Начало
 
 

Божана Димитрова: За мен журналистиката е кауза до живот

21.03.2014 /14:27 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Божана Димитрова е първата носителка на наградата „Следа в ефира”. Снимка: Marianna Hill

И днес често в магазина, в трамвая, на улицата я разпознават, най-напред по гласа, изненадващо искрено я заговарят.Често я питат защо го няма култовото петъчно предаване „Разговор с вас”, казват „разговор с нас”.

Това е знак, че една от водещите, Божана Димитрова, е успяла още преди толкова години да разчупи клишетата на казионния ефир, да спечели милиони слушатели . В тези юбилейни за българската журналистика дни разговаряме с нея за професията, за събитията и нещата от живота, за днешната й работа.

Срещаме се след няколко интересни събития, в които участвате, Божана. На 15 март в Сливен бяхте специален гост за откриването на голямата изложба с творби на Сирак Скитник. Написахте книга за първия български космонавт Георги Иванов. За Сирак Скитник разбирам – това е първият директор на националното радио, на негово име е и годишната творческа радионаграда, но за космонавта?

Книгата e „Разговор с първия космонавт на България". Заглавието подсказва, че това е продължение на диалога с един от големите ни българи, който започна от нощта на полета. Тогава предавах от родната къща на Георги за мен незабравим репортаж.

Може би ни свързва и градът, имаме красиви спомени от детство и младост в Ловеч, и ето че разговорът, жив, нов, интересен, не е прекъсвал през всичките тези 35 години.

Книгата отразява не само драматичния полет, мисля че изрича неказвани или забравени неща, коригира част от тях. Предполагам ще бъдат интересни и новините за работата и делото на първия наш космонавт, за точната му оценка за всичко, което преживяваме заедно през последните години, през така наречения преход, за разочарованията, дребните победи и едри поражения.

Исках да представя Георги Иванов в по-пълна, по-ярка светлина, има неща от живота му, от работата му, които са по-малко известни, а трябва да се знаят, 35-та юбилейна годишнина е хубав повод.

Вече е в ход богата и интересна програма за честването под патронажа на президента и министъра на отбраната. Предстои гостуването на космонавти от цял свята, научна сесия в БАН, не забравяме, че България е шестата космическа държава.

Книгата ще бъде представена от проф.Андрей Пантев, ще видим и новите филми „Първият” и „Длъжен да оцелееш”. Предстоят срещи с млади хора в цялата страна, най-напред в родния град на Георги, с летците в Долна Митрополия, в Националния музей на авиацията, на летище Крумово край Пловдив – там е великолепната зала „Космос”, достойно продължение на уникалната експозиция, събрала историческата гордост и слава на българската авиация.

Как минават дните ви сега, как се чувствате без микрофона, станал почти ваша съдба май четири десетилетия? Изпитвате вероятно празнина в живота си?

Празнина? Не, вероятно инерцията, която наложиха тези 41 радиогодини, е в сила и днес, защото всеки ден продължава да е нов и различен, има какво да се прави. Щом съм била толкова дълго време в разговор с милионна аудитория, значи имаме още какво да си кажем.

Ето, споменахте за светлото тържество в Сливен, в разговор с гостите на великолепната изложба се родиха нови, чудесни идеи, ще се радвам да ги осъществим заедно. Името на Сирак Скитник ни сроди с неговия град, задължава ни да опазим паметта на един изключително талантлив българин, художник, театрал, поет, ”градител на отечественото радио”.

Ето и днес, разговаряме с вас в Съюза на българските журналисти в навечерието на паметна годишнина, 120-та от организираното журналистическото движение у нас. Повод и задължение да говорим, да предприемем неща, които да въздигнат името, мисията, заслугите, ролята на журналистиката, повод да говорим за каузата журналист.

На път съм да издам предстояща новина. Доцент Ивайло Христов, преподавател по журналистика в УНСС, привършва книгата си „Кауза журналист”, която проследява последните 40-50 години от живота на радиото. Време, в което т. нар. говорителско радио се промени в полза на журналистическото, авторското, общественото радио.

Интересно четиво, с фрагменти от „Разговор с вас”, с участието на популярни колеги-вестникари, на именити радио и телевизионни водещи.

А вашата кауза на журналист, след като сте и първата носителка на наградата „Следа в ефира”? От дистанцията на времето как оценявате тази следа? И къде остава тя, у вас, сред слушателите, с какво?

Това е интересна награда, учредена преди пет години от инициативен обществен комитет, идеята е на популярната Мариана Хил. Приех отличието с изненада и с радост, името е задължаващо и красноречиво. Вторият негов носител стана Хачо Бояджиев. Преди месец го връчиха на новинарския екип на bTV.

Казвам, че е интересна награда, защото и с името си подсказва, че ако няма следа в паметта на хората, просто не трябва да влизаме в професията, не може, нямаме право само да минем през нея, без да оставим знак, да я осветим със собствена светлина.

Казвам го като редови журналист, държа на мисията репортер, с предимствата да си пръв, да поведеш в добра посока мисленето, мнението на хората, да усетиш от това радост, сладост и сила, мисля, че не е просто звание, а призвание репортер.

Днес има ли повод, който да ви накара да грабнете микрофона и да репортерствате?

Да. Нещо повече. Улавям се, че и днес гледам на живота точно така, както бих го отразила, ако съм пред микрофона. Тоест този репортерски поглед, навик и рефлекс като че ли си остават живи до края. Даже понякога съпреживявам и съчувствам на колегите, които не успяват да уловят мига на събитието, които пропускат важни детайли.

Остава си критичният поглед на един стар журналист към онова, което младите правят, и именно това се старая да кажа в часовете по журналистика, които водя в Колежа по мениджмънт, маркетинг и реклама

По-известен като Датския…,
Да, и в другия, частния колеж „София”, там си говорим за журналистическо майсторство, за качествата и задълженията на репортера,за любопитството към живота, за предварителната подготовка, за богатия, цветен език, за артистизма и чара на водещия.

Е, не всички съвети се приемат изцяло, младите хора напомнят съвременните видими пороци на професията, споделят разочарованията от търговски телевизии и жълта преса. Но все пак се надявам, че помагам да израснат като бъдещи журналисти. А часовете с тези, вече изкушени от професията млади хора, ми дават и богата обратна информация, дават ми и кураж да продължаваме работния разговор.

И поколения радиожурналисти трябва да са ви благодарни за това, което са научили от вас, за „висшия пилотаж” в професията, както се изрази в. „Труд”. С кои от тях се гордеете сега? Как се отнасяте към натиска, на който често са подложени и днес - например Петър Волгин? Сега или по ваше време журналистите разполагаха с повече свобода?

През всичките години в радиото не се оплаквам от липса на свобода. Когато си пред открития микрофон, когато свети червеният надпис „online”, ефир, ако искаш да кажеш нещо, винаги можеш и намираш начин да го кажеш.

Дали в прав текст, дали с ирония, с усмивка, радиото разполага с най-богат арсенал, но трябва да си убеден в това, което изричаш, да си готов да го защитиш, да бъдеш честен към себе си, да не обслужваш силните на деня, да следваш тази вече толкова накърнена дума – етика.

Екранът, микрофонът винаги създават измамното самочувствие, че си почти прокурор, съдник, последна инстанция, защото „държиш и ножа, и хляба”.

А въпросът ви има няколко посоки. Да, оказва се, че съм работила почти с пет поколения колеги, хора, които ми дадоха много, това са журналисти от класата на Боян Трайков, Владимир Костов, Иво Гарвалов...

Особено ценя смелите за онова време експерименти с моя състудент проф. Веселин Димитров. Не забравям удоволствието, радостта от работата с многото момичета и момчета, репортерите Иван Константинов, Иван Обретенов, Светла Петрова, Лили Маринкова, Юлия Гигова, Мария Стефанова.

Не забравям и талантливия Петър Волгин, но опираме до друга тема, за ефекта и смисъла на така наречените регулаторни органи. Винаги ги е имало, в различни модификации - за честта на професията опитните журналисти са ги надживявали, защото наш съюзник е неподкупният слушател .

Наричат ви „легендарна” заради предаването „Разговор с вас” – първия диалог на живо със слушателите за нещата, които ги вълнуват. То продължи близо четвърт век. Кое беше най-същественото в него, какво ви носеше тази жива връзка – и защо го спряхте през 1997 година?

Никак не обичам префърцунените думи - легенда, легендарна, моля да ги спестите и сега. Към въпроса - за предимствата, за дългия живот и доверието към Разговор с вас”, обяснението е кодирано в заглавието на предаването, неговата сила е точно в разговора с хората. Там са най-важните, най-хубавите, несвършващите се нови неща от живота.

И когато сме заедно, в екип от съмишленици, когато сме лице в лице с аудиторията, оттам трябва да е извирала силата, през многото, наистина многото почти 25 години в ефир.

В пряк и непрекъснат диалог на живо нещата като че ли звучат по-достоверно, по-истински, по-видими, по-отличителни от другата, казионната журналистика. И когато новодошлите на власт решиха да използва извоюваната популярност на предаването, време беше да го спрем.

Да, и за мен е странно, че и след толкова години все още има памет за него. Може би защото „Хоризонт” беше единствен и сам на хоризонта.

Но наистина е чудно, че и досега, често в пътувания и срещи из страната, хората напомнят забравени епизоди, с добра дума, споменават наглед дори дребни детайли, име на песен, усмихнато поднесена шега, каламбур с музиката...

И е редно да кажа, че и там е скрита магията на радиото - в тази хомогенна сплав от музика и реч, от искрено желание да помогнеш, да споделиш радост, да гостуваш с песен на празник, да се намесиш, да помогнеш. Не бяха малко случаите на безобразно поведение, на недопустимо самочувствие, особено когато силните на деня налагаха воля, когато правеха тънките свои сметки на чужд гръб.

Скоро преглеждах архивни отзиви, бях позабравила заглавие в „Стандарт”: „Три милиона слушат „Разговор с вас”. Тримилионна аудитория!

Какво висше задължение, освен признание, доста днешни програми, чувам, се борят и гордеят с рекорден брой почитатели, ако приближат един милион. Ето, през 70, 80, 90-те години радиото е извоювало тройно, категорично предимство.

Оказва се много ефектен, като формула, живият диалог със слушателите, със зрителите. Упражняват го вече всички електронни медии. Как оценявате сегашните почти еднакви, почти задължителни по формат сутрешни блокове по радията и телевизиите, какво им липсва?

Страхувам се да не се припишат предимствата за този журналистически жанр само на едно или друго предаване, ще кажа, че още преди „Разговор с вас”, в началото на 70-те години, „Хоризонт” се осмели и за първи път на живо стартира култовият сутрешен блок „От 6 до 8”, пробив, който изпита и наложи печеливша формула, да говори на живо, по проблеми на деня, в диалог и пряка връзка със слушателите.

Доразвихме я в над хилядата издания на „Разговора”. Следя, имам впечатления от сутрешните блокови предавания в радиата, в телевизиите, смущава ме приликата, външната, често помпозна и куха динамика, протяжните интервюта, видимо поръчани и платени, услужливо-сервилни.

Притеснявам се, когато от ефира тръгват ненужни и непоискани съвети, когато скъпо ефирно време отива в прослава на поредната партия или съмнителна медийна група.Оттам и строгото, често жестоко отрицание на една или друга телевизия, подозренията, съмненията към една или друга радиопрограма.

Предполагам, колегите знаят и усещат това много добре, но сигурно има причина и необоримо обяснение, щом решаваме да жертваме и честта на пагона! Та не е за чудене как ядно сменяме каналите, колко често посягаме и към копчето за изключване.

Все пак, дайте съвет на младите в бранша

Съвет не, по-скоро да напомним безусловни задължения - да бъдеш пред микрофона честен първо към себе си, да не маркираш само присъствие с красния си лик или меден глас, да бъдеш много добре подготвен, да докосваш живеца на деня, да се намесваш за добро, да бъдеш и пръв, а не да препрочиташ тиражираните вече от вестниците събития и факти.

Страхотно е предимството на радиото да си пръв! Задължително условие, ако искаш да формираш, да водиш общественото мнение.

Защо се сещам за култовата фраза на мастит журналист, че телевизията трябвало да следва победителите! Не да следва, а да държи юздите, за да води, а не да припява – но май прекалявам със съветите, просто не искам да забравяме колко критичен, неподкупен и вещ е зрителят, слушателят.

Няма как да излъжеш микрофона и камерата, виждаме как лесно се сриват образът, името на посредствения журналист, със съмнителната култура и познания, с отвратителното непознаване на българския език. Ще отворя скоба, искам да подчертая най-високото изискване към речта, радиото е първият законодател на българския език, радиото, телевизията нямат право на никаква езикова волност или грешка, била тя жаргон, диалект, граматика.

В началото на интервюто споменахме за предстоящия 120-годишен юбилей на българската журналистика. Кое име на журналист от миналото ще споменете? Годините на промени ще оставят ли в паметта на поколенията имена от нашето съвремие?

Пак се връщаме към следата в ефира, която би следвало всеки един от нас да остави. В паметта ми изникват личности и творчество, които се помнят.

Списъкът започва още с Йосиф Хербст, но нека не изреждаме имена, не са малко днес талантливите коментатори, водещи, разследващи, репортери, голяма част от тях надмогнаха конюнктурата.

Просто е задължително всеки, прекрачил прага на занаята, да се опитва непрекъснато да се разпише в професията, да се докаже.

Виждате как изгарят именити колеги, заиграли се с съмнителните медийни интереси на една или друга група, групировка, класа или партия - все тая.

Даже се боя до спомена високите думи морал, етика, почти не прилягат напоследък.

Може би съдя строго, може би съм под влиянието на пресни примери и абсурди, няма нужда да ги изреждаме поименно.

И защо си спомням една много стара дефиниция за нашия занаят, ще се опитам да цитирам точно уводните думи на свищовски вестник от началото на миналия век, забележете, а с толкова подходящо напомняне за днес:

„Журнализъм е синоним на почтеност, чистота, кураж, безпристрастност, на чувство за дълг към читателя и слушателя.Той, журналистът, е пръв гражданин, водач на другите. Величието на добрия водач се изразява в съчетанието на всичките добродетели и умението да предвижда събития”.

Дали на прага на 120-годишнина на журналистическото движение у нас да не си припомним, че професията не е от вчера, тя е изковала закони, правила, мерки, които нямаме право да променяме и подменяме – все пак журнализмът не е временно занимание, а кауза до живот!
 

Снимки: Иван Василев и архив

    

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки