Начало
 
 

Ивайло Дичев: Журналистическата професия бавно изчезва

25.12.2016 /12:02 | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Ивайло Дичев преподава културна антропология в СУ

Журналист може да стане всеки. А може и да престане да бъде само по хрумване на частния собственик, най-често скрит зад няколко пласта офшорни фирми. (В малкото обществени медии, слава богу, професията все още има защита).

Дано не се обидят приятелите ми журналисти, сред тях има прекрасни, честни хора. Казвам само, че професионалното им битие ги прави зависими.

Аз мога да си позволя лукса да напиша тук каквото си мисля, не защото съм по-смел от тях, а защото професионалният ми статус в СУ прави уволнението ми много по-трудно. Ако зависех от кефа на някой олигарх - бог знае.

Журналистът едновременно е представител на елита - оформя обществено мнение, общува с големци, привлича народната омраза. От друга гледна точка той не се различава много от набъбващия съвременен прекариат (от precarious, несигурен) - от зидаря, от детегледачката. Техническият прогрес в тази сфера има най-страшни последствия.

Медийният пазар се смалява

Падат цените на рекламата, дигиталният свят предлага съдържанията безплатно (или срещу незначително възнаграждение), аматьори произвеждат конкурентно съдържание без хонорар. Наричат това юберизация (от Юбер - компанията който измисли как да убие таксиметровия бизнес, наемайки частни лица, които уж правят приятелска услуга на пътника).

Впрочем, именно разклащането на такъв стожер за човешката идентичност като професията, днес е причина за нарастващата несигурност. Когато вече не можеш да си отговориш на въпроса "Кой съм аз?", ти неизбежно търсиш фантасмагорични опори в историята, в гените, в гордости и срамове.

Защо така рядко чуваме за колективни протести на журналисти в България? Защото за разлика от полицаите или учителите те са разделени от остро конкурентния характер на труда си (още по-невероятно би било да си представим стачка на писателите, нали така?). Няма професия, значи няма общи интереси, значи няма и солидарност.

В резултат - занаятът мутира

Има едно малцинство от смели хора, които продължават да вършат работата си така, както си я представяме - готови са да изгладуват доброто си име, което после да ги брани от капризите на собствениците.

Някои живеят с по-малко пари или просто не им се налага да плащат наем в София, други чувстват, че имат някаква мисия, трети може би се надяват общественото мнение да ги издигне на пост.

Можем да им помагаме, като ги четем, защото свободата им е пряка функция от престижа, който са натрупали.

Черни и бели звезди

Тази категория журналисти, да ги наречем звездите, често имат и частно стопанство както кооператора във времето на соца - блог, сайт, страница, където изказват позиции "off", малко встрани от онези, за които медията им плаща, и така внушават една лека вироглавост.

Тенденцията е известният журналист да се превърне в микромедия, поддържаща договорни отношения с медията-майка; в центъра й е самият той, с музикалните си вкусове, кучето си, именния си ден. Има обаче и черни звезди, които трупат известност чрез брутални псувни, расистки обиди и таргетирани скандали. Те също имат своето частно стопанство: блог, ФБ страница с последователи, снимки на залеза през чаша уиски.

Излишно е да казвам, че от определен ъгъл на наблюдение черната звезда е бяла, а псувните - истини, отхвърлящи "политическата коректност". И обратно.

Така или иначе звездите са малцинство

Но само по определение, а по-голямата част от журналистическия небосклон е покрита с мъглявини. Притиснати от нуждата, много от пролетариите на информационния фронт са принудени да работят за пропагандната машина.

Това вече не са идеолозите на 20-и век, които пламенно отстояват една или друга позиция. Това са невидими, често анонимни труженици, чиито усилия нямат смисъл поотделно, а само в цялост - както е с рекламните кампании.

Един сънародник от Канада скоро показа, че над половината новинарски сайтове в България са анонимни - развил е филтър, който ви предупреждава за непроверим източник. Можем да си представим как в бъдеще подобни програми ще отварят предупредително прозорче, колчем кликнем върху даден журналист: "Внимание, въпросният автор миналата година твърдеше обратното".

Да те удавят в море от измишльотини

Но представете си само свят, където наследниците на старите журналисти са анонимни хора, които изпълняват стратегически планове, зададени от компанията. Както в рекламните кампании, където е безсмислено да търсиш автора на отделния слоган или билборд.

Така работеше идеологическата машина във времето на соца: спират ти книгата, обаче не знаеш кой, защо, какво точно значи това - и започваш да търсиш връзки, докато разбереш, че има един заместник-отдел някъде, който ти имал зъб.

Това чудовище, създадено от пазарната демокрация в ролята й на Франкенщайн, не се опитва да мобилизира масите от бригадири да строят Хаинбоаз. Целта е друга: да се наводни публичното пространство с разнопосочни глупости, докато претовареният ни мозък стане безразличен към истината и лъжата. Така произведените разсеяни, раздразнени, уморени от мислене граждани, предполага се, по-лесно ще се подават на управление. (Със съкращения)

Свързани:   Ивайло Дичев: Сбогом, студия, остаряваме заедно!

В идеалния случай телевизионното студио има водещи, които не разбират нищо от обсъжданите въпроси, и гости, които имат някакво шашващо мнение, а още по-добре - министри: колкото повече и по-борбени - толкова по-добре.
Дата: 13.11.2016

Ивайло Дичев: Важно е какво четем, а не колко

Дигиталната революция направи да четем много повече от преди. Има ли през последните 2 десетилетия по-трогателна гледка от книгата? Имам предвид физическата книга, с поизбеляла корица, автор, подчертани тук-там редове.
Дата: 11.08.2014

Ивайло Дичев: Вярваш ли, човече, в мрежата?

Ако се колебаете дали атаките от 11 септември 2009 г. над Америка са въпрос на дългогодишен заговор, Youtube лесно ще ви убеди в това с клип, където сръчни ръце прегъват 10- и 20-доларови банкноти.
Дата: 22.04.2012


 

Сподели в
 

Според доклада на „Репортери без граници“ България вече заема 91-во място в сравнение със 112-то миналата година. Ето как коментира тази новина Иван Бакалов пред Българското национално радио(БНР).

03.05.2022/13:01

"Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме", казва в интервю за dir.bg членът на СЕМ Соня Момчилова, която е твърде вероятно днес да го оглави.

21.04.2022/09:08

Журналистът Петър Волгин гостува в студиото на Dir.bg, за да представи своята книга "Живот в радиото". Как и защо избира да работи в програма "Хоризонт" на БНР и защо Радиото се е превърнално в негова съдба? Интервюто е взето от Юлия Владимирова.

20.04.2022/15:19

Миналата седмица спряха да излизат два вестника – „Монитор” и „Политика”, а една информационна агенция – „Фокус” и нейните радиостанции из страната са в процес на разделяне и закриване. И трите издания са дългогодишни, а причините за закриването им са различни.

30.03.2022/12:06

Главният редактор на независимото украинско онлайн издание „Таймер” Юрий Ткачов, задържан на 19 март от Службата за сигурност на Украйна, остава в предварителния арест.

20.03.2022/15:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки