Начало
 
 

Лица от стара лента

23.02.2015 /21:15 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров

Снимките са петнайсетина. Повечето – от преди повече от 40 години. И са оцелели върху пропуски за влизане в БНТ за „стажуване“ там на част от випуска журналисти, който започна следването си през 1972-ра.

За всекиго ще напиша по нещичко.

По игра на случайността на първата съм аз. Подир следването работих в „Поглед“, после – в седмичното списание „Вик“. От няколко години заедно с неколцина колеги списваме сайта на СБЖ.

Хубавицата  до мен е Мария Добрева Белчева. Родена е в София през август и чудесно знае/ше/ испански. Захвана се да работи първоначално в БНТ, но от много време не съм я чувал и виждал...

Даниела Иванова Григорова е следващата в редицата. Бе най-малката от всички в курса по години, жизнерадостна и засмяна. Живееше в блок срещу днешния пазар „Ситняково“, в тогавашния комплекс „Ленин“, до обръщателното колело на трамвая  – там, където сега е съградена една от малкото нови черкви в столицата.

Посвети се на редакторска и преводаческа работа в редакция „Кино“ на БНТ. Дълго сътрудничеше с анотации за филми на

„Екранът в нашия дом“ на „Поглед“ – страницата, изцяло посветена на телевизията.

Следва Веселина Тодорова Баракова. Не само ходеше, а се рееше и държеше – не без основание – със самочувствието на рядка красавица. Омъжи се за сина на професор Атанас Малеев, живя в чужбина, върна се, написа нашумяла навремето си книга, която бе отпечатана най-напред в списание „Съвременник“, а сега, стига да не греша, е в Англия...

Стефка Петрова Чинтулова е от Пловдив. За разлика от Снежана Попова и Светлана Божилова – по-нисичка, първа дружка с друга колежка от курса – Даринка Стоева. Ала как и накъде е продължил професионалният и семейният й път – безсилен съм да разкажа.

Лидия Бойчева се запомняше и с ръст, и с пищната си дълга коса. Когато отидох да „дослужа“ войниклъка си във вестник „Трудово дело“, се запознах с учтив и винаги безукорно облечен полковник – Софроний  Бойчев. Оказа се , че той е нейният баща.

Време е за мъж – ето го: Живко Иванов Желев. По онова време живееше и бе дошъл от Пловдив, но иначе е родом от Стара Загора. Общителен добър приятел. След дипломирането ни заработи в Пловдивския телевизионен център.  Там се прочу като водещ предавенето „За един милиард“. Никога не забрави студентските времена,  обаждал ми се е да ми честити празници и хубави събития, лудешки прелиташе с един стар „Москвич“ 120-те километра от Пловдив до София за час, а като дойдеше, все предпочиташе да се срещаме в кафенето на Съюза на писателите на улица „Ангел Кънчев„ № 5.

Пишеше и майсторска проза – отличен бе с наградата „Южна пролет“ за белетристика.

По-късно бе и водещ на „По света и у нас“.

След 1990-а стана собственик на радио „Канал ком“. Написа книга, в чието заглавие е вплетено името на Азис, върна се в родната Стара Загора, а има син – Иван, който се е изучил и може би живее в Германия...

Малко сърдито гледа от фотографията си Светослав Славчев. Но тоя поглед подвежда, мами – Светльо бе от най-хрисимите  и любезни съкурсисти. След като приключихме с академичното усвояване на науките, се прибра в Шумен. Но за стореното от него там няма кой да донесе ни вест, ни кост.

Чий ред е?

На Стефан Петков Джамбазов. През много преживелици премина той. Правеше документални филми, а мисля, че и участва в един игрален – като артист. Сетне води предавания за култура и в БНР, и в Радио Франс Интернасионал, а днес прави електронния портал „Въпреки“. Пак за култура.

Съпруга му е Зелма Алмалех, а тъст – Ешуа Алмалех: един от лъвовете на българската спортна журналистика през 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век. А сега – 91-годишен доайен на колегите си с над

60-годишно членство в СБЖ.

Неотдавна бе рожденият ден на пловдивчанката Генка Маркова. Тя е момичето с „правия път“ на косите от поредната снимка. И с моминска фамилия – Базитова.

Доста години работи за вестник „Народна младеж“, още повече – за „24 часа“, където в редакционното каре може да бъде видяно  шеф на кой отдел е...

Най-възрастен в курса бе мустакатият като старовремски четнически войвода Георги (Жоро) Филчев. Той бе непресъхващ извор на шеги и анекдоти, на какви ли не истори, а продължи интереса си към киното и с писане за него след петте години на студентството. Най-трайни творчески връзки поддържаха с Антония Мечкова от времето, когато тя пък работеше на стария адрес на вестник „Новинар“ – на улица „Оборище“.

Ако Жоро бе най-възрастен,  най-загадъчно „потъна“ нейде в странство Магдалена Венкова. Родом е от Бургас, носеше очила, а потвърждение за рождения й град е изписаното в бялото поле под лика й – „Фото Енгибаров, Бургас“.

Останаха двамина.

Любен Иванов Николов е първият. Бе от малкото женени, имаше и дете още в първи курс и грижовно носеше храна всеки ден от студентския стол. Зиме – с балтон и бомбе, добродушен, но и честолюбив,  човек на жеста, милозлив приятел на какви ли не животинки, гъбар, нечовешки работлив и упорит. Бе научил и италиански и заедно със Светослав Терзиев отидоха в БТА.

След време стана кореспондент в Лондон, изкара с чест мандата си, върна се отново в БТА, а сега е представител на чуждестранна фирма у нас.

Споменатият Светослав пък проправи пъртината на първия кореспондентски пункт на агенцията в Ханой, а малко след 1990-а закри последния в Париж.

Бил съм на „арменско гости“ и на двамата:

за по две седмици. И благодарение на приятелството ни успях да видя тия два знаменити града.

След Франция  следващите спирки на Светослав бяха вестник „Континент“ и вестник „Сега“. Честичко може да бъде чут с коментарите си по БНР, да бъде видян в не едно и две предавания на БНТ...

Това са хората, чиито снимки съм опазил.

Заедно с публикуваните неотдавна в сайта други два мои текста – „Студентски спомен от конгрес“ и „Вестникарският кадетски легион: 1972-ра“, става дума в тях за около тридесет колеги от следването ни, почнало в началото на седемдесетте и продължило до 1977-ма.

А за повече подробности за едного или другиго – има интернет, насреща е „Гугъл“, аз писах това, което съм запомнил. Което само напираше към върха на перото ми, на химикалката.
 

Ще добавя имена на останалите, които не мога да ви покажа как изглеждаха.

Пък пропусна ли някого – сигурен съм, че ще ми прости. В курса ни бяха и Сергей Наков и бъдещата заместник-генерална директорка на БТА Мария Велковска. Снежана Попова (професор) и Светлана Божилова – доцентка, от днешния Факултет по журналистика и масова комуникация. Надя Йолева и Боряна Костова, която се труди за вестник „Софийска правда“, а после стана баш шеф на вестник „Земя“. Лили и Петър Маринкови. Лъчезар Вачков и пловдивчанинът Костадин Попов. Димитър Стойков от Плевен, Даринка Йорданова, Гинка Костова, Жени от Варна и Петя Ангелова от Елхово – сега в СБЖ. Още – бъдната дипломатка в Германия Венета Момчева и бъдещата главна редакторка на „Седмичен Труд“ – Зоя Деянова.

Бъдещият професор по социология Кольо Колев, писателят и преводач Любомир Николов от Казанлък, Валентин Даневски, Калин Тошев, Бойко Първанов, Димитър Кадийски, който от години пише и ръководи вестник „Банкеръ“... И още – първата любов и първото венчило на Кольо – Маргарита, още една Маргарита от букета – Шапкарова, която до пенсионирането си работи все в БНР и още една – освен Мечкова – Антоанета, която знаеше испански по-добре от много испанци...

Няма неразделни класове и курсове. Има по-дружни и по-нехайни. Ние бяхме от тия, дето могат да бъдат поставени нейде по средата. И, ако парафразирам песента на групата „Фактор“:

„Разпиля се курсът по вятъра...“ 

Посъбрах тук каквото можах. Ще е интересно някой да го стори след двадесет години. След тридесет вече надали  ще има живи герои.

... Когато съм  се родил, прабаба ми Гана рекла на майка: „Ганке, щом това детенце вече е дошло, време е аз вече да си отивам.“ Прабаба отдавна е на небето, майка е на годините й, към които се върнах, а моята дъщеря Гергана носи – освен името – гена на рода ни.

Идват нови хора, нови герои, нови истории... Важното е да се остави добра диря!

 

 

Сподели в
 

Книгата на журналиста Ахим Пурвин "Един германец с българска (от)лична карта" ще бъде представена на 4 август в Ловеч, съобщават от общинската администрация.

04.08.2020/12:00

„За децата на Милен“ - дарителски индивидуален фонд, е учреден при Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (FRGI).

02.08.2020/18:53

Отиде си, ненадейно си отиде Иван Кутузов-Кути, едно светло момче, един голям художник, един неподражаем карикатурист и шаржист.

02.08.2020/12:17

"Виваком" става част от водещия телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа - UNITED GROUP, обяви официално телекомът.

01.08.2020/12:16

Програмната директорка на "Фрийдъм Хаус" за Европа и Евразия София Орлоски заяви за радио "Гласът на Америка", че организацията е дълбоко загрижена заради ситуацията в Сърбия, още повече че в предишни години имаше преследване на независими медии и неправителствени организации от страна на сръбските власти, предаде агенция Бета.

31.07.2020/18:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки