Начало
 
 

Как да пишем, без да ставаме повод за подбив?

18.09.2015 /15:03 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров: Белият лист задължава автора...

На това умение – правилното, вярното писане – навремето ни учеха още от училище. После – в Университета. А и всеки сам може всеки ден сам да го прави. И да става все-по-добър и по-добър...

Търкулнаха се няколко лета, откакто написах в сайта на СБЖ бележка за песента на препинателните знаци. Защото всеки от тях има свой глас, изпълнява своя „партия“.

Чаках, чаках половин година и вече се налага да припомня някои от правилата.

Да тръгнем от заглавието.

В сайта на Съюза е прието то да се изписва с редовни букви. Главните (без първата, разбира се) стоят извън канона. А и не стоят графически издържано. С шрифта им не се постига внушение.

Много по-естествено е то да произтича от изложението

Ако се пита – въпросителна, разбира се. Ако наблягаме, ако се възхищаваме – удивителна. Ако преплитаме и двете – и двата знака тогаз. Но – с мяра! Прекаленият патос нерядко е неискрен...

Многоточието предполага недовършеност, възможно продължение на изреченото или написаното. Ала в съчетание с удивителна и въпросителна много често е нелепо.

Когато пък в 30-редова бележка има 10 удивителни –

нещо в колелата на колата вече здраво скърца

Скърца и трополи по същия начин, както и когато – затворите ли очи – пред взора ви почнат да се мержелеят цели бразди (или лехи – което повече ви харесва) от многоточия.

Още. Има съществена разлика между малкото и двойното, „голямото“ тире. Малкото е със силата на запетайката, голямото разделя, бележи по-отчетливата отдалеченост между две думи.

Всяка от запетайките би трябвало да е на точното си място. А не да се ръсят като сол от развалена солница: която където падне.

В сайта, откакто съществува, се слагат вътрешни заглавия и се използват кръгли скобки, а не другите – чертиците под ъгъл. Това придава стилов шик, в най-добрия смисъл на израза, на материалите.

Вплитането на чуждици пък... Хайде да ги оставя, пиша преди всичко за препинателните знаци.

... Когато сътрудник донесеше текст в редакцията преди време, редакторът бе този, който поправяше грешките. Ако имаше грешки. Защото имаше и не един и двама автори, които пишеха безукорно. След него, след редактора – ако бе пропуснал, недовидял нещо – сторваше необходимото завеждащият отдела. Подир него – наблюдаващият заместник главен, коректорката, главният, сетне дежурният на броя, че нерядко и помощникът му.

В съвременните сайтове повечето от тия длъжности ги няма. Което прави ролите на автора и на редактора още по-отговорни. Още повече, когато става дума за сайт на СБЖ. В него

място за самодейност, безгрижие и безкритичност няма

Тук не един и двама биха изписали: „от колегиалност няма да споменаваме имена“. Което е щуротия и половина. Белег за страх, фраза на шушумиги. Ние сме плахи, боязливи и бързаме да се сгушим зад сигурността на анонимността. Да не скършим хатъра на някого, да сме добри с всички, да не разгневим някого, от когото зависим, или пък – не дай, Боже!, може да станем зависими някой ден.

Винаги съм писал езиковите си бележки (а и не само тях) с конкретно посочване на грешките, на съответното предаване, на съответното радио, телевизия, вестник, автор...

 

Сподели в
 

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020/19:39

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки