Начало
 
 

Какво е интересно за медиите днес..?

23.04.2015 /12:05 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Какво е интересно днес за медиите? Това е въпрос, който вълнува почти всички хора, но и нашите колеги, журналистите! Кое е интересно за медиите, дали лошата новина, която е добра, или добрата новина, която се оказва лоша…?

Медиите днес се интересуват от злободневното, те дори го търсят, защото то „продава”, то е шарено, лесно смилаемо, въздействащо, то е „дяволското злато”, само че като че ли понякога забравяме, че не винаги онова, което „продава” е стойностно. Такъв е случаят с опита да фокусираме вниманието на обществото ни върху един рушащ се средновековен манастир - Маломаловският манастир, само на няколко десетки километра от столицата София.

Медиите сякаш не се интересуват от това да спасим едно средновековно съкровище. Това е новина само за една шепа издатели, но скоро, когато този манастир се срути напълно, тогава вероятно ще се завайкаме – и обществото, и медиите, че не сме обърнали внимание на време! Уви, така е…, стоим и чакаме, а снегът, вятърът и дъждовете през това време планомерно рушат една светиня, която загива заради нас и собственото ни безхаберие!

Ето един пример, как едно събитие, трябва да се отрази от медиите. Това е пример за „медиен интерес” на място, на мястото на събитието:

„Да знаеш на къде си тръгнал е първата стъпка, за да стигнеш там”, гласи едно от популярните късметчета, които всеки е получавал, когато си е купувал кафе. Ние знаехме на къде сме тръгнали, целта ни беше изоставеният Маломаловски манастир в планината Чепън и най-сетне стигнахме там.

Този манастир е средновековен, строен е вероятно към 14 век, унищожаван е няколко пъти, но последните запазени за сега стенописи са от 16 век. Макар в пътеводителите да пише, че образите от стенописите са „груби”, всъщност това съвсем не е така.

Виждаме изоставена, почти порутена стара сграда, явно където са спали монасите, според някои е било игуменарницата. Днес е дом на диви къпини и вероятно десетки видове влечуги и комари.

Пред нас е църквата – окаяна до неузнаваемост, странна, гротескна, почти скрита в шубраците и въпреки това някак величествена. Стои пред погледа ни прегърбена като старица, усмихва ни се с беззъбата си уста, леко ни плаши, но знаем, че е добра.

Пристъпваме към вратата. Побутваме я леко и тя се отваря. Посреща ни удивителна гледка. Иманяри са разровили целия под, от входа до олтара, включително и олтара, търсили са злато.

Хора от околните села твърдят, че преди години, още по времето на комунизма, някакъв човек копал тук и открил гърне със 6 кг. злато. Слязъл в кръчмата в Мало Малово и се напил. Похвалил се на останалите и още преди да излезе от пивницата, милицията вече го чакала навън. А златото…, е, златото разбира се изчезнало някъде, но никой не знае къде.

Какъв човек трябва да си, за да влезеш в средновековна църква и да изровиш целия под като къртица…? Не само това, Божият престол в олтара е разглобен, масата е захвърлена на земята, а до нея се търкалят кости….истински…! Това може да са и свети мощи.

В църква се погребват само патриарси, а тук едва ли е погребан патриарх. Монасите се погребват в манастирския двор. Ако костите са на монаси, едва ли ще се търкалят в църквата. Иманярите няма да ги изровят навън и после да ги носят в църквата, пък и те не се интересуват от кости, били те и свети мощи, тях ги вълнуват „конвертируеми” материали – скъпи метали, икони, монети.

Стенописите са в окаяно състояние. Някой добър човек е направил прозорци на църквата, но южният е изкъртен, при положение, че вратата на църквата не се заключва…!

Хора от околните села си спомнят, как като деца идвали в манастира и виждали старите монаси. Тогава те смятали, че тук живее дядо Мраз, защото наблюдавали старец с дълга бяла брада, а в онези години дядо Коледа, по съветски почин беше именно дядо Мраз.

Местните пък разказват, че последният монах, който живеел тук бил някой си Ефросий (може би Амвросий), който починал през 1971 г. и оттогава манастирът запустява, въпреки, че е паметник на културата с национално значение. Може имено въпросният Ефросий да е бил последният „дядо Мраз” тук!

А дали това място ще се съхрани, поне за още няколко поколения, зависи от нас-от настоящото поколение, зависи от това, дали едно такова „събитие” ще се превърне в медийно, дали медиите ще го „харесат”. Не ни остава друго, освен да взкликнем: Дано…! 

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки