Начало
 
 

Зорка Кръстева -- милосърдната погледарска репортерка

29.11.2015 /15:44 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Няма да я забривим Зорка Кръстева (Снимка: Иван Григоров)

Врътвам стрелките на времето тридесет и пет години назад. И отварям вратата на стаята на втория етаж – вдясно от извитата дървена стълба в „малката къща“ на „Поглед“ в дъното на двора на улица „11 август“ № 6.

Там – точно срещу общото помещение на отделите „СССР и социалистически страни“ и „Международен“, бе отдел „Култура и изкуство“.

Странновата бе тая стая: подът й сякаш не бе съвсем хоризонтален, а леко килнат напред – към балкона с изящен метален парапет, който гледаше към тогавашната улица „Янко Забунов“ (сега – „Врабча“). Това бе и единствената стая с балкон.

А имаше в нея четири бюра: на Желяз Сагаев, на Боян Обретенов, едно, което стана мое, и – диагонално от вратата: на Зорка Кръстева.

По онова време – към 1981-ва, тая средна на ръст жена би трябвало да е била на шейсетина години. Но имаше енергията, разтропаността и вида на десетина лета по-млада.

Отговаряше за здравеопазването

А по щат се водеше сякаш коментаторка или наблюдателка. Макар да бе отвъд предвидените по тогавашния Кодекс на труда 55 години за пенсиониране на жените, продължаваше да работи. Езиците на вечно одумващите редяха, че тъй било заради доброто й познанство с Веселин Йосифов. Което – както и да погледнем – е факт без каквото и да било значение...

Не съм убеден, но мисля, че е работила, преди да иде в „Поглед“, в списание „Български журналист“, а на млади години сътрудничели или писали заедно в някои от големите всекидневници преди 1944-та с Илия П. Илиев. От някогашните погледари бе добра познайница и с Иван Делчев.

Зорка не пропускаше пресконференция или друга инициатива на Здравното министерство, на наши и чуждестранни фармацевтични фирми и често донасяше химикалки, диплянки, календари, които щедро подаряваше.

Познаваше десетки лекари и аптекари и винаги бе готова да упъти колега къде да отиде, за да намери рядко срещано лекарство, къде да открие за съвет много добър специалист.

Затова й казвахме шеговито Доктор Кръстева  

Обръщение, което тя приемаше с усмивка и удоволствие. А сред медиците най-близка бе с професор Чавдар Драгойчев, с педиатъра Шимон Ниньо. Колкото пъти дойдеха в „Поглед“ пък, не пропускаха да я потърсят,за да си поприказват, и Радой Ралин, и Георги Мишев.

Другата „запазена територия“ на Зорка бе Пловдивският мострен панаир. Бивали сме и цялата редакция на панаира и там тя наистина бе най-добрият гид, бе в стихията си.

За времето, за което пиша, били са може би връстници  с Васил Недков – шефа на „международниците“ в ония години: Енчо Господинов и Иво Божков. И тя, и бай Васил – отдавна обръгнали на трудностите в занаята, работеха спокойно, успокояваха по-младите, при тях никога нямаше и помен от признаци за паника.

Дойдеше ли й ред на Зорка да дежури, винаги  ме приканваше: „Дай ми нещо за броя!“. И нямаше случай да не направи всичко необходимо, ако се наложеше, докато текстът не влезеше не само в макета, а и в готовия вече брой. Тая добронамереност никога не ще забравя. Не всички я проявяваха.

Заедно работихме в една стая седем-осем години. После настанаха промени и тя се озова в най-малкото стайче в голямата сграда. Най-възрастната – редом с най-младата по онова време: Бойка Мицева. ... Вятърът на времето отнасяше листата на годините, но Доктор Кръстева си

оставаше все усмихната, все приказлива

Въпреки неволите, с които от много, много време се бе научила все сама да се бори.

Често носеше в пластмасов плик бурканчета с прочутите си „намазки“: кога по-големи, кога по-малки бурканчета с лютеница или други нейни благини, чийто съставки си знаеше единствено тя. Изваждаше ги към 5 подир обед и разстилаше вестник на бюрото си. Изгладнели, отскачахме за по един топъл самун от близката хлебарница и тъй живвахме, изкарвахме по-леко и по-спорно до края на работния ден. В „Поглед“ тогава се работеше от 2 до 8 вечерта.

Бе и истинска туристка и почти всяка събота или неделя беше на Витоша. Обичаше и децата (имаше две свои, по линия на дъщеря си бе сватя с Димитър Чавдаров – Челкаш от „Стършел“), винаги намираше с какво да почерпи не само моите две дъщери, минеха ли с майка си понякога през редакцията. Вадеше радости от бездънните чекмедженца и потайности на бюрото си, радваше я детската радост.

Нерядко си тръгвахме вечер двамата. Пътят ни бе общ  до спирката на тролеите срещу западния вход на Университета, до Националната художествена академия. Там тя „хващаше“ автобус за дома си в „Младост“ 1. Засмиваше се през прозореца, когато успееше да седне...

Не й бе в нрава да се оплаква от болести, но към края на 80-те счупи крак. Гипсирали го, отидохме у тях да я видим. Бяхме много народ,  а нейната радост – голяма. Тия неща винаги се усещат, с етюди не се получават.

Починала е малко след „идването на демокрацията“.  Никой не ме извести навреме и тъй и не бях на погребението. Но пък остана в спомените ми жива завинаги.

Без нея „Поглед“ наистина нямаше да е толкоз пъстър, колкото бе. Доктор Кръстева, Зорке – помним те!


 

Сподели в
 

Парижката продуцентска компания "Премиер лин", чиито служители бяха ранени тази седмица с нож, е съдействала за създаването на документален филм за атаките срещу редакционния екип на френското сатирично сп. "Шарли Ебдо", предаде ДПА.

27.09.2020/09:07

Морски издания - някои библиографска рядкост, запечатали с фотокадри и репортажи освобождението на Каварна от румънска власт, са част от изложбата в Историческия музей, посветена на 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в България, съобщават от общината.

26.09.2020/12:16

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки