Начало
 
 

Гориха я, оплюваха я, а „Дума” все възкръсваше...

03.04.2015 /16:44 | Автор : Валентин Георгиев | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Валентин Георгиев е работил и в “Пари”, “Монитор”, “Класа”

Бях още студент последна година във ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), когато настъпи 10 ноември 1989 г. Следвах паралелно със счетоводството и втора специалност - Икономическа журналистика, като вече пописвах кратки репортажи в стил "късен соц" в "Труд" и "Вечерни новини".

Да си призная, не харесвах "Работническо дело" - изглеждаше ми прекалено официозен, скучен, пълен с речи и документи, които, сигурен бях, не впечатляваха особено - поне такива като мен млади хора, за които се казваше, че сме "на прага на живота".

По-късно прозрях, че присъствието там всъщност е било знаково. Защото мнозина искаха да го забравят, да го изтрият или изчегъртат някак си. Напразно. А някои от тях, минали на "отсрещния политически бряг", се опитваха да препират съвести, но нямаше как да избягат от съдбата си - писаното слово остава.

По това време животът бе далеч по-спокоен и евтин, за повечето хора парите все още не значеха нищо, а журналистиката, колкото и условно и снизходително да гледаме на нея за онова време, се водеше престижна професия. Няма спор, че с настъпващите промени и зачестилите митинги тя буквално разцъфна, дори "експлодира"...

И до днес си мисля, че ако има нещо, което наистина може да се определи като най-голямо постижение на демокрацията и промяната, това бе свободата на словото. Същата тази свобода, която лесно премина и в слободия и дори в пошло словоблудство, което пък ерозира и обезцени професията...

Не ще забравя „Мили хора” на Продев

Тогава изненадващо, поне за мен, се появи и „Дума”. Не помня първите й броеве от април на далечната 1990 г. Дори не бях забелязал изчезването на тогавашния официоз "Работническо дело" от вестникарските будки. Но определено популярността на новата марка растеше главоломно, защото и „Дума” стана обект на атаките на новопоявилите се "демократи".

На фона на цялата идейно-политическа битка и изливащата се омраза вестникът стоеше като балансиращ стожер, внушаваше успокояване на обстановката, зовеше за граждански мир. Но не падаше духом и не губеше достойнство. Няма да забравя впечатляващата публицистика на главния редактор Стефан Продев, неговото обръщение "Мили хора", с което си навличаше гнева на политическите ястреби.

В безсилието си да я преборят се стигна дотам националната телевизия да открие специална рубрика срещу „Дума”, откъдето бившият агент на ДС Петко Бочаров всяка неделя клеймеше вестника, "комунизма" и "комунистите". На което „Дума” му припомняше една забележителна снимка с чупка в кръста пред бившия Първи държавен и партиен ръководител...

Нямаше как да не расте и симпатията към това мъждукащо огънче, което търсеше и не пестеше истината както за новоизлюпените десни, така и за левите в това преломно време. Днес спомените ми се преплитат като хронология, но такава беше обстановката - взривоопасна.

Тогава, някъде в края на май - началото на юни същата година бе и моят прощъпулник в „Дума”. Митингите на жълтите павета бяха станали всекидневие, особено след прословутата реплика на Петър Младенов за танковете. Една привечер просто седнах и нащраках на пишещата си машина "Открито писмо до Петър Младенов".

Веднага публикуваха първия ми коментар

Нямаше време за губене, трябваше да го отнеса веднага в редакцията, защото утре можеше и да не е актуално. В него в качеството си на студент последна година призовавах тогавашния президент да подаде оставка в името на гражданския мир. Да отстъпи, защото по-отговорният и мъдър държавник би постъпил така... Беше някъде към 19-20 часа, когато броят приключваше.

Давах си сметка, че заради технологията на вестникарството можеше да ударя и на камък. Посрещна ме дежурният редактор и като разбра какво нося, ме заведе директно в кабинета на Продев. Това беше и първата ми среща с него. Спокоен, приветлив, ненатрапващ се, той взе текста, прочете го и реши - излиза като челен материал на последната страница, където по това време се публикуваха важните злободневни коментари и мнения.

Помня, че това, което каза на колегите си, бе, че "този текст, написан от този млад човек", би имал много по-голямо въздействие от каквато и да е декларация или призив с подобно съдържание, подписана от някоя известна особа. Под напора на събитията, разбира се, след няколко дни Младенов подаде оставка. Но обстановката така и не се успокои.

Защото демонтажът на системата беше в ход. Ескалацията на омразата и отрицанието на всичко, построено през онези 45 години, пък превърнаха „Дума” в институция. И в ориентир за мислещите хора, които още тогава започнаха да разбират смисъла на подмяната...

Проглеждане и излъгани надежди, за които днес във фейсбук признават и доста от героите по митингите.Бяха славни времена. Гориха я, оплюваха я, закриваха я, а „Дума” все възкръсваше. Защото беше и си остана близо до проблемите на обикновените хора. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

В рубриката "Стажове, стипендии, конкурси" на Karieri.bg ви представяме обзор на различни възможности в началото на всяка седмица за кариерно развитие.

11.08.2020/18:52

Тези момчета излязоха от страната на ГЕРБ и отидоха абсолютно целенасочено да се сбият с групата протестиращи, която беше допусната на около стотина метра от пределите на това събитие.

11.08.2020/12:00

“Безредици на улицата на тиквите” – така германското сп. “Шпигел” озаглавява материала си, посветен на антиправителствените протести в България.

10.08.2020/18:51

Журналисти от телевизионния канал „Сегашно време” - проект на „Радио Свобода” и Фондация „Гласът на Америка”, които се финансират от Конгреса на САЩ, са били депортирани в Украйна, предаде ТАСС.

09.08.2020/12:17

„Има основание за протести и за гражданско недоволство и по отношение на медийната свобода“, каза Николета Даскалова от Фондация Медийна демокрация.

08.08.2020/12:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки