Начало
 
 

Томас Фрам: „България е библейска страна!”

23.11.2016 /10:14 | Автор : Томас Фрам | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Томас Фрам по време на представянето на книгата му в София през януари т.г.

Германецът, посветил на България книгата си „Двете половини на ореха” и получил за нея специална награда и Плакет на СБЖ, изпрати писмо до нашя Съюз с оригинални размисли за страната ни, за опита си с германските медии, за „фаталното недоразумение между народите”, видяно от него като „плод на социално-историческата опозиция между богат и беден”.

Томас Фрам e роден през 1961 г. в Рурска област, край реката Рейн. Следва география и философия в бившата германска столица Бон. Поради лични причини през 2000 г. идва в България, учи български език и започва да пише (и да чете) за страната за немскоезичния печат. Прави и радиопредавания. Започва преводаческа дейност. В момента създава малко издателство, предназначено за книги с българска тематика.

На 18 ноември т. г. Томас Фрам получи специална награда и Плакет на СБЖ за книгата си, посветена на България, ,,Двете половини на ореха. Един германец в България“.

Публикуваме по-долу писмото му, изпратено до СБЖ и участниците в церемонията за награждаването. Съхраняваме огириналния правопис и изказ на автора, независимо от известните неравности в неговия български език. Убедени сме, че тази автентичност дава по-пряка представа за човешката същност на Томас Фрам и за неговата силна връзка с България. А ето и самото писмо:

.......................................................

С изумление прочетох сьобщението за присъждане на наградата на Съюза на Българските Журналисти. Точно такова никога не бях очаквал да получа - и искам да Ви кажа защо.

Ще започна с една шега с сериозен замисъл: Попитаха ме хората в България, какво правите Вие тук? Моят отговор след няколко години в страната беше: "Тук съм за да докажа и да покажа, че и един Германец може да бърка и да прави грешки."

Тей-като хората се смееха, доуточних: "Вижте, ние Германци може да сме работливи и организирани, подредени хора, но нашата голяма слабост е, че сме правдиви и мислим, че знаем всичко ... а то по-добре. Германците често са хора, които идват в непозната им страна, а вместо да се ослушат, да се вживяват и да наблюдават, те веднага започват да упражняват и прилагат някакви теории и ... да назидават родните хора, кои са и какво трябвало да направят!"

Моята неувереност кой съм, породена от факта че не отговарям на обичайните характерни черти на хората, между които порастнах, ме накара рано да рефлектирам върху себе си и да поставям под постояннен въпрос и себе си и това, което са ме научили като факти, в това число и фактите за България.

Но - уви! Човешката принуда да препитавам някакси и да плащам сметките и да купувам хляб, ме накара да се занимавам професионално с журналистиката. Тей-като липсваха тогава присъстващи в страната кореспонденти за България, имах свои шансове навсякъде.

А какво се получи след време? Редактори на големите немскоезични вестници ми критикуваха статиите с аргумента, че изразявам мои съмнения в фактите и обстоятелства които описвам - а в статия трябвало да констатирам с пълна увереност, че е точно така, както казвам. Отвърнах: "България е библейска страна! Там има разкази, легенди и версии - а до самата истина ние простосмъртните не стигаме!"

Това беше началото на края на моя официален журналистически път. Краят беше в това, че открих: Уж либералните медии в Германия имат предпочитани истини и не чак толкова предпочитани! Щом пиша статия за корупция и недостатъците на съдебната система, материалът ми винаги беше добре дошъл. Когато обаче писах за напредъците на гражданското общество или за факта, че в България туркиня без проблем може да публикува книга с еротична любовна история, ми казаха, че май не съм решерширал добре.

Като протестант предпочитам свободата на съвестта пред сигурността и даже на успеха и признанието, така че веднага напуснах журналистиката и се хвърлях върху преводачеството с което отново доказах девизата на моя живот: Аз не фалирам веднага, а едва малко преди пробива. Пробива ще трябва да разберете като пари. Номинираха моите преводи за големи награди, а не ги получих.

Хубавото обаче е, че - както пак се шегувам - моите поражения и фалити ми връщат свободата, а свобода е принудата, да правиш, каквото искаш (и можеш). Та, преди три години съм започнал да взимам нещата в собствени ръце и да публикувам моите текстове така както аз си ги искам, без цензура.

Не ме е срам да призная че това мероприятие ми е възможно единствено поради прословутата германска социална държава. Живея в момента на минимална социална помощ от 500 лв. на месец с дълг, да стоя в Германия, докато получавам тези помощи, намирам обаче разбиране, даже възторг от страна на служителите от агенцията по труда. Един от тях вече готви първите български рецепти по моя препоръка!

Книгата, за която ми присъждате тази награда, беше първият плод на моя опит да намирам отговор на двуполюсния въпрос: Ако аз съм еди-кой си човек, какво тогава е България? Лесно ще разберете сега, защо точно есето е най-подходяща за мен форма за представяне на моите наблюдения и мисли. Абсолютно знание нямам, всичко е само смес от натрупани наблюдения, сравнения с Германия, и интроспекция.

"Интроспекция???", ще извикате, можеби, сега. Да, интроспекция. Защо? Защото фаталното недоразумение между народите според мен е само плод на социално-историческата опозиция между богат и беден, господари и слуги - а богатите, за оправдание и обяснение на тяхното богатство, обичат да превърнат прости културни различия в антропологични между себе си и другите. А свикналите да робуват на великите сили се скрият в черупка като тази на орех.

Чистият псевдо-обективен анализ ще счупи ореха - което е равно на нарушение на човешкото право на неуязвимост. Така че, аз започнах да разбера, че и аз съм орех - като Вас. От този ден насам се опитах да не говоря като Германец НА Българите, а като ЧОВЕК от Германия с ХОРАТА от България!

Естествено моето любимо българско ядене е изцедено кисело млеко с мед и ... орехи.

Благодаря Ви за голямата чест!

Сподели в
 

Според доклада на „Репортери без граници“ България вече заема 91-во място в сравнение със 112-то миналата година. Ето как коментира тази новина Иван Бакалов пред Българското национално радио(БНР).

03.05.2022/13:01

"Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме", казва в интервю за dir.bg членът на СЕМ Соня Момчилова, която е твърде вероятно днес да го оглави.

21.04.2022/09:08

Журналистът Петър Волгин гостува в студиото на Dir.bg, за да представи своята книга "Живот в радиото". Как и защо избира да работи в програма "Хоризонт" на БНР и защо Радиото се е превърнално в негова съдба? Интервюто е взето от Юлия Владимирова.

20.04.2022/15:19

Миналата седмица спряха да излизат два вестника – „Монитор” и „Политика”, а една информационна агенция – „Фокус” и нейните радиостанции из страната са в процес на разделяне и закриване. И трите издания са дългогодишни, а причините за закриването им са различни.

30.03.2022/12:06

Главният редактор на независимото украинско онлайн издание „Таймер” Юрий Ткачов, задържан на 19 март от Службата за сигурност на Украйна, остава в предварителния арест.

20.03.2022/15:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки