Начало
 
 

Макгахан, свидетелят на Историята

10.05.2016 /17:34 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Той дойде, от Другия край на света, призован в оня славен и окървавен Априлий 1876-та в „Страната на въстаналите българи” – както ще нарече мъченическата ни страна друг един негов колега, френският военен кореспондент Жан (нарекъл се в знак на съпричастност Иван!) дьо Вестин. Видя посечените жени и деца в Батак и сведе глава пред потъналите в кръв черковни зидове, опожарените села на Тракия, чу жертвоготовния изстрадан вик, сподавян цели пет века в робство: „Свобода или Смърт!”

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан!

Дойде от други горещи точки на света, където се проливаше

човешка кръв, и пое трагедията от потушаването на въстанието като своя лична човешка и професионална кауза. Разследващите му репортажи, писани често на коляно, изпращани до английския вестник „Дейли Нюз” и американския „Ню Йорк Хералд” не с удобствата и бързината на днешния интернет, а по допотопния телеграф, стигаха бързо и категорично до читателите от цял свят. До съвестта на човечеството. Заставяха правителствата ясно да се определят къде застават в тази европейска драма, великите имена на културата да вдигнат висок и тревожен глас в защита на почти неизвестните дотогава българи. Заедно с Макгахан плеяда журналисти от световни издания минаха през пепелищата на тази доскоро неизвестна древна страна, изгубила истинското си име и непозната за картата на света. Дойдоха като свидетели на съвестта на човечеството и я събудиха със словото на очевидци. И светът узна, че в този кът от земята живее един храбър народ мъченик, заложил живота си за свободата. И дадоха доказателствата, с които най-великите имена на съвременната култура и наука вдигнаха глас на възмущение и в негова защита. В разтърсващата реч на Виктор Юго пред френския парламент той  привежда много факти за зверствата в Батак, взети от репортажите на Макгахан и другите  големи журналисти - Жан Петри, Огюст Валери, Едуард Льокроа, редактора на в. “Ла Франс” Емил Жирарден – той нарича книгата си за България “Позорът на Европа”, кореспондента на в. “Фигаро” Иван дьо Вестин,  Едуин Пиър… Да прибавим към имената на великите защитници и Чарлз Дарвин, Херберт Спенсър, Томас Харлайл, Джон Ръскин, Уилям Морис, Джузепе Гарибалди… Уйлям Гладстон написва известните брошури: "Уроци по клане или поведението на турското правителство в България” и "Българските ужаси и Източният въпрос“.  В своя дневник Достоевски пише с гняв за политиката на европейските правителства, които си затварят очите пред турските зверства – „Да бъдат проклети тези интереси на европейската цивилизация!”. Тургенев пише сатиричното си стихотворение „Крикет в Уиндзор”…

В библиотеката на Съюза на българските журналисти се пази като най-ценна реликва една книга, издадена само две години след Освобождението (1880). На титулната й страница четем:

 

„ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ

Писма на специалния кореспондент

на Daily News

Е. Дж. Макгахана”

 

Не можем да пропуснем и преводача й: С. Стамболов, който пише в предговора: „Всекиму е познат даровития кореспондент на вестника „Дейли нюз”, Дж. А. Макгахан, който чрез своите дописки за турските зверства в България възбуди негодуванието на сичкия образован свят против постъпките на турските варвари и всели съчувствие и милост към нашите страдания даже и у народните ни врагове. В настоящата книга се заключават писмата на Макгахана”.

Тази книга не може да се докосва и чете спокойно. Като за едно далечно, отминало и почти забравено събитие, както някои наши съвременници се напъват да го представят в съвсем друга светлина, изгодна, явно, някому - а то е още в кръвта ни, с неговата болка – а защо не и гордост? – се раждаме и умираме като българи. Затова в тая 140-та годишнина от святото Априлско въстание за свобода, за род и вяра, може би трябва да прелистим отново и отново написаното живо свидетелско слово на Макгахан.

 

Всеки за себе си и всички като народ

 

Не знам дали то се споменава някъде в прекроените учебници на днешните ученици, но е факт, че става почти непознато (освен името, чат-пат); то липсва в медиите и на официални чествания на националния празник. Репортажите му, които са влезли в националната ни съдба, вече са трагично неизвестни на младите поколения. А животът и журналистическото му дело са смайващо богати и сякаш целеустремени към тая последна негова битка, която приключва със живота му – свободата на един непознат дотогава нему народ. Това ли не е саможертва? От млад сътрудничи на различни издания, като търси опасните приключения в горещи точки на планетата. Той е един от първите, които отразяват френско-пруската война, появява се на барикадите на Парижката комуна, ще го видим  после в похода на руската армия в Узбекистан. Две години преди да дойде по нашите земи отразява войната през 1874 г. в Испания – и то на страната на революционерите. С открито заявена и силна кауза и пристрастия, с уникална преданост към истината, до която достига чрез лично свои обстойни безпрекословни разследвания, жив и точен език, той печели не само вниманието на читателите, но и респекта на силните на деня. Създава мнението на световната общественост, с което те не могат да не се съобразяват.

Десетте си репортажа от видяното и преживяното в посечените и опожарени български селища ги озаглавява „Писма от ада”. И с това, век и половина по-късно той се включва задочно в спорове, които като по програма тресат бедната ни страна: имало ли е турско робство или е било просто хуманно присъствие или не знам какво още, мит ли е баташкото клане (както твърдеше измислена научна сътрудничка от Берлин в скудоумния си труд ). И още, и още…

Но нека дадем думата на свидетеля на Историята Джанюариъс Макгахан. Книгата му, както знаем, е озаглавена „Турските зверства в България” (говори ли им нещо?). При това още в първите думи той ясно и категорично заявява целта и метода си на действие като журналист: „Аз дойдох тук преди три дни с цел да направя правилно следствие. Пловдив е главният град на тая част от България, в която станаха изстъпленията на башибозуците и за това е най-добрата или, по-добре, единствената точка, дето може да се съберат достоверни сведения за зверствата, които възбудиха негодуванието на цяла Европа”.

 

Правилно следствие…достоверни сведения…

 

Неотменни постулати на истинската журналистика. И нататък: „Батак напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей…  Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се възнасяше във вой. По-късно, когато влязохме в градчето, ние разбрахме този звук. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са малки и че парчетата облекло, смесени между тях и пръснати наоколо, бяха части от женски принадлежности. Тогава всички те са били жени и момичета.” "Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."

Писмо след писмо до „Дейли Нюз” взривяват общественото мнение в Европа и отвъд океана, мобилизират съвестта, засилват протестите срещу описваните с убедителността на очевидеца зверства, принуждават правителствата да приемат необходимостта от една военна намеса.

 

Пътят на руската армия към Балканите стана неотменен

 

…И когато дойде часът на Свободата, Макгахан тръгна като доброволец с руските войнишки редици, дошли чак и от далечния Изток да освобождават братята си по кръв и вяра, без да се водят от въжделенията на короната – за нас, българите, и за тях тази война остана в историята като Освободителна. Кореспондентът  на „Дейли нюз” измина трудните и опасни пътища  редом с тях, отразявайки трудните им, но блестящи победи. И не само да стане свидетел на възкръсването на държавата на българите, с чиито нечувани страдания и устрем към свободата беше свързан дълбоко в сърцето и съдбата си, но и да положи костите си в тази балканска земя, заливана с кръв и изпепелявана от пожари. Минал през ужасите от потушаването на въстанието и пътищата на войната, умира покосен от тиф на 9 юни 1878 г. в Цариград. Близо до Сан Стефано, където само преди три месеца бе подписан жадуваният и изстрадан договор за свободата. На погребението му присъстват военни кореспонденти, дипломати, генерал Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на военния министър на САЩ ген. Филип Шеридан, герой от Гражданската война, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните му останки в родината. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън, щата Охайо. На влизане в града стои надпис (в американски стил) “Ню Лексингтън, родното място на Джанюариъс Макгахан, шампион на българската свобода”. В градинката в центъра се издига величествен паметник, дело на Любомир Далчев през 1983 година. Той е по инициатива на българските емигранти, които първи през 78-ма организират честване по случай 100 години от смъртта му. И оттогава всяка година в началото на лятото се провеждат възпоменателни тържества на почит, а чрез фондация „Макгахан” общината дава две стипендии на талантливи ученици.

Но той не е забравен и в България. Още веднага след Освобождението признателните български потомци тачат паметта му, улици в много градове носят името му, в няколко града има негови паметници. Името му е близко и скъпо на всяко ново поколение, репортажите му са влезли дълбоко в народната памет. По случай 100-годишнината от Освобождението признателна България (в „онова” проклето време!) подарява бюст-паметник, дело на скулптора Тодор Първанов, който е поставен до паметната плоча на гроба в родния му град, на която пише: „MacGahan. Liberator of  Bulgaria”.

Освободител на България!

Не зная да има в света и в историята друг журналист с такова признание на един така изстрадал и достоен народ…

Но и досега в столицата ни няма негов паметник, и то мястото му, според мен, е някъде около храма „Александър Невски” и паметника на Цар Освободител – единият със словото си извоюва свободата ни, другият – със силата на оръжието. Европа го нарече „Освободителят на България”, но когато „влязохме” в тая Европа забравихме истинските участници и подирихме други „освободители”.

В Южния парк по предложения на най-големия атлантик с небългарско име цъфна паметник на бивш генерален секретар на НАТО, името му май беше Вьорнер, а столичният общински съвет вече е откликнал с готовност и на предложението на измислени политици демократи до него да се появи паметник и на…Рейгън. И то на алея „Рейгън”…

Честито, братя българи!

 

Снимки chicago.bg и архив

Сподели в
 

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019/18:22

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019/08:00

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019/15:46

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019/10:54

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019/01:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 47 гости

Бързи връзки