Начало
 
 

Пак медиите ли са виновни за „свещената вода” в Плиска…?

12.08.2015 /10:26 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Едва ли някой, който е участвал в изграждането на въпросния кладенец в някогашната българска столица Плиска, е предполагал, че толкова години по-късно, въпросният кладенец ще бъде така широко коментиран отново в българското общество!

От една страна това е престиж, защото показва, че българи са строили този кладенец, българи го ползват все още, което говори за една достолепна древност на националната ни история…!

Божидар Димитров се разсърди на медиите, че са превърнали мухата в слон като са обявили, че въпросният кладенец е силно нитратен, каквото и да означава това. Стигна се дори до подробности, че видите ли, човек трябва да изпие поне пет литра вода, за да получи здравословни проблеми от подобна вода…!

Всъщност, проблемът беше, че въпросният кладенец влезе в режим на една прекалена публичност, която му беше придадена от присъствието на премиера ни г-н Борисов там. Ако Божидар Димитров не го беше полял с въпросната „свещена вода”, то този кладенец нямаше да бъде така шумно обсъждан в обществото сега.

Не медиите обаче са виновни за настоящото обсъждане, което придоби мащаба на скандал. Всъщност, няколкото изследвания, които са правени на водата, показват, че тя наистина не е особено чиста. Не коментираме факта, дали тя е, или не е „светена”, „свещена”, или „жива”. Това не е работа на медиите. Медиите отразяват онова, което е било направено – водата е изследвана и е доказано, че не е напълно чиста.

Това е така, не защото медиите го казват, а защото така е съобщено от съответните отговорни институции…!

Божидар Димитров е прав обаче, че докато има работници в кладенеца, водата няма смисъл да бъде изследвана, защото естествено, тя ще е замърсена! Прав е и за това, че въпросният кладенец има историческа натовареност, тоест – той е историческа забележителност, дори само заради това, че се намира в старата българска столица.

Дали тук е покръстен Св. Цар Борис I ние не знаем. Това обаче наистина е възможно. И това отново е едно от историческите „натрупвания”, които придават значение на въпросният кладенец.

Така че, медиите нямат вина за това, че отразяват събития, които са създадени от институциите. Ако Здравната инспекция каже, че водата в кладенеца е нитратна, медиите ще отразят именно това.

В същото време, внушаването на пренебрежителност към даден исторически феномен не е работа на медиите и те не бива да го правят. Колкото до участието на премиера във въпросния „медиен възел”, самото му присъствие на мястото превръща действието в медийно събитие. В крайна сметка, ако ще обвиняваме Божидар Димитров, че е „главен жрец на нов държавен култ”, защото поръси Борисов с вода, то, самият министър-председател също участва в този „култ” като поръси свои министри, един от които беше самият финансов министър..!

Става дума за една неофициална официалност! Нито говорим за нов култ, нито пък за жреческо-шамански ритуал. Съвсем по-безобидно е всичко.

С една дума – сякаш трябва малко повече да се внимава, когато се квалифицира едно медийно събитие, особено, когато се прави оценка. И ако някой е преиграл, то медиите не е нужно непременно да преекспонират, макар, че в августовската суша откъм новини, това си е направо журналистическа находка…!

Понякога едно такова действие може да се превърне в деликатно, или дори и в не особено деликатно, внушение с елементи на публична манипулация…! 

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки