Начало
 
 

Нелачените подробности в едно добро намерение

24.03.2015 /18:50 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И така: на 7 юни ще узнаем кой филм от десетката е No1

С голяма радост посрещнах добрата инициатива на БНТ по повод 100-годишнината на българското кино „Лачените обувки на българското кино”.

На шега или наистина, но седмото изкуство у нас вече навъртя век и идеята Националната ни телевизия да го отбележи подобаващо разбуни страстите киномански.

И така до третата финална вечер, когато бяха обявени десетте най-добри ленти, според мнението на зрителите, които дори забравиха за своите мъки и неволи и гласуваха за любимите си заглавия.

Това е прекрасно, свършеното от БНТ също е за 6 с минус, защото наред с хубавите неща в окото се набиваха като че ли повече някои не дотам чак заслужаващи ура неща. Искам да кажа, че в това, което пиша, няма нищо лично и черногледо, защото и аз съм сред тези, които гласуваха за любимата си българска лента.

Ще ми се първо да поздравя всички трудили се по интериора на студиото, което беше прекрасно и създаваше празнично настроение. Модерните осветителни тела, илюзията, че сцената е остров сред езеро, в което сякаш се оглеждат звездите, нямаше грешка. Нямаше грешка и Стефан Вълдобрев с неговите „Обичайно заподозрени” и изпълненията им. Идеята за предаването на Севда Шишманова също си заслужава да бъде спомената с добро. И все пак има едно

НО...

Изборът на двамата водещи нещо понакуцваше. Параскева Джукелова, която според мен е добра актриса, някак не се вписваше в компанията на Стефан Щерев. Двамата като че ли, не знам защо, излъчваха една вдървеност и фалшивост. В много от разговорите им с поканените гости техните въпроси звучаха не дотам чак смислени и дори, простете за острите слова, но дори глуповати.

Ентусиазмът на Стефан Щерев да се покаже колко много е близък със седящите срещу тях понякога изиграваше неприятна шега на ко водещата Джукелова, която леко се стъписваше. Но както се казва, само това да е кусурът е добре. Разбирам, че организаторите са искали да намигнат леко към бляскавата атмосфера на „Оскарите”, обличайки водещите в лъскави дрешки, но си мисля, че те не се чувстваха в тях твърде удобно.

Не им прилепваха като втора кожа

Дори в един миг си помислих, че Стефан Щерев ми напомня по-скоро на погребален агент, отколкото на водещ на такова близко до сърцата на зрителите предаване. Някак нелепо прозвуча изпълнението на певицата Рут Колева по време на третата вечер.

Очевадно беше желанието на Стефан Вълдобрев по време на песента да се намеси и да спаси положението, защото почти не се чуваше гласът на изпълнителката, на която в последно време са й прикачили клишето „култова певица”(?). За сметка на това достойни български творци като акад. Людмил Стайков и писателят Алек Алексиев отново доказаха, че през последните години летвата в българската култура е вдигната високо.

Изненадващо трудно и мудно вървеше разговорът с гениалния български актьор Ицко Финци. Той някак си като че ли беше блокирал и дори не можеше да си припхомни заглавия на филми, в които имаше негови участия.

Не знам защо като че ли критиците се ядосаха на финалната десятка и типично по български започнаха да търсят кусури на избраните от драгите зрители филми. И това прозвуча не само във финалната вечер, но и на другата сутрин в предаването „Денят започва с култура”, което вече спечели много свои фенове.

Та там някаква кинокритчика, за съжаление не й запомних името, дори има храбростта да каже, че в гласуването на зрителите за финалните ленти, освен някаква носталгия, се забелязвала и известна инфантилност.

Благодаря за комплимента!!!

Но нали на нас, зрителите, се отреждаше доверието да преценим кои да се класират – какъв смисъл има тогава, ако за някои „критици” сме инфантилни? Ако ще я караме така, то тогава май и в тези класации, посветени било то на български филми, книги или друг вид изкуство, нека да постъпим по станалия толкова обичаен за нас българите стил през последните двайсетина години – всичко да се разделя на две – „красиви и интелигентни” и останалите.

И все пак си мисля, че не бива тази любов, с която организаторите на „Лачените обувки на българското кино”, БНТ и драгия зрител са се гмурнали в дебрите на прекрасното българско кино, да бъде вгорчена. Нека остане сладостта, че отново сме си припомнили култови ленти, незабравими герои и техните реплики, които са ни карали от екрана да се смеем и плачем, да се радваме и да се чувстваме, че и ние сме участници в даден филм.

Радостно е, че и сега се правят все повече продукции, които ги не гледат само роднините на екипите, които са ги заснели, а и че благодарение на тях вече и по света хората знаят, че в България седмото изкуство все повече се изкачва по стълбата, за да застане редом до най-големите и най-добрите.

В анкетата гласуваха над 47 000 души

Зрителите на националната телевизия имаха време от 1 до 18 март да гласуват за любимия си филм сред 100-те подбрани заглавия. В топ десетката по азбучен ред бяха класирани "Време разделно", "Всичко е любов", "Вчера", "Господин за един ден", "Козият рог", "Крадецът на праскови", "Лачените обувки на незнайния воин", "Опасен чар", "Оркестър без име" и "Осъдени души".

За съжаление сред тях не попадна нито един правен след 1989 г. филм. Ленти като „Писмо до Америка”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Аве” или „Дзифт”, които са отличени с награди от много фестивали, останаха извън призовите 10. Голям шум се вдигна, че филмът на Ники Илиев „Живи легенди” е извън десетте най-добри.

В реда на статистиката ще спомена, че най-младият зрител е само на 13 г. и е гласувал за „Всичко е любов”, а най-възрастният е жена на 88 г. и е предпочела за свой любим филм „Борис І”. Лентата, събрала най-много женски гласове, е „Всичко е любов”, а силният пол е предпочел „Инспекторът и нощта”. Любопитен факт е, че „Хитър Петър” е събрал най-много зрители за всички времена.

До 6 юни зрителите ще могат да гласуват за любимия си филм от челната десетка, като гласуването започва отново и предишните гласове няма да се зачитат. На 7 юни вечерта ще бъде обявен най-добрият български филм, който са определили зрителите. Десетте ленти ще бъдат излъчвани по БНТ всяка неделя, като преди тяхното начало ще има и кратък филм, посветен на творбата и нейните създатели.


Сподели в
 

„Журналистиката и пиарът - модели на взаимодействие" е темата в новия брой на списанието „Медии и комуникации на 21-ви век”, издание на Филологическия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

15.11.2019/16:55

Българският седмичен в. „Капитал” е представител на британското издание The Economist и започва от тази седмица да публикува съдържание от него.

14.11.2019/15:25

Главният редактор на Financial Times Лайънъл Барбър се оттегля след 14 години на поста. Неговата досегашна заместница – Рула Халаф, ще стане първата жена начело на британския вестник в неговата история, съобщава CNN.

13.11.2019/16:50

Местна радиостанция, която бе въвлечена в борбата срещу ебола в източната част на Демократична република Конго, обяви, че се самозакрива след убийството на един от своите водещи, предаде АФП.

12.11.2019/16:51

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Работи в сп. „Българско фото“.

11.11.2019/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки