Начало
 
 

По-лошият език привлича по-голяма медийна аудитория

14.09.2016 /16:47 | Автор : Цветелина Цветанова | Източник: Земя Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йовка Тишева: "Мекането" си е просто една тенденция

Йовка Тишева е доктор по филология и професор в Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”.

Научните интереси на проф. Йовка Тишева са в областта на граматиката (морфология и синтаксис) на съвременния български език, устната и писмената комуникация, лингвистичната прагматика, езиковото обучение и оценяване.

Автор е на редица книги и статии, между които „Модели за интерпретация на сложното изречение в съвременния български език” (2000), „Структурни модели на въпросителните изречения в българския език” (2004), „Академичната комуникация” – в съавторство с И. Мавродиева (2010), както и на учебници и учебни помагала по български език.

Проф. Тишева, има ли сфера, в която се говори най-правилно?

Това е много труден въпрос, но от нашите наблюдения стигнах до извода, че в деловата сфера се търси правилното говорене. Общуването клиент-служител, при което не просто съответният документ трябва да бъде написан правилно, но и самото общуване трябва да бъде коректно. Не казвам, че изцяло се спазват всички правоговорни норми и граматиката, но има грижа за езиковия образ на експерта.

При общуването лекар-пациент е много важно да се владеят различни регистри. Наши колеги от Медицинския университет във Варна имат много интересни изследвания. Бизнесът негласно налага изисквания и към езиковия образ на хората, които искат да бъдат част от уважаващи себе си компании.

Езикът е като облеклото. Няма дрехи, с които човек да отиде на дискотека, на работа и на лекции. „Езиковото облекло“ трябва да бъде различно и съобразено със съответните сфери. Оказа се още, че критерият изток-запад отдавна не работи, защото със смесването на хора от различни места на територията на България, няма ясно разграничаване къде е изток и къде запад.

Все пак мекото говорене беше категоризирано като явна източна черта, а твърдото като западна. Абсолютна митология е, че изговор „ходимЕ, говоримЕ, правимЕ” е само западнобългарска черта. Всъщност на по-голямата част от българската езикова територия е така. Интересно е, че висок процент от анкетираните бяха отговорили, че тази форма е неправилна, но въпреки това не ги дразни.

Как се развива говоримият български език?

В устната реч действат две противоположни тенденции. Едната е към съкръщаване, към намаляване на формата. Идеята е с по-малко средства да се даде повече информация. На другият полюс стои втората тенденция към многократност и повторение.

Казваме: „Тва”, „кво”, „що”. От друга страна: „значи.…”аз”…”мм” - това са едни увертюри, с които удължаваме излишно изказването, без да даваме нова информация. Така устната реч се развива по своите вътрешни закономерности, а от друга, се наблюдава постоянна динамика в сферата на лексиката ‚до голяма степен свързана и със заемането на чужди думи.

Речникът е най-динамичната част от езика. Поради пряката връзка с извънезиковата действителност първо се появяват нови думи, след това, ако обектът, който назовават, изчезне, съответно и те отиват към периферията на речника. Граматиката обаче кара чуждата дума да стане българска, затова всички глаголи от чужди корени „сканирам”, „принтирам”, „копирам” започват да се изменят по лице, число, време като българските глаголи, а дори и да образуват видове двойка – несвършен-свършен вид. Например „принтирам”-„принтна”.

Така английското „принт ” започва да се държи като нормален български глагол с видова двойка, който се изменя по лице, число, залог и наклонение.

Заплаха ли са чуждиците за българския език?

Не, чужди думи винаги е имало. Езикът ни никога не е бил изолиран от чужди влияния. Още от самото му начало. Книжовният език възниква през преводи от гръцки. Турските думи също са допринесли за това да имаме един богат лексикален пласт.

Новите думи навлизат най-бурно в сферата на обществото, икономиката, политиката- например „спонсор”, „рейтинг”, „имидж”, „глобализация”.

Това, че не сме си измислили нова дума за компютър, не значи, че езикът ни е станал по-малко български, защото езикът не е само и единствено речник. Той е съвкупност от фонетична, лексикална, граматична система. Морфологията пък е „месомелачката “, през която минават чуждите думи и те започват да се изменят граматически.

Какво мислите за феминизацията на думите?

Скоро попаднах на думи като „бодигардка”, „войничка” и „кикбоксьорка”. Приемам като неологизми, т.е. нови думи, които имат място, но в определени сфери. Лично аз не бих се обърнала към нашите заместник-декани, и трите са дами, с „г-жо заместник-деканке”, или да кажа „заместник-деканката”.

Ако кажа, че отивам при “деканката”, значи проявявам някакво отношение. Или пък „министърът на образованието” и „министърката на образованието”. Позициите като „министърка” и „деканка” означават някакво отношение. Е, за „бодигардка” и „кикбоксьорка” не знам как стоят нещата.

По-правилно е да кажем „министър”, а не „министърка”, когато става въпрос за професии и длъжности и говорим за лицата обективно, официално, без да проявяваме отношение.

Как говорят политиците у нас?

Езиковите им портрети отдавна са напревени от колегите от Центъра за изследвания на политическата и журналистическата реч. На базата на обективни изследвания, те показват колко е клиширан и лишен от реално съдържание политическият език.

Защото знаем, че те винаги имат „национални приоритети “, винаги са „националноотговорни” и имат „дългосрочна визия” за това как да се реши даден въпрос. Това са фрази, зад които всъщност се прикрива или липса на точна и ясна мисъл, или нежелание да се говори истината.

Като цяло срещаме много нарушения на провоговорната и граматичната норма. В някои случаи те могат да се свържат с произхода на дадения политик, а в други причината е непознаване или забравяне на правилото. За мен би било любопитно да се направи един езиков експеримент с депутатите на база задачите от матурата. Интересно е какви оценки ще изкарат.

Непрекъснато се тиражира, че младите хора в България са неграмотни, че нивото непрекъснато пада. Това така ли е?

Да, но въпросът е кои са тези млади, защото аз не мога да направя подобно обобщение. Сред моите студенти има много добре говорещи и пишещи хора, както и такива, които осъзнават, че не говорят и пишат добре, но искат да подобрят своята езикова култура.

За мен това е поредното клише, което се шири, на базата на факта, че силата на правописната и правоговорната норма не е авторитет отдавна. Всъщност на дневен ред стои непризнаването на авторитети въобще.

Но от друга страна престижно ли е да си грамотен в България? Не, не е. Днес е престижно да бъдеш аутсайдер, а не зубър, който проверява как е правилно да се пишат думите и умува как да конструира дадено изречение. Процесът е много комплексен. Оставям на страна това, че децата в много средни училища масово заявяват, че учат чужди езици, защото тяхната цел е да не остават в България. Вече не е пристижно да знаеш родния си език.

Определено обаче нещата днес не са по-трагични отколкото преди. Ако четем статии по въпросите на грамотността от 30-те и 40-те години на миналия век, ще установим, че проблемът е съществувал и тогава.

Винаги знаещите нормата са били недоволни от тези, които я прилагат малко по-свободно.

Как може този парадокс да се превъзмогне?

С повече практика и с това, което ние се опитахме да направим на олимпиадата-анализ на практиката. Така ще покажем от какво сме недоволни, а не само да твърдим, че всички са неграмотни и говорят неправилно. Нека да ги научим.

Не трябва ли да има и желание за това от тяхна страна?

Така е, съгласна съм. Никой не може да бъде научен, ако не желае. Желанието идва от мотивацията, от престижа. Трябва да отбележа, че и работата на журналистите е много отговорна. Оставям настрана отдавна изгубената борба за това да се дават модели за престижно говорене.

Къде е то? Съвсем не е в художествената литература, не е и в медиите. Колегите, които се занимават с теорията на медийната комуникация, са установили, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория и това го виждаме с тиражите на определени вестници. (Със съкращевия)


 

Сподели в
 

След 10 години съвместен живот мъжът на холандската писателка, журналистка и колумнистка Ренате Рубинстейн я напуска заради друга жена.

12.08.2020/12:00

Навъриха се 90 години от рождението на бележития оперен певец и музикален педагог Асен Георгиев Селимски. Той е роден в Плевен, завършва Българската държавна консерватория в класа на професор Христо Бръмбаров.

11.08.2020/17:01

Оборище (Панагюрище) официално назначи и спортен директор в своя екип. Бившият спортен журналист Калоян Ангелов ще помага за трансферите на треньорското дуо Георги Иванов - Гонзо и Ели Маркес за в бъдеще.

11.08.2020/15:25

Ръководството на американския телевизионен канал MTV се отказа от идеята за провеждане на закрито в Ню Йорк на церемонията по раздаването на вдиео музикалните награди на медията, съобщава Ройтерс.

09.08.2020/17:15

Американски вариант на конкурса „Евровизия“, който ще се нарича „American song contest“, ще се състои през 2021 г. в САЩ, съобщи Европейският съюз за радио и телевизия, цитиран от ДПА и ТАСС.

08.08.2020/18:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки