Редно ли е подписването на декларации и клаузи за лоялност

08.01.2017 /08:16 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Може ли служителите да подпишат декларация, или клауза в трудовия договор, или допълнително споразумение към него, и така изрично да се съгласят, че при постъпване на работа или впоследствие приемат да бъдат подложени на „тест за лоялност“?

ОТГОВОР:

Въпросът отразява широко разпространената у нас практика работниците и служителите да подписват декларации за различни обстоятелства, които имат значение за трудовото правоотношение: за лоялност към работодателя, за неизвършване на конкурентна дейност, за конфиденциалност, съгласие за обработка на лични данни и др. Подобен ефект преследва и включването на аналогични по съдържание клаузи в трудовите договори или в допълнителни споразумения към тях.

По този начин се цели да бъдат вменени определени задължения на служителите, чието неизпълнение може да доведе до налагане на дисциплинарни наказания. С декларация или чрез клауза в трудовия договор може да се изрази и съгласието за извършване на определени действия от страна на работодателя: например за удръжки от трудовото възнаграждение, извън предвидените в чл. 272, ал. 1 КТ. Трудово ни законодателство не съдържа принципна забрана за използването на подобен механизъм, но във всеки конкретен случай трябва да се прави внимателна преценка дали съответната договорка е допустима и дали тя е необходима.

Въпросът за допустимостта означава да се изследва дали декларирането на съответното обстоятелство не нарушава законова забрана (напр. изискването за деклариране на семейно положение е забранено от антидискриминационното законодателство) и дали поемането на съответното задължение е валидно (напр. предварителен отказ от всякакви претенции спрямо работодателя за нарушаване на трудовите права на служителя би бил нищожен). Дори да са подписани подобни декларации, те няма да имат никакво правно значение. 

Ако декларирането на определено обстоятелство по принцип е допустимо, остава да се прецени доколко това е необходимо. Няма смисъл да се подписват декларации и да се генерира излишен документооборот за „поемането” на задължения, на които работникът или служителят вече е носител – по силата на закона, на трудовия договор, на вътрешни актове на работодателя и т.н.

Подписването на декларация за лоялност (или включването на такава клауза в трудовия договор или в допълнително споразумение към него) по принцип е допустимо, но не е необходимо. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът или служителят е длъжен „да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието”. Задължението за лоялност произтича пряко от закона и това е достатъчно основание неговото неизпълнение да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя (вж. също чл. 187, т. 8 и чл. 190, т. 4 КТ). Както личи от формулировката на закона, то е комплексно задължение, включващо въздържането от злоупотреба с доверието на работодателя, опазване на доброто му име, опазване на производствената и търговска тайна и др. 

Трябва да се отбележи също, че „тестът за лоялност” е понятие с неясно съдържание. Изпълнението на задължението за лоялност е свързано основно с въздържане от определени действия: от разпространяване на конфиденциална информация, от изказвания, които могат да уронят престижа и доброто име на работодателя и др. Лоялността е категория от морален характер, която трудно се поддава на количествено измерване, каквото предполага тестовата система. Тя се проверява и доказва в хода на работата и в ежедневното поведение на служителя, затова изглежда нелогично например при постъпване на работа да се провежда подобен „входящ тест”.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

В Деня на международната журналистическа солидарност председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомня заветите на чешкия журналист и антифашист, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., и апелира за единение на всички, на които са скъпи свободното слово, морала, хуманността и мира.

08.09.2019 /18:35

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки