Начало
 
 

Карен Алексанян: Всички българи трябва да се гордеят със своите първоучители и писмеността си

11.05.2016 /10:29 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Карен Алексанян

В деня, когато Българската православна църква почита светите братя Кирил и Методий, искам да ви срещна с един арменец, който се оказа дълбок почитател на делото на двамата просветители и в знак на преклонение пред тях е съградил „Двор на кирилицата” в древната българска столица Плиска. Наистина има над какво да се замислим!

„Плиска е родината на кирилицата и е редно тук да има неин паметник. Тя е тръгнала оттук, обиколила е целия свят и най-сетне намери покоя си. Идеята е всички православни християни да могат да идват на поклонения в Плиска“ - казва Карен Алексанян – автор на идеята за съграждането на този прекрасен кът на българщината.

За себе си Карен казва, че е арменец, родом от Ереван. Дошъл преди 20 лета в България случайно и само за една седмица, а останал тук и създал дом и две деца. Занимава се с бизнес, но основната му дейност вече е здраво свързана с „Двора на кирилицата”. В него се издигат българското А,Б и паметниците на цар Борис І Покръстител и на св. св. Кирил и Методий. Наскоро беше осветен и 12-метров кръст, който се въздига над фигурите на двамата братя просветители. Фигурите изваял Бехчет Данаджъ.

„Дворът на кирилицата” набира все по-голяма популярност и хора от България и от чужбина вече са го включили в своята дестинация по стъпките на българската история. Все повече детски гласчета огласят пространството, където са въздигнати буквите на азбуката ни и фигурите на най-важните личности от нашето богато минало.

За това защо точно един арменец, дошъл отдалеч, се е захванал с това благородно дело разказва пред сайта на СБЖ авторът на идеята Карен Алексанян.

Най-напред – кой сте вие, Карен Алексанян? Откога е интересът и връзката ви с България и с какво ви привлече тя?

- Обикновен човек съм. Дойдох в България през 1993 г. за една седмица и ето ме, че съм тук и до днес. Като бизнесмен, който е воден не само от делови интереси…

Кога се запознахте с кирилицата? Знам, че в уникалното

хранилище на древни ръкописи Матенадаран в Ереван има и старобългарски ръкописни книги. Арменската азбука пък е най-древната, запазена до днес. Виждате ли някаква близост в историческата съдба на двата народа, включително в културата и писмеността? Това ли ви привлече?

- Майка ми беше учителка по руски език и литература и ме научи на кирилица още когато бях на 6 години. В столицата на Армения се намира уникалното хранилище за древни ръкописи  МАТЕНАДАРАН. Много историци от различни народности откриват ценни сведения за своята история от древни арменски летописци и историци.

Арменската азбука е създадена през 405г. от св. Месроп Маштоц и св. Саак Партев - патриарх на всички арменци по времето на цар Врамшапух. Общото между двете азбуки - кирилицата и арменската, е, че и двете са създадени от светци. Доколкото ми е известно, в света няма други азбуки, създадени от светци. Първата е арменската, а втората – глаголицата, по-сетне кирилицата.

Какво научихте за светите братята Кирил и Методий и тяхното дело? Какво ви впечатли най-силно?

- С удивление разбрах, че делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици не се изучава задълбочено в училищата, нито в университетите. Мисля, че всички българи трябва да се гордеят със своите първоучители и с писмеността си.  Може би това ме подтикна да се заинтересувам по-задълбочено от тази тема, тя ме привлече, защото е много поучителна и интересна. Колкото умни и самоотвержени, толкова и смели са били двамата братя и техните ученици. Тогава за първи път разбрах голямата ролята на св. цар Борис I Покръстител Български в създаването, налагането и признаването на новата писменост. Научих, че кирилицата е приета в Плиска като официална българска азбука. Изненадах се, че за мнозина тези важни подробности са неизвестни, а те са заслужен повод за гордост на българския народ.

Как ви хрумна идеята да съградите Двор на Кирилицата? Не е ли странно арменец да съгражда паметник на българското А,Б?

- През 2008 г. в Армения видях направена арменската азбука от скулптурни букви. Тогава се замислих, че никъде не съм чувал и виждал да има паметник на кирилицата. Проверих – няма и няма!

Реших да съградя „Дворът на Кирилицата” в Плиска, а не някъде другаде, тъй като България е родина на кирилицата. Тя е тръгнала оттук, обиколила е света и е станала родна азбука на много народи от различни вероизповедания. За да се помни къде е създадена свещената азбука. „Дворът на Кирилицата” е съграден в Плиска и въз основа на съвременна българска азбука. По думите на поетесата Елка Няголова, това е „каменният паспорт” на българина.

Ще съм горд и ще се радвам той да стане място на поклонение на всички представители на народи, които творят на кирилицата, и да напомня на българина, че и „ний сме дали нещо на  светът и на вси славяни книги да четат”.

Защо пожелахте буквите да бъдат изработени в

Армения, от прочутите туфи, с които е покрит цял Ереван? Как практически се въплъти тази чудесна идея и кои работиха по нея?

- Реших буквите да бъдат изработени в Армения от арменски каменоделци, защото те са най-добрите в света. Свързах се с Рубен Налбандян, човекът, изработил арменските букви, и му възложих да изработи ръчно всички букви от кирилицата, което той прие много отговорно и присърце. Зарадва се, че е избран от Господ да пресъздаде от вечния камък две свещени азбуки. Когато отидох в Армения да осигуря транспортирането на буквите, срещнах много голямо разбиране и въодушевление от всички приятели и познати. Те предложиха безкористно помощта си. Подготовката, опаковането, разрешителните, износа и превоза на буквите с два тира от Армения, всичко това беше свързано с много трудности и разрешения от няколко министерства. Приятелите ми с готовност и безкористно разрешиха всичките проблеми и докараха двата тира до България.

Поканих Рубен в България на място в Двора, да подреди буквите. Срещу входа по мое желание е изписана думата „Плиска”, а всички букви са разпръснати произволно в Двора. Посетителят внимателно трябва да се вгледа във високите повече от 2 метра букви, защото във всяка една от тях са вплетени древни символи и знаци. Например буквата „А“ е началото на човешката история, започваща с приказката за Адам и Ева в райската градина, продължила с тяхното грехопадение и многолетните опити на техните наследници за изкупление на греха.

-  Комплексът включва не само буквите – какво има още? Какво символизира, как се осъществи? Тук намери място и паметникът на цар Борис І Покръстител…

- В „Двора на Кирилицата“ има още параклис на цар Борис I и барче със сувенири. Фигурите на св. св. Кирил и Методий и цар Борис І са изработени в Шумен от скулптора Бехчет Данаджъ. Има картинна галерия, в която чрез художествени произведения на български художници е разказана история на създаването на кирилицата и покръстването на българите.

Какво символизират и как се осъществи замисълът?

По сведения, достигнали до нас от житието на св. Климент, от Теофилакт Охридски, цар Борис приема в Плиска най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий - „Понеже те жадували за България, а той копнеел за такива учени мъже”. При пристигането им в столицата, цар Борис І настанява Климент и Наум в дома на боил Есхач, а Ангеларий при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска и преносителите на глаголицата „докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание "всеки ден да разговаря с тях".

Именно под въздействието на прочетеното в житието, аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис І и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него - буквите, наредени като войници на църковно-славянската писменост. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения - образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.

Така се роди идеята за изграждането на Двора на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са благословени буквите. Няма как да разберем как точно е било, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.

Сега, когато вече е открит, имате ли впечатления какъв е

интересът към „Двора на кирилицата” и целия комплекс, особено на младите?

- След вече една година от създаването на „Двора на кирилицата”, той се превърна в културно-исторически и духовен център, в който се провеждат най-различни културни и патриотични мероприятия. През него са преминали десетки хиляди посетители (деца, ученици, възрастни и пенсионери), това е привлекателно място за всеки, без оглед на възрастта му.

С това приключи ли вашият замисъл? Какво можете да

добавите още?

- Искам да направя „Алея на писателите“, в която ще има бюстове на творци от различни народности и религии, творящи на кирилица.

А над комплекса вече бди и 12-метров кръст. Като благослов за едно изключително човеколюбиво и благородно дело, каквото е Кирило-Методиевото.

 

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020/06:41

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки