Начало
 
 

Медиите ли превърнаха банята в музей!?

28.05.2015 /12:51 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки: Добромир Георгиев

Софийската централна баня се превърна в...музей на София. Всъщност, като се замислим, банята и като действаща баня пак си беше музей на София, защото тя сама по себе си представляваше неразделна част от историята на града.

Медийната реклама за нов музей на столицата ни, макар и балансирана, макар и твърде последователна и добронамерена през годините, не успя да извърши емблематичната трансформация и сякаш усещането за подмененост е по-силно от търсения ефект на новост. Това е един класически пример за това, как медиите не успяват да внушат нещо, което уви, се оказва целенасочена административна политика.

Но не медиите са виновни, защото те отразяваха и отразяват това, което се случва в реално време. Новият музей придоби медийност още преди да е музей, защото това трябваше да се случи и то се случи. Музеят придоби медийна популярност, но изгуби собствената си визия, а днес дори и медиите вече говорят повече за баня, отколкото за музей…!

Повечето от моето поколение, както и по-възрастните, разбира се, все още помнят софийската централна баня именно като баня. Тази сграда е строена за баня, архитектурата й е пригодена, за да е баня и тя дори и сега, когато вече е музей на София, пак си остава баня. Да не говорим, че още на входа ни посреща реставриран, или нов, но направен като стар надпис, който указва, че тази сграда е именно баня…!

Кому беше нужно да превръща една традиционна и емблематична сграда от едно в друго нещо, кому беше нужна тази несвойствена трансформация?

Защо трябваше да се променя интериорният статут на една историческа реликва, за да се търси нов ефект, който при това неизбежно ще бъде засенчен от фигурата на традиционната визия?

Подобна трансформация се извърши и с бившия царски дворец, който стана Национална художествена галерия и Етнографски музей, вместо да е музей на българската монархия, например, от Х в. до ХХ в. , както и криптата на катедралата „Св. Ал. Невски”, която също стана картинна галерия. Въобще, явно се специализираме в трансформацията на историческата си памет!

Влизаме през централния вход на банята. Той е същият, както го помни детското ми съзнание, няма никаква разлика, само дето ароматът вече не е на парите от минералната вода, а мирише на пресен латекс и бои. Влизаме в дясно и попадаме в голяма зала, в която са поместени фигури от хартия. Някои от тях наистина са интересни, други – са нещо средно между намокрена тоалетна хартия, която е в естествен полуразпад и опаковки от закуски в крайпътен храсталак!

Ако това все пак се преживее без особено изявени ментални вреди, попадаме в следващото помещение. Там има басейн…да, да, басейн! Дори преливниците му все още си стоят, а на дъното на въпросната вана, или басейнче, е поставен ламиниран паркет…! Чувството е сякаш наблюдаваме трамвай на Черни връх…!

Басейнът е толкова отчетливо запазен, че няма как човек да придобие усещането за изложбена зала. Встрани дори все още стои нишата, където са били душовете….! Наблюдаваме интериора, басейна, нишата с душовете, високите прозорци, които доставят достатъчно светлина…и докато наблюдаваме това, осъзнаваме, че всъщност тук има експонати, някакви стари книги, състарени листове на книги, направени във формата на разлистен цилиндър…, оригинално е! Оригинално е, само че не се забелязва, защото това за посетителите е банята, а не музей, още по-малко пък – изложбена зла.

Да, има такава модерна практика, при която изоставени промишлени пространства се превръщат в арт забележителности. Това се прави, но интериорът първо не бива да е традиционен, не бива и да е реставриран, не бива интериорът да засенчва експонатите, защото тогава ефектът е обратен. Интериорът се превръща във водещ и изложбата се превръща във фон…!

Така е и в Софийската централна баня. Дори подовете на места сякаш са си същите, както в банята някога. Да не говорим че вътре са поставени дървени пейки, които ако не са автентичните от времената на банята, то поне са твърде подобни. Така банята всъщност „изяжда” музея и самата тя се превръща в музей!

София е град, създаден със славата на своите минерални извори. Централната баня е емблема на града ни. Ако тя беше възстановена като баня, дори като баня-музей, без да се използва активно като комплекс за къпане, тя щеше да е много по-голяма атракция.

Макар, че все още главният басейн не е отворен, можем да си представим, как отчетливото ни усещане ще бъде така натрапчиво, че каквото и да сложат като експонати в басейна, то няма да се превърне в акцент, защото банята ще го „погълне” архитектурно.

Няма как да превърнеш басейн, вани, ниши за душове, цяла баня….в музей, без това да има своите неизменни последствия. Няма как едно твърде типично архитектурно пространство да се видоизмени насилствено, без това да не се отрази на неговия „здравословен статус”. Това е неминуемо, защото насилието над историята и традициите винаги е било мелодраматично, както и в този случай.

Ако банята си беше останала баня, тя щеше да бъде музей на минералната вода, онова, което прави от онова древно поселение град, а след това и столица на едно модерна европейска държава. Сега си имаме музей на София, който е баня, или баня, която е музей на София.

Да ни е честита новата софийска централна баня, в която басейните са облицовани с ламиниран паркет, а нишите за душове се напъват до скъсване да ни представят произведения на изкуството, само дето „транс-историческата” миризма на сапун, е проникнала в стените и сензитивно прозира през латекса…!

Сподели в
 

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки