013 година

Министърът на човешките ресурси на Унгария Золтан Балог връчва подарък на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова по време на Световния научен форум в Будапеща

Ирина Бокова бе специален гост-лектор на уникален урок в училище в Ню Йорк, даден от г-жа Мариам Калик (Khalique), учителка на пакистанската ученичка Малала Юсафзай, която беше простреляна от талибаните

С президента на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама на приема по повод на 68-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк

Генералният директор на ЮНЕСКО по време на официалното посещение в Коста Рика с президента Лаура Чинчила

Световната награда за принос в борбата за свобода на печата "Гилермо Кано" бе присъдена на журналистката затворничка Рейот Алему. Церемонията се състоя в Сан Хосе, Коста Рика, в присъствието на президента Лаура Чинчила и на Ирина Бокова.

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова с екипа на Пещерите Шкоцян, Словения, включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1986 г. Април 2013 година

С първата дама на Буркина Фасо Шантал Компаоре

На тържествената церемония на 18 ноември за встъпване в длъжност като генерален директор на ЮНЕСКО за втори мандат

На тържествената церемония на 18 ноември за встъпване в длъжност като генерален директор на ЮНЕСКО за втори мандат

Край Сена в Париж. Снимка Иво Хаджимишев

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Халина Хътчинс, която бе смъртоносно простреляна от актьора Алек Болдуин по време снимки на уестърна „Rust” в щата Ню Мексико, е родена в Украйна през 1979 г. и е завършила международна журналистика в Киевския държавен университет. От 2015 г. живее в САЩ, където завършва и операторско майсторство. Заснема над 30 филма и сериала, показвайки изключителен талант.

23.10.2021 /12:34 | Източник: actualidad.rt.com/novini.bg

По-малко от една пета от биографиите в англоезичната версия на Уикипедия са на жени. Дисбалансът е наличен и при биографиите на журналистките. Популяризирането на работата на жените в тази професия е необходимо за подпомагане на равенството между половете в журналистическото ръководство. То влияе върху безопасността, доверието, признаването, приобщаването и доходите на жените журналисти, обобщава в свой анализ Journalism.co.uk.

20.10.2021 /16:19 | Източник: Journalism.co.uk

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021 /13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки