Начало
 
 

Макгахан, свидетелят на Историята

10.05.2016 /17:34 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Той дойде, от Другия край на света, призован в оня славен и окървавен Априлий 1876-та в „Страната на въстаналите българи” – както ще нарече мъченическата ни страна друг един негов колега, френският военен кореспондент Жан (нарекъл се в знак на съпричастност Иван!) дьо Вестин. Видя посечените жени и деца в Батак и сведе глава пред потъналите в кръв черковни зидове, опожарените села на Тракия, чу жертвоготовния изстрадан вик, сподавян цели пет века в робство: „Свобода или Смърт!”

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан!

Дойде от други горещи точки на света, където се проливаше

човешка кръв, и пое трагедията от потушаването на въстанието като своя лична човешка и професионална кауза. Разследващите му репортажи, писани често на коляно, изпращани до английския вестник „Дейли Нюз” и американския „Ню Йорк Хералд” не с удобствата и бързината на днешния интернет, а по допотопния телеграф, стигаха бързо и категорично до читателите от цял свят. До съвестта на човечеството. Заставяха правителствата ясно да се определят къде застават в тази европейска драма, великите имена на културата да вдигнат висок и тревожен глас в защита на почти неизвестните дотогава българи. Заедно с Макгахан плеяда журналисти от световни издания минаха през пепелищата на тази доскоро неизвестна древна страна, изгубила истинското си име и непозната за картата на света. Дойдоха като свидетели на съвестта на човечеството и я събудиха със словото на очевидци. И светът узна, че в този кът от земята живее един храбър народ мъченик, заложил живота си за свободата. И дадоха доказателствата, с които най-великите имена на съвременната култура и наука вдигнаха глас на възмущение и в негова защита. В разтърсващата реч на Виктор Юго пред френския парламент той  привежда много факти за зверствата в Батак, взети от репортажите на Макгахан и другите  големи журналисти - Жан Петри, Огюст Валери, Едуард Льокроа, редактора на в. “Ла Франс” Емил Жирарден – той нарича книгата си за България “Позорът на Европа”, кореспондента на в. “Фигаро” Иван дьо Вестин,  Едуин Пиър… Да прибавим към имената на великите защитници и Чарлз Дарвин, Херберт Спенсър, Томас Харлайл, Джон Ръскин, Уилям Морис, Джузепе Гарибалди… Уйлям Гладстон написва известните брошури: "Уроци по клане или поведението на турското правителство в България” и "Българските ужаси и Източният въпрос“.  В своя дневник Достоевски пише с гняв за политиката на европейските правителства, които си затварят очите пред турските зверства – „Да бъдат проклети тези интереси на европейската цивилизация!”. Тургенев пише сатиричното си стихотворение „Крикет в Уиндзор”…

В библиотеката на Съюза на българските журналисти се пази като най-ценна реликва една книга, издадена само две години след Освобождението (1880). На титулната й страница четем:

 

„ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ

Писма на специалния кореспондент

на Daily News

Е. Дж. Макгахана”

 

Не можем да пропуснем и преводача й: С. Стамболов, който пише в предговора: „Всекиму е познат даровития кореспондент на вестника „Дейли нюз”, Дж. А. Макгахан, който чрез своите дописки за турските зверства в България възбуди негодуванието на сичкия образован свят против постъпките на турските варвари и всели съчувствие и милост към нашите страдания даже и у народните ни врагове. В настоящата книга се заключават писмата на Макгахана”.

Тази книга не може да се докосва и чете спокойно. Като за едно далечно, отминало и почти забравено събитие, както някои наши съвременници се напъват да го представят в съвсем друга светлина, изгодна, явно, някому - а то е още в кръвта ни, с неговата болка – а защо не и гордост? – се раждаме и умираме като българи. Затова в тая 140-та годишнина от святото Априлско въстание за свобода, за род и вяра, може би трябва да прелистим отново и отново написаното живо свидетелско слово на Макгахан.

 

Всеки за себе си и всички като народ

 

Не знам дали то се споменава някъде в прекроените учебници на днешните ученици, но е факт, че става почти непознато (освен името, чат-пат); то липсва в медиите и на официални чествания на националния празник. Репортажите му, които са влезли в националната ни съдба, вече са трагично неизвестни на младите поколения. А животът и журналистическото му дело са смайващо богати и сякаш целеустремени към тая последна негова битка, която приключва със живота му – свободата на един непознат дотогава нему народ. Това ли не е саможертва? От млад сътрудничи на различни издания, като търси опасните приключения в горещи точки на планетата. Той е един от първите, които отразяват френско-пруската война, появява се на барикадите на Парижката комуна, ще го видим  после в похода на руската армия в Узбекистан. Две години преди да дойде по нашите земи отразява войната през 1874 г. в Испания – и то на страната на революционерите. С открито заявена и силна кауза и пристрастия, с уникална преданост към истината, до която достига чрез лично свои обстойни безпрекословни разследвания, жив и точен език, той печели не само вниманието на читателите, но и респекта на силните на деня. Създава мнението на световната общественост, с което те не могат да не се съобразяват.

Десетте си репортажа от видяното и преживяното в посечените и опожарени български селища ги озаглавява „Писма от ада”. И с това, век и половина по-късно той се включва задочно в спорове, които като по програма тресат бедната ни страна: имало ли е турско робство или е било просто хуманно присъствие или не знам какво още, мит ли е баташкото клане (както твърдеше измислена научна сътрудничка от Берлин в скудоумния си труд ). И още, и още…

Но нека дадем думата на свидетеля на Историята Джанюариъс Макгахан. Книгата му, както знаем, е озаглавена „Турските зверства в България” (говори ли им нещо?). При това още в първите думи той ясно и категорично заявява целта и метода си на действие като журналист: „Аз дойдох тук преди три дни с цел да направя правилно следствие. Пловдив е главният град на тая част от България, в която станаха изстъпленията на башибозуците и за това е най-добрата или, по-добре, единствената точка, дето може да се съберат достоверни сведения за зверствата, които възбудиха негодуванието на цяла Европа”.

 

Правилно следствие…достоверни сведения…

 

Неотменни постулати на истинската журналистика. И нататък: „Батак напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей…  Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се възнасяше във вой. По-късно, когато влязохме в градчето, ние разбрахме този звук. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са малки и че парчетата облекло, смесени между тях и пръснати наоколо, бяха части от женски принадлежности. Тогава всички те са били жени и момичета.” "Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."

Писмо след писмо до „Дейли Нюз” взривяват общественото мнение в Европа и отвъд океана, мобилизират съвестта, засилват протестите срещу описваните с убедителността на очевидеца зверства, принуждават правителствата да приемат необходимостта от една военна намеса.

 

Пътят на руската армия към Балканите стана неотменен

 

…И когато дойде часът на Свободата, Макгахан тръгна като доброволец с руските войнишки редици, дошли чак и от далечния Изток да освобождават братята си по кръв и вяра, без да се водят от въжделенията на короната – за нас, българите, и за тях тази война остана в историята като Освободителна. Кореспондентът  на „Дейли нюз” измина трудните и опасни пътища  редом с тях, отразявайки трудните им, но блестящи победи. И не само да стане свидетел на възкръсването на държавата на българите, с чиито нечувани страдания и устрем към свободата беше свързан дълбоко в сърцето и съдбата си, но и да положи костите си в тази балканска земя, заливана с кръв и изпепелявана от пожари. Минал през ужасите от потушаването на въстанието и пътищата на войната, умира покосен от тиф на 9 юни 1878 г. в Цариград. Близо до Сан Стефано, където само преди три месеца бе подписан жадуваният и изстрадан договор за свободата. На погребението му присъстват военни кореспонденти, дипломати, генерал Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на военния министър на САЩ ген. Филип Шеридан, герой от Гражданската война, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните му останки в родината. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън, щата Охайо. На влизане в града стои надпис (в американски стил) “Ню Лексингтън, родното място на Джанюариъс Макгахан, шампион на българската свобода”. В градинката в центъра се издига величествен паметник, дело на Любомир Далчев през 1983 година. Той е по инициатива на българските емигранти, които първи през 78-ма организират честване по случай 100 години от смъртта му. И оттогава всяка година в началото на лятото се провеждат възпоменателни тържества на почит, а чрез фондация „Макгахан” общината дава две стипендии на талантливи ученици.

Но той не е забравен и в България. Още веднага след Освобождението признателните български потомци тачат паметта му, улици в много градове носят името му, в няколко града има негови паметници. Името му е близко и скъпо на всяко ново поколение, репортажите му са влезли дълбоко в народната памет. По случай 100-годишнината от Освобождението признателна България (в „онова” проклето време!) подарява бюст-паметник, дело на скулптора Тодор Първанов, който е поставен до паметната плоча на гроба в родния му град, на която пише: „MacGahan. Liberator of  Bulgaria”.

Освободител на България!

Не зная да има в света и в историята друг журналист с такова признание на един така изстрадал и достоен народ…

Но и досега в столицата ни няма негов паметник, и то мястото му, според мен, е някъде около храма „Александър Невски” и паметника на Цар Освободител – единият със словото си извоюва свободата ни, другият – със силата на оръжието. Европа го нарече „Освободителят на България”, но когато „влязохме” в тая Европа забравихме истинските участници и подирихме други „освободители”.

В Южния парк по предложения на най-големия атлантик с небългарско име цъфна паметник на бивш генерален секретар на НАТО, името му май беше Вьорнер, а столичният общински съвет вече е откликнал с готовност и на предложението на измислени политици демократи до него да се появи паметник и на…Рейгън. И то на алея „Рейгън”…

Честито, братя българи!

 

Снимки chicago.bg и архив

Сподели в
 

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020/17:45

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020/23:12

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020/17:56

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020/20:49

Вечната бунтарка с тежък характер и с ироничен поглед зад очилата не си е отишла - тук е някъде, и тя крачи „по булеварда с лиричния ритъм” срещу лъжата.

15.07.2020/20:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки