Начало
 
 

Как се заражда как угасва феноменът "Ку-ку"

04.02.2016 /13:57 | Автор : Георги Гочев | Източник: dnevnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Нещо като Дон Кихот, нещо като нищо на света...

Излизането на книгата "25 години Ку-Ку" беше повод да поканим автора на "Дневник" Георги Гочев да си спомни за предаването и той прие поканата.

За него думата "явление" е оправдана. Пръква се като че ли от нищото, живее кратко, но ослепително, покварява се от действителността, умира в митове. И досега най-различни хора се обявяват за негови бащи.

За времето си като комета, днес гаснещите му останки са част от медийния конформизъм. Енергично, дръзко, умно, талантливо, без чалга – в първите си 2 години то беше всичко онова, което българският преход не беше в следващите 20.

"Ку-Ку" е създадено през януари 1990 г. като телевизионно предаване, което трябва да представя мнението на студентите по актуални обществени въпроси. Във формалната му структура влизат две на пръв поглед противникови организации: създадената през ноември 1989 г. Федерация на независимите студентски дружества, която има ясно изразени антикомунистически позиции, и Университетския комитет към казионната организация ДКМС.

Предаването стартира на 27 януари .

Компромисът между двете студентски дружества е очевидно следствие от опита на комунистическата партия да договори с опозицията запазване на своето участие в бъдещето на страната. Докато в политическото ни пространство този опит ще роди безволевия текст на новата Конституция, в националната телевизия се случва друго – компромисът в студентското предаване бързо се разпада и планираните беседи "по наболели обществени въпроси" (както гласи тогавашното клише) са пометени от свободната импровизация.

Смесването на публицистика и сатиричен скеч избухва на 22.12.1991. Редовното предаване на "Ку-ку" е прекъснато със съобщението, че в "Козлодуй не се е случило нищо извънредно", съчетано с бутафорни репортажи и предупреждение от страна на Гражданска защита. На езоповия език от онова време това трябва да означава, че се е случило най-извънредното – централата е гръмнала.

Съобщението се препредава от няколко световни агенции и бутафорията се приема като истина. Огромният скандал, който следва, е първият знак, че нещо и в ролята на медиите, и в отношението на хората към тях продължава дълбоко да не е наред – въпреки идеологическите промени и обявената свобода на словото.

Инстинктивната реакция на властта е да спре телевизията.Тогавашният председател на парламента Стефан Савов многозначително пита няма ли копче, с което да се изключи цялата телевизия.

Вторият комплекс, който "Ку-ку" оголва с атомната си шега, е комплексът за истина на хора, които дълго време са били съзнателно дезинформирани. Не познавам човек, който да е гледал онова предаване, и да не му е повярвал. Което красноречиво иде да покаже, че полу-вярата в официалната действителност преди 10 ноември е някак набърже заменена с наивност.

Но все едно, скандалът в края на 1991 г. превръща "Ку-ку" в първите медийни звезди след промените. Рейтингът на предаването вече достига този на водещите публицистични предавания в БНТ. Покрай това амбицията на някои от членовете на предаването нараства и постепенно то се комерсиализира.

От жива платформа предаването става пазар  

Появят се вафли и цигари "Ку-ку", шеговитите песни, първоначално близки до градския фолклор, са записани на аудио-касети (които се продават и официално, и още повече пиратски), импровизираните скечове все повече приличат на халтура, образите на Въргала и Попов/Трифонов се повтарят, дистанцията с властимащите и крупните новобогаташи се стопява на годишните награди на Ку-ку Академията. Т.нар. от Любен Дилов ку-кунформизъм постепенно се превръща в конформизъм. Няколко години след това конформизмът ще роди в лицето на Слави Трифонов ураджийски патриотизъм и чалга.

"Ку-ку" е спряно от ефир през есента на 1994 г., в последните дни на Любен Беровото правителство. Поводът: предаване под формата на антиутопия. В едно мрачно бъдеще България е разсипана страна, управлявана от бизнес групировката "Мултитрон" (обща дума от "Мултигруп" и "Трон").

В политиката се подвизават внуците на Илия Павлов (тогавашният ръководите на "Мултигруп") и Красимир Стойчев (ръководител на "Трон"), а журналистиката се свежда до въпроси като този дали Илия Павлов е бил състезател по класическа или свободна борба, а Красимир Стойчев е имал коса.

Единственото, с което "Ку-ку" са сгрешили в този може би последен акт на автентичния си талант, е, че това е възможно бъдеще на България. По онова време то вече е настояще и съдба. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Парижката продуцентска компания "Премиер лин", чиито служители бяха ранени тази седмица с нож, е съдействала за създаването на документален филм за атаките срещу редакционния екип на френското сатирично сп. "Шарли Ебдо", предаде ДПА.

27.09.2020/09:07

Морски издания - някои библиографска рядкост, запечатали с фотокадри и репортажи освобождението на Каварна от румънска власт, са част от изложбата в Историческия музей, посветена на 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в България, съобщават от общината.

26.09.2020/12:16

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки