Начало
 
 

Мари Къналян: За мен фотографията е всичко!

07.02.2016 /15:50 | Автор : Розалина Евдокимова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мари Къналян

Тя е от малкото, да не кажа единствената фоторепортерка, която по събития можеш да видиш елегантна, а не с дънки и спортно яке, но неизбежно „въоръжена” с камерата, през която вижда света по по-различен начин. Излъчва аристократизъм и спокойствие, доверие и магнетизъм, които веднага те карат да се почувстваш неин добър приятел и да си мислиш, че я познаваш от години.

Това е Марù Къналян – дъщеря на две страни с еднаква съдба – Армения и България. Но ако човек се докосне до нейната биография, ще разбере, че тя по-скоро е гражданин на планетата, защото е посетила и живяла в много страни, сред които Америка и Франция. Нейното любимо място е Париж, който запалва страстта й към фотографията. Там Мари прави първите си стъпки в света на тази магия и така до днес. Дали у нас или някъде другаде, тя е неизменно с фотоапарат в ръце и никога не пропуска да запечата „на кадро” това, което я е впечатлило. За нея с пълна сила важи, че е родена с мисия, която нейния житейски и професионален път, изпъстрен с много преживявания, промени, възходи и падове, неочаквани обрати доказва чрез реализацията й, която първо е била една гореща мечта, а след това става и реалност. Тя е сред малцината щастливци, които работят и правят това, което им доставя удоволствие и радост. А животът й е достоен за филм.  

Но както се казва,

 

не остава незабелязано и неотличено хубавото

 

което Мари е оставила след себе си. За своя талант и майсторство Къналян е носител на Златното перо на СБЖ, плакет и грамота на Фотографската академия, на която е и член. Мари Къналян беше отличена и с едно от отличията на Армения – медала „Аршил Горки” на Министерството на диаспората, който й бе връчен от Н. пр. Арсен Схоян за приноса й като фотограф в развитието на арменската култура и нейното опазване в диаспората в България.

Зад гърба си тя има вече и десетки изложби у нас и в чужбина. За изложбата й в Дом „Витгенщайн” във Виена пресата и хората си спомняха дълго време, а миналата година в Мраморната зала на РКИЦ Мари Къналян подреди фотоси под мотото „По следите на 24 април”, посветени на 100-годишнината от едно от най най-кървавите събития в световната история – Арменския геноцид. Те разказват не само за пъстрия живот на арменската общност у нас, но и дават възможност на всички да се докоснат до бита, културата и живота на този „винаги храбър народ мъченик” (П. К. Яворов). Част от снимките са плод на 20-годишния труд на Мари. Тя е запечатала много от проявите на арменската общност у нас, отбелязването на исторически събития, като шествия, посветени на геноцида, до Централните арменски гробища и градинката „Ереван”, където се издига паметният кръст на загиналите в това кърваво събитие. 

Дамата с фотокамера е и един от най-активните фоторепортери не само на сайта на СБЖ, но и на много медии, сред които и сп. „Черно и бяло”. И вече 15 лета тя е и сред екипа на в. „Ереван”.

- Какъв е светът през обектива на Мари Къналян?

- Да ти кажа, аз винаги гледам да снимам положителните неща от света. Не се задълбавам в тежките и черните неща. Гледам да запечатам красивото, защото светът е много красив. Започнах най-напред да снимам в Ню Йорк и Париж, където е не само Айфеловата кула. Обикалях из по-бедните квартали, снимах на Плас Пигал, баровете, клошарите – това бяха моите обекти, които снимах. Светът е шарен, красив и луд, както пееше Жо Дасен. И точно това винаги ме е привличало.

- Наскоро, разговаряйки с твой колега, го попитах какво е за него фотографията - професия, преживяване, документиране на нещата от живота или занимание за самотници? Та за теб, Мари, какво е тя?

- За мен тя в момента е всичко. Не съм очаквала, че така ще се привържа. Започнах преди 20 години след като се оперирах. Преди това 23 години бях фризьорка, след това две – три години не работих и кандидатствах във Фотографската академия. Бях в Париж и снимах на Монмартър. Като се прибрах у нас, видях на една от витрините на бул. „Витоша”, че ще има фотоизложба за професионалисти и фотолюбители. Реших да кандидатствам с две снимки. Едната беше на един сръбски художник, който си беше нарисувал автопортрет и седеше до него на Монмартър. А другата беше на един кон, който го хранеха в Сентрал парк в Ню Йорк. Край него се бяха струпали много гълъби и го „подяждаха”. Получи се интересна снимка. Когато се явих, от 120-те души, които кандидатстваха, приеха 26, сред които бях и аз. И то без да ме познават. Обадиха ми се, че и двете ми снимки са номинирани. Беше голяма радост и изненада! И оттогава реших вече да започна да работя в тази област. През 2000-та година бях на „Бизнес дама на годината”, където моята приятелка Мариана Печеян беше избрана. Имаше много журналисти, но моите снимки бяха предпочетени и публикувани във вестниците.

- Спомена, че обичаш да снимаш красивите неща от живота. Само положителните емоции и събития ли те привличат и къде остават черно-белите неща от живота? Казват за твоите снимки, че от тях лъха само и единствено ведрина и позитивизъм.

- Май като че ли е така. Но винаги когато имаме събития, свързани с арменската тема, има и по-песимистични сюжети, каквито например бяха манифестациите и посещението на арменските гробища, свързани със 100-годишнината от геноцида, а изпитвам тъга и когато се покланяме пред гроба и на Яворов.

По-рано бях в „Нощен труд” и един – два пъти, когато дежурех с Елиана Митова, не отивах на катастрофи, убийства или други такива мрачни събития, а предпочитах да снимам спортисти, културни изяви, художници… Повече от моите фотографии са оптимистични. В Копривщица специално отидох да снимам къщите и бях много радостна.

- Ако се заровим в твоя фотоархив, който ми се струва, че не е никак малък, какво би ни разказал той? Имала си късмета да снимаш големи личности.

- О, пазя много спомени не само за големи българи, но и за много чужди творци, с които съм имала възможността да се срещна. Имах щастието да  разговарям с големия режисьор Никита Михалков, когато беше в България. Изключително сърдечен човек! Благодарна съм на Ованес Мелик Пашаев, президента на Жокер медия, за това, че се срещнах с такива големи личности. Така беше и с Армен Джигарханян. Запознах се с него и гледах спектакъла, с който гостува в Народния театър. Много често съм гостувала в дома на моя сънародник спортиста Армен Назарян. Посрещал ме е много радушно.  

Тези срещи ме въодушевяват много. Прибирам се вкъщи съвсем друга. Получавах ищах и сила да продължа да живея и да работя.

А за архива ми не бих могла да кажа, защото той е огромен. Например семейните си снимки пазя до леглото. Жал ми е като си помисля един ден къде ли ще отидат те. Странно ми е, че много хора не обичат да пазят семейните си снимки. Потресох се, като видях как една жена изхвърли в контейнера за боклук огромно количество снимки на семейството си. Баба й починала и тя разчиства. Опитах се да я убедя да ги запази, защото един ден ще са много важни, но тя не реагира. Така че за мен най-ценни са снимките на рода ми. Пазя такива още от времето, когато баща ми и другите близки са избягали от клането в Одрин. Там дядо ми имал фабрики за локум и за обувки. Историята се е съхранила във фотографиите, има и на погребения на близки. Абе за мен те са ми много ценни. Скъпи ми са и снимките, които съм правила по време на балетни спектакли. Като например на Имперския руски балет, който гостува. Няма известна личност, с която съм се виждала и да не съм я снимала.

- Любимите ти теми? И на особено място сред тях нарежда ли се болката в душата ти – Армения?

- О, това е първата ми и най-голяма болка, която непрекъснато усещам. Наскоро имах изложба, посветена на 100-годишнината на арменския геноцид. В нея 120-те снимки бяха от манифестации, концерти на тази тема. Още от малка съм слушала от баща си как са избягали от клането. Тогава той е бил на 12-13 години и е бил свидетел на някои епизоди. Когато са бягали баба ми, която била с много широка пола, скрила под нея едно войниче, което я помолило за това, за да може да избяга, и благодарение на нея успява да мине границата. Имам запазени снимки от онова време и ще продължа да работя на тази тема.

-  А каква е приказката за Армения, която би разказала ти чрез твоите фотографии? Арменци и българи са близки не само по съдба, а и по духовен живот…

- Ами Азнавур нали казва, че е наполовина французин и наполовина арменец. Така и аз се чувствам – половин арменка и половин българка. Много бих се засегнала, ако някой каже нещо против арменците. Ядосвам се много когато някой каже: „Оплачи се на арменския поп”. Никой не знае съдържанието на този израз, а и много често го използват, дори и по телевизиите. Но отношенията между българи и арменци са много добри. Още от малка не съм видяла нищо лошо. Приели са ни и сме останали тук. Аз съм и родена тук.

В Армения съм ходила, когато бях на 23 години, и оттогава не съм ходила отново. Но баща ми си отиде с думата Арарат и с надеждата, че един ден той ще бъде целият наш, защото половината е в Турция. Страдаше и за Карабах, където непрекъснато се водят войни, където непрекъснато на границата там гинат хора. И на мен това ми тежи много. И сега, когато чета във фейсбук изпращаните до мен съобщения, преживявам. Наскоро едно войниче беше изпратило до майка си писмо, където беше написало: „Празнувайте, майко, но ние тук пазим границата”.

- Казват, че фоторепортерството е съдба и не може да се каже:  пенсионирах се и - край. Живееш ли със самочувствието, че вие, фоторепортерите, съхранявате част от историята?

- Фотографията е паметта, защото това, което се случва на мига, изчезва много бързо, но във фотосите остава цялото това минало. Децата и внуците, които ще дойдат след това, по тези снимки ще узнаят какъв е бил животът. Така че снимките са от голямо значение. Затова искам един ден да събера пари и да направя един албум, който да оставя за поколенията. Това е мечтата ми. В него ще включа целия обществен живот в продължение на тези двайсет години, видян през обектива ми. Ще включи културата, изкуството, посещенията на известни световни личности у нас. Такава личност за мен беше и Валерий Тагански, който наскоро беше в София.

- Мари, отличена си с много награди за твоето творчество. Според теб обаче, кое прави една снимка голяма, която остава и внушава на хората някакви послания?

- За мен голямата снимка все пак трябва да бъде тази, която е събрала в себе си важните неща от живота. Това трябва да е някакво голямо събитие, което отбелязваме.

- Приемаш ли това, което казват някои твои колеги, че голямата снимка е тази, която се продаде най-скъпо?

- Не! Изобщо не оценявам снимките в пари. Някой може да даде баснословна сума, но да не разбере цената на снимката, която може и да не е толкова хубава, а някоя, която струва изключително много, изобщо да не го заинтересува. Аз не обичам да си продавам снимките, защото си обичам всяка една от тях.

- Кое повече те кефи – да подредиш снимките си в изложба или появата им в медиите, където ще ги видят много повече хора?

- Вярно е, че в медиите ще бъдат видени от много повече хора, но пък изложбата си има своята друга красота. Там те ще бъдат подредени, а за мен това ми доставя повече радост. И разказът ще е по-пълноценен.

- Твои фотографии притежание ли са на известни личности?

- Разбира се. Съпругата на Мелик Пашаев откупи няколко мои снимки. Бях има направила семейни снимки, негов портрет. Направих и много сполучлив портрет на Коко Азарян и сестра му го откупи. Познавах го лично. Беше изключително лъчезарен и мил човек!

- Член си на Фотографската академия. Какво ти дава това?

- Членството ми там ми даде стимула да работя, да участвам в изложби. Трепет е за мен и номинациите, които съм получавала. Дава ми сили да работя, да снимам.

- Какво мечтаеш още да снимаш, за да се почувстваш удовлетворена и да кажеш: Ето това е!

- Искам пак да отида в Армения. Искам да направя изложба в Ереван. Това е моята мечта. И разбира се, докато още не съм съвсем остаряла, още веднъж да отида в Париж и да снимам, но вече с друго око. Ако отида, първото, което ще снимам в Париж, е мястото, където беше митингът в памет на загиналите журналисти пред редакцията на „Шарли ебдо”. Тогава остана само един арменец жив. След това отново на Монпарнас, Плас Пигал, където е пяла Едит Пиаф, малките ресторантчета и бистрà, където са ходели често големите художници. Искам в днешния Париж да се върна към неговата история.

 

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки