Георги Стойчев „Насаме с всички”

30.10.2015 /20:15 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки: Иван Василев

Какво по-подходящо време от навечерието на Деня на будителите, а мястото – Факултетът по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”, където известният журналист и публицист Георги Стойчев да сбере приятели и всички онези, които го помнят и тачат. Преиздадената от синовете му негова книга „Ехо от автопортрети” стопли много сърца и върна лентата на спомените сред препълнилите залата.

Толкова много бяха приятелите му, че аз съм сигурна, ако Георги гледаше отнякъде, сигурно щеше да се засмее дяволито и да каже: „Какви ги правите!”

Нетрадиционната му личност наистина беше почетена по един нетрадиционен стил, който беше зачеркнал клишетата и формалността. За големия журналист – по журналистически! Но на среща може ли без тамада? Та тук в тази роля беше журналистът от БНТ и водещ на „История.бг” и „Библиотеката” Андрей Захариев. „Тук сме заради Георги Стойчев и това е сериозно основание да се съберем – обърна се към залата Андрей. – Събрали сме се обединени от неговата личност, защото той е журналист от Златния век на телевизията. Острието на този Златен век.” Усещането за незримото, но силно присъствие на Георги Стойчев се засили, когато водещият започна да задава на приятелите му, дошли в залата, въпросите, с които той преди години беше предизвиквал своите събеседници да извадят всичко от най-затулените кътчета на душата и съдбата си и да ги разголят пред телевизионните зрители, които с нетърпение очакваха „Насаме с всички” и „Гражданска трибуна”. Въпроси прями, откровени, от упор. А на белия екран вървяха откъси от филмите „Размисли” и „Насаме с всички”, запечатали мигове от работата на журналиста. На въпроса на Георги Стойчев, отправен от Андрей Захариев към акад. Андрей Пантев – „Срамували ли сте се за България?” - историкът отговори, че „ срамът е благородно състояние”, но той е изпитал такъв след промените като свидетел на метаморфозите на съвременната нашенска интелигенция. А Янчо Таков, който се представи като „приятеля на Георги Стойчев”, елегантно отклони въпроса: а разказа весела история как Стойчев е основал ловна дружинка в БНТ. Режисьорът Иван Войновски сподели, че двамата са били приятели още от деца и това продължило през годините. Той не пропусна да припомни, че предаването „Гражданска трибуна” са го изучавали в другите соцстрани, в които не вярвали че може да има такова остро и критично предаване, което да се излъчва на живо, и много журналисти са идвали, за да се срещнат с Георги и той да им каже как се прави то. Един от покорителите на Еверест -  Методи Савов сам пожела да отговори да отговори на въпроса: „Вие предател ли сте?” - „На този свят няма човек, който малко или много да не е бил предател за нещо, но когато се говори за предателство в нашата история, трябва да сме много внимателни”. А Иван Денчев, с когото Георги Стойчев е работил за последно във в. „Подкрепа”, сподели, че днес на мнозина от колегията им липсва честността и почтеността, която е притежавал авторът на „Ехо от автопортрети”. Особено вълнение предизвика и емоционалното връщане назад в годините на строителя Игнат Раденков, който с типичната си откровеност по мъжки разказа как Георги Стойчев е правил документален филм за неговата бригада и заедно са преборвали немалко спънки от страна на партийните бюрократи. Силно впечатление му направило  мъжеството и упоритостта на журналиста за преодоляването им. А за големия наш ваятел Георги Чапкънов – Чапа Георги е бил необикновен човек, който и днес много му липсва.

Малката Людмила Стойчева с типичната детска чистота сподели, че помни дядо си, макар и да не го е виждала, и че той е бил много добър журналист.

Времето неусетно навъртя своето кълбо и като че ли останаха неизречени много спомени, но всички бяха единодушни, че независимо дали ще се изучава от младите журналисти или не, Георги Стойчев е един пример, който може да ги научи на много и важни неща за професията. А и самата вечер за него, така оригинално и по журналистически организирана, в неговия стил, беше като нагледен урок по неговото майсторство и гражданска доблест.

Ето какво сподели за баща си Георги Стойчев – син пред сайта на СБЖ:

 

Баща ми беше с много силно гражданско чувство и с много любов към професията

 

- Носите името на баща си, г-н Стойчев, а какво друго взехте от него?

- Надявам се да съм взел много неща. В някаква степен дух, чувството за добрия патриархален дом, където бащата е патриарх. 

- Баща ви беше един от първите, който наложи настъпателния тон, не ми се ще да кажа агресивен, при разговор със събеседниците. Беше темпераментен, беше кълбо от енергия. Вкъщи същия ли беше?

- Това, което казвате, е вярно за неговата публицистика. Той беше кълбо от енергия. А в тази книга сме събрали интервюта, когато той водеше разговора по един особено интимен начин. Насочваше интервюирания така, че да стигне до дълбините на неговата същност и мисъл.

Вкъщи баща ми също беше много енергичен и много артистичен.

- Баща или приятел беше?

- И двете. Много строг и приятел. За него беше удоволствие да кажем, че сме приятели, но в същото време, бидейки зодия „Лъв”, даваше директиви. В този смисъл беше и баща, не само приятел. Беше много търпелив към нас и в неразбирането ни, първоначално към неговата личност, а после и към знанията, които притежаваше. Докато постепенно започнах да го откривам в тази му светлина. Разбира се, това стана в една по-зряла възраст за мен. Баща ми никога не е бил скромен човек, защото според него скромността краси само скромните. Казваше ни: вие живеете с планината, но за да разберете това, трябва да се отдалечите и да ме видите целия. В този смисъл беше необичаен, защото всички онези уж добродетели, които се насаждат с възпитанието, той много лесно ги задраскваше като фалшиви авторитети.

- Днес виждате ли в неговите колеги последователи?

- За съжаление не. Баща ми беше с много силно гражданско чувство и с много любов към професията. Не виждам такива колеги или поне са пречупени от нуждата за пари. На второ място всичките от това поколение журналисти, и специално от телевизията, бяха изключително ерудирани. С едно изключително самочувствие и състезанието беше на съвсем друго ниво. За съжаление такова състезание сега не може да се види. В момента е налице войнстваща посредственост. Тогава беше шик да си остроумен. Обаче остроумието изискваше дълбочина, познаване на проблемите и на човешкия характер и в същото време здрав гръбнак и вдигнато чело, за да удържиш.

- Забравен ли е днес Георги Стойчев?

- Да! Забравен от зрителите, но това е журналистиката. Тя е неблагодарна, че тя отразява злободневието, което днес го има, утре – не.

- Ако днес той беше сред нас как би се чувствал в тази медийна атмосфера?

- Не! Не би могъл.

- „Ехо от автопортрети” е книгата. С какво са интересни тези интервюта и има ли нещо актуално, което да закове вниманието на читателя?

- Актуалното е тяхната непреходност като изповеди, като дълбочина на съкровеност. Мисли, споделени с читателя.

Сподели в
 

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019/19:36

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019/19:34

От три години се бори с един текст и вероятно в най-скоро време ще имаме удоволствието да се сдобием с книга на Енчо Господинов, която отсега надушваме, че ще бъде интересна, защото и неговият живот не е по-малко интересен и достоен за филм.

13.10.2019/20:43

Ако си мислите, че този разговор с Юрий Борисов, гост на сайта на СБЖ, е във връзка с „онзи скандал“, грешите. Говоря си с отговорния редактор на едно може би будителско и много българско електронно издание, а именно сайта 24may.bg.

07.10.2019/10:09

На 25-я ден от най-златния месец в годината – септември, Родопа планина е дала първата глътка въздух и живот на един от най-талантливите български сладкодумци – журналиста, писателя и публициста Владимир Арденски. И не е за вярване, че тази година му донесе 90-годишен юбилей.

05.10.2019/11:45
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 46 гости

Бързи връзки