Лили Друмева О’Райли: Хубавата музика ме зарежда с настроение и оптимизъм

10.10.2014 /10:47 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


http://sbj-bg.eu/documents/lily7_20043.JPG

Наскоро в НДК се състоя премиерата на първата книга на радиоводещата на предаването „Настроение с Лили” по Радио София (БНР) Лили Друмева-О’Райли. Поводът за нейното написване е това, че предаването на известната радиоводеща и основателка на кънтри групата Lilly of the West, което вече е набрала популярност не само у нас, но и по широкия свят, е 10-годишният юбилей на предаването й по Националното радио.

Лили е музикален журналист със солиден опит в занаята. Тя е работила в много електронни и печатни медии, като сред тях и Би Би Си. Зад гърба си обаче чаровната водеща и певица има вече солиден брой албуми като солист на бандата Lilly of the West. Била е стипендиант на престижната програма „Фулбрайт” заради изключителните й заслуги към американската музика.

С Лили се срещаме и разговаряме в мрачен октомврийски ден в съседство с НАТФИЗ. Докато тя споделяше за сайта на СБЖ своите житейски преживявания, бъдещите артисти озвучаваха интервюто ни със свои музикални изпълнения, което беше като по поръчка за срещата с известната певица и журналистка. Тя не пропусна да ми сподели, че на 10 октомври в блус бара „На Гошо” на бул „Прага” тя и нейната група ще изнесе своя концерт, в който е включила кънтри, блус и авторски песни.

„Настроение с Лили. Музика в 50 теми” е вашата първа книга, посрещната с голям интерес. Кое ви накара да я напишете? Кое бе най-поразяващото в този ретропоглед? Ще приемете ли предизвикателството да направите и енциклопедия ?

Не се вземам на сериозно като автор, а написах книгата за себе си, за да може да се запазят знанията и опита, които съм натрупала през последните 20 години. Професионално с музика се занимавам от 1996 г. като музикант, изпълнител, автор на песни, мениджър, импресарио, организатор на фестивали и концерти и постепенно станах и журналист.

Преди две години случайно в компютъра си намерих стари сценарии от предаването ми „Настроение с Лили”, което стартира през 2003 г. по Ретро радио. Тогава, като млад водещ, за да подготвя темите в предаванията старателно съм си записвала всяка дума, която казвам  в ефир и съм събирала информация от много музикални книги, от интернет . И всъщност тези 50 сценария на музикалното предаване послужиха като основа на книгата.

Музика и журналистика. Кое натежава на кантара повече, Лили, и как се съвместяват двете ви професии? Или за вас те се сливат в едно? Приемате ли малко необичайното определение „музикален журналист” и какво означава то за вас?

Определено надделява музиката, тъй като по сърце и душа съм музикант, който пише песни и живее с музиката. Тя ми носи огромно удоволствие и е най-хубавото нещо, което се случи в живота ми.

А журналистиката е продължение към това да се занимаваш с всичките аспекти на музиката – да я създаваш, изпълняваш, мениджираш и да я представиш пред хората. Представянето е не само чрез концерти и албуми, които записвам, а и чрез музикалното предаване, което водя вече 10 години.

Така че надделява музиката. А музикалният журналист е човек, който представя музиката в медиите, пише за нея, старателно се готви, чете музикална литература, следи тенденциите. Редовно получавам сп. „Билборд”, което си обменяме с Тома Спространов, и след това обсъждаме статиите и какво ново има в музикалната индустрия.

За вас музиката е безкрайно пътешествие и влак, в който през годините се качват различни артисти. А журналистиката какво е за вас?

Трудна професия свързана с много четене и писане. Но все пак е нещо, което обичам, тъй като е свързана с музиката, която е смисъл на живота ми.

Изпълнявате кънтри музика. Може ли по нея да се характеризира културно-психологически даден район? Ако се има предвид тя, по какво се различават например Балканите от Щатите?    

Въпреки че е създадена в Америка, кънтри музиката носи корените си от Европа. Възниква в държави като Англия, Ирландия, Скандинавските страни,  дори Германия и Австрия, откъдето са дошли първите преселници, които когато се заселват в южните щати и стават фермери или каубои. Именно затова в кънтри музиката присъстват йодлерите, пренесени от алпийските държави.

Кънтри музиката е смесица от ирландски и британски фолклор в  музиката на черните, които са доведени като роби в Щатите. Франция също има своя принос, но в суинга. Така че въпреки че се създава на новия континент, тази музика носи корените си от Европа.

И в бившите Източноевропейски страни кънтри музиката има своите традиции и е използвана като музика на протеста през 60-те години на миналия век. Кънтри песни са превеждани на чешки, унгарски, словашки, полски и са изпълнявани около лагерния огън и песни на протеста. Така че тя има традиции почти във всички европейски държави.

На Балканите тепърва ще се създават благодарение на моите усилия и на групата „Lilly of the West“. В Румъния има кънтри група „Десперадо”, както и голям кънтри клуб в Тимишоара. В Гърция имат кънтри асоциация и издават вестник, в Солун наскоро се запознах с bluegrass група. Много симпатични музиканти, които са хора като мен, и се надяват тази хубава музика да стане по-популярна на Балканите.

Е добре, как една журналистка се запали по кънтри музиката, че дори създадохте и групата Lilly of the West?  

Това е дълга история. Започнах като музикант, а след това станах журналист. За първи чух кънтри музика в колата на баща ми през 70-те години. Пътувайки към морето по подбалканския път, се въртеше само една касетка с най-големите хитове на Кени Роджърс, Доли Партън, Бренда Лий, Уили Нелсън, Джони Кеш. Баща ни ни измъчваше с тази касетка, като я пускаше поне 50 пъти докато стигнехме до морето, и докато пътувахме, ни изпитваше: Кой е роден в Сопот? Кой – в Карлово, Калофер, Сопот. Разбира се, Левски, Ботев и Иван Вазов.

Ние със сестра ми – деца – седяхме на задната седалка, а той на фона на кънтри музиката въртеше волана, подсвиркаше си и ни изпитваше. Имаше и бонус - ако познаехме кой къде е роден, получавахме слънчогледови семки, пуканки или шоколад. Така под звуците на кънтри музиката стигахме до морето.

А след това като студентка във Виена я открих покрай мой колега, който ме заведе на концерт на известна кънтри певица. Видях страхотно шоу: красива руса жена свиреше на голяма китара „Гибсън”. Името й беше Еми Лу Харис. Тя е сред най-елитните кънтри певици. Бях толкова запленена от това шоу, че започнах да си купувам дискове, да се уча да пея и да свиря на китара. Станах част от кънтри група в Австрия, а след като завърших и се върнах в България, започнах да търся съмишленици.

Това беше в началото на 90-те години. Оказа се, че те са много малко. Попитах майка ми, която тогава беше шеф на правния отдел в НС, дали познава кънтри музиканти. Каза ми, че ще попита депутати, които може би знаят. Казали й, най-ярката фигура сред тях е Коцето Калки от група „Медикус”. Дали й телефона му. Той имаше концерт в Дървеница в известен по това време кънтри клуб.

Взех си китарата и с едно такси отидох до Дървеница. Видях група „Медикус”, запознах се с Коцето и музикантите. В групата му свиреше един много талантлив мандолинист и банджист Росен Христов. Когато го видях как свири, все едно, че открих съкровище. Отидох при него прегърнах го и му казах, че е страхотен музикант и дали иска да направим заедно група. Той откликна на идеята и доведе още двама - Райко Пепеланов и Цветан Влайков.

Така в далечната 1996 г. четиримата създадохме Lilly of the West. А журналист станах постепенно в началото на 2000-та година като продължение на музикалната ми кариера.

Споменахте баща си и майка си Емилия и Христо Друмеви, че са ви помогнали да заобичате кънтрито. Но не сте поели по техния път. Как те приеха желанието ви да се занимавате с кънтри музика, която у нас не е така популярна?

Не го сметнаха за нещо сериозно. Отнесоха се към тази моя страст като към нещо временно, като някакво хоби, което най-вероятно ще затихне. Въпреки че аз още от малка имах талант и исках да стана певица. Свирех на пиано, но не се увличах по класическата музика. Следях музикалните тенденции и цялата ми стая беше облепена с плакати на моите идоли през 80-те години, следях класациите.

И още от малка музиката беше много важно нещо в живота ми. Тъй като в семейството ми никой не е музикант, идеята ми да пея и свиря не беше взета на сериозно. Дори в младежките ми години имаше негативно отношение, че това е нещо, което ще ми попречи да си намеря съпруг или да направя кариера.

Но сте си намерили половинка, и то такава, която не е безразлична към музиката – ирландеца Шон ОРайли.

Ами точно покрай музиката се запознах със съпруга ми и се оказа, че родителите ми не са прави. Преди 7-8 години имахме концерт в Ирландското посолство, тогава се запознах с него. Той седеше на първия ред. След концерта дойде да ме поздрави, разменихме си телефоните и така се случиха нещата.

Отношението на родителите в началото към музиката беше по-скоро негативно, отколкото окуражаващо.

10 години водите музикалното предаване „Настроение с Лили” по БНР. Какво променяше настроението ви пред микрофона?

Настроението винаги е хубаво и позитивно, тъй като музиката, която представям, е стойностна и тя ме зарежда. Може да съм имала ужасен ден и пълен с проблеми и ядове, но когато седна пред микрофона и започне да звучи хубава музика, която съм избрала, идва ми хубавото настроение и усмивката и започвам да говоря с удоволствие.

Дори да съм си написала някакви пищови за това кой кога и къде е роден или кога е излязла определена песен, ми идва хубаво настроение и започвам да говоря емоционално. Всъщност, хубавата музика ме зарежда и тя е смисълът на живота ми. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случило.

Какво си говорите със слушателите, когато дойдат минутите за „Настроение с Лили”? Какво споделяте с тях и каква е обратната връзка? Българинът търси ли хубавата музика, или чалгата му стига?

Определено търси хубава музика. Имам имейл адрес, който обявявам във всяко предаване и след това го проверявам. Когато има музикални желания, ги изпълнявам. Имам определени слушатели, които са ми постоянни фенове и ми пишат във фейсбук, дават ми идеи за теми и аз се съобразявам с тях. Това ме прави щастлива, че има и обратна връзка.

Работили сте в престижни медии като Би Би Си. С какво те са по-различни от нашите и на нас какво ни липсва?

В Би Би Си бях музикален репортер и начинаещ журналист. Отразявах концертите на Острова и се научих да задавам въпроси. Спомням си, че ми обясняваха колко е важно да накараш събеседника си да говори, а не ти да доминираш в интервюто. Че трябва да задаваш такива въпроси, на които те да отговорят интересно и обстойно. Научих се и да монтирам. Тогава това ставаше все още на ленти, научих се на кураж и да се бутам сред другите журналисти и да успявам да стигна до изпълнителя.

Иначе там работата ми беше приятна и интересна. Работих в българската секция, която не съм сигурна дали я има още със страхотните водещи Андрей Владов и Васко Велев. От тях научих много неща. Тогава научих много неща за алтернативната музика, тъй като бях репортер за предаването „Мега час”, което отразяваше стиловете грънч, инди, алтернативен рок.

Иначе смятам, че българската журналистика е на много високо ниво и специално хората, които работят БНР, са големи професионалисти. И новинарите, и политическите журналисти, музикалните редактори. Не виждам с какво нашите журналисти са по-назад от тези в Би Би Си. Просто тя е голяма институция с много пари и е наложила името си в световен мащаб.

Не всеки може да бъде специализант по престижната програма „Фулбрайт”. Какво ви даде времето, прекарано в Щатите, и какво научихте? Върнахте ли се с нови идеи и планове?

Събрах много идеи, които са отразени и в книгата ми. Прекарах четири месеца в родината на блуграса Кентъки и родината на кънтрито – Тенеси. Най-ценното беше, че се смесих с професионалистите от музикалната индустрия. Направих около 80 интервюта с хора от всички слоеве на музикалния бизнес – продуценти, издатели, музиканти, автори на песни, промуотъри, организатори на концерти, дори с политици, които са меценати на музика.

Прекараните три месеца в Нешвил бяха изключително полезни като информация. Защото едно е да четеш книги и списания в България, а друго е да видиш на живо тези хора и да си говориш с тях свободно, да разбереш какво всъщност е тяхното виждане за развитието на музиката, какви са новите трендове.

В момента Нешвил е център на музикалната индустрия № 1 в САЩ. Отдавна измести Лос Анжелис и Ню Йорк. Най-големите студия и продукции са в Нешвил. Ненапразно Силви Вартан отиде за новия си албум там и записа с известни кънтри музиканти. В този град всеки втори човек е музикант. Таксиджията, чистачката, сервитьорът… Всеки свири и пее и издава диск с негова музика.

Когато кажех, че съм журналист от България и че пиша книга, моментално можеха да се наредят на опашка хора, които искат да ти дадат интервю и носят дискове. Един поздрав в Нешвил е: подаваш ръка, а в ръката на другия има диск или някакво електронно устройство със записана музика.

В края на разговора ни коя е „новата песен в живота на Лили”, казано условно, и какво да очакват многобройните ви фенове?

Новата песен, над която работя, се казва „Можеш да разчиташ на мен”. Написана е по повод нещо тъжно, което ми се случи в личен план. Съпругът ми получи инсулт и през лятото аз прекарах много тежки месеци, грижейки се за него. Написах песента, за да му кажа, че може да разчита на мен независимо какво му се е случило. Аз съм силна, аз съм голяма, широко скроена, имам много възможности и ще се грижа за него и ще му помогна, за да оздравее.

Тази песен ще бъде част от цял албум с авторски песни, който подготвям. Пиша ги заедно с авторския тандем Камен Янев и Николай Николов – две много талантливи момчета и личности в българската поп музика. Камен Янев е известен тонрежисьор и композитор, а Николай е създател на група „Акустика”. Тримата пишем песни, записваме ги, продуцираме ги. Надявам се ако ми стигне времето, в началото на следващата година да излезе моят албум с авторски песни.

 

Снимки Иван Василев и личен архив


 

 

Сподели в
 

Отдавна сме изцяло зависими от интернет за почти всичко, а голяма част от нашата лична информация се съхранява там. Само че, когато животът ни приключи, кой ще изтрие нашите профили или ще се погрижи за личните ни данни?

05.12.2021/10:02

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки