Начало
 
 

Срещукане

08.01.2017 /19:04 | Автор : Николай Големанов | Източник: СБЖ и Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Николай Големанов

Предлагаме мнението на колегата Николай Големанов, публикувано във Фейсбук страницата „Да запазим достойнството на българското журналистика” - защото повдиганите теми са колкото езикови, толкова и базисни за професията ни

Взети по един, по един, примерите не казват кой знае какво. Но ето някои все пак:
"...убит при въздушен удар срещу автоколона от самолети на оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИДИЛ..."
"Пътната агенция пести от химикали срещу леда"
"Ще правят мобилно приложение срещу корупцията"
"...повдигна обвинение срещу него за военни престъпления и престъпления срещу човечеството..."

* * *

В последните седмици на "Преса" проф. Стефан Брезински прати за езиковата си рубрика бележка, в която се възмущаваше от зачестилите употреби на думата "срещу" , там където е по-уместно "против".
Позволих си да му възразя - така и така, прав сте, но двата предлога практически са синоними; да, смесват ги, но това не е сред големите езикови грешки и грехове, които бдително разобличавате.
Мнението на професора, разбира се, излезе във вестника, а на мен ми трябваше година и половина, за да разбера със смайване доколко е бил прав.
С тънкия си усет проф. Брезински е доловил какво се задава: не само масово пишат и говорят "срещу", там където и логиката и ноюансите изискват "против". Това "срещу" направо изхвърля "против" от употреба.
"Срещукането" е симптом на един силен и все по-агресивен процес - обедняването на българския език, използван в публичното общуване.

* * *

Два-три пъти проверявах честотата на използване на двете думички в БТА. (Беше ми по-удобно да погледна там; иначе агенцията определено не е сред първите по езикови "грехове" наши медии.)
След проверката няма и сянка от съмнение. Предлогът "срещу" се намира в 3 до над 10 (!) пъти повече информации, отколкото "против" в същия период. При това една такава дописка рядко минава само с едно "срещу". "Против" почти винаги е по веднъж в текст, сякаш само случайно е попаднало там.
Последно взех промеждутъка от 5 януари до към 13.00 ч днес, 8-ми, т. е. 3,5 денонощия.
В няколко основни рубрики на БТА в този период има общо към 2100 информации. "Срещу" съдържат поне по веднъж 340 от всичките. (И в огромната част от тях "срещу"-то иска да означи ПРОТИВопоставяне: "демонстрация срещу", "протест срещу" и т.н.)
"Против" се среща в 28 дописки. Представянето му тъжно бледнее, дори ако добавим 90-те случая, в които го има като част от друга дума - "съпротива", "противопожарна" и др.

* * *

За разлика от други езикови тънкости и сложности, по въпроса "срещу - против" няма място за сериозен спор.
Най-грубо казано "СРЕЩУ" е геометрично (положение в пространството, посока, движение). Това определя неговите 6-7 значения. От тях само две са свързани с противопоставяне или сблъсък.
И неслучайно са малко онези думи-роднини на "срещу", които подсказват враждебност. Обратно - има "среща", "срещен", "насрещен", "посрещам", "отсреща" и т.н.
Спомнете си за онзи, който обяснил: "По-рано живеех срещу затвора, а сега живея срещу нас".
"ПРОТИВ" не е "геометричен" предлог, той е така да се каже специализиран да изразява отношение, конфликт. Ето и негови производни: противник, противен, противоположен, противопоставям се, съпротива...

* * *

За много езикови нелепости човек може да долови откъде идват, какви са причините за тях, какви механизми ги разпространяват. Нямам обаче обяснение за безцеремонната офанзива на "срещу" *.
Очевидно е все пак, че пръст имат хора езиково равнодушни, безразлични към многобройните нюанси, които българският може да изразява, към огромните му възможни както за точност, така и за творчество в самия изказ.
После своята дума казват инерцията, бързината в писането и апатията в мисленето - всичко, заради което публично използваният език, стремително ПОСИВЯВА.
Както ни залива едно "срещу"-наводнение, така и предлогът "при" вече означава всичко - от място до причина, от време до административно подчинение и т. н. (при катастрофа, при просвещение, при полицейска акция). А "извършвам", знае се, отдавна е на път да стане единственият глагол за означаване на един куп човешки действия.
Малко по малко, но и доста бързо тази инерция избива от главите цветността и богатия арсенал на езика ни, и започва да изглежда невъзможно да кажеш по друг начин "извършител на терористичен акт", или да избереш друга дума вместо "атака". (Злоупотребата с "атака" основателно възмути Валя Радинска според неин неотдавнашен пост във Фейсбук.)
Та ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО(: на размисли и подготовка по темата за срещукането, забелязах, че се задава натрапчиво объркване и в друга двойка думи - ЗАРАДИ и ПОРАДИ.
В настъпление е "заради"-то и пъргаво печели инициатива и територия. Само че има разлика и между тези думи, които на пръв поглед са близначки.

Ако някой знае повече по "заради-поради"-то, с удоволствие бих научил доводите му. А може и да ме оспори, разбира се. Аз нямам НИЩО СРЕЩУ.

.......................................................

 
* Не ми изглежда да е от английски натиск върху честотата на употреба на български думи - като при свръхдозата "случване", която ни натрапиха политолози и политици. В началото на декември репортерка разпитваше просветен деец по едно радио за някакви стипендии. И два-три пъти го пита "как се случва кандидатстването", деецът пък подхващаше "кандидатстването се случва като...", репортерката "а как се случва кандидатстването в случай, че".... Горките слушатели! Горкото момиче! Бързо е прихванало езиковата зараза, пусната от г-н Райчев, г-жа Кунева и много други иначе умни хора.

 

Сподели в
 

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020/13:37

По повод отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата Международната федерация на журналистите предложи 6-процентов данък за обсебилите интернет Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон и Майкрософт, което ще даде 54 млрд. долара. Тези средства могат да бъдат разпределени по прозрачен и справедлив начин между медийните работници и медийните организации по света. Ще стане ли това у нас?

03.05.2020/08:36

Малко преди последните за деня новини на Светли понеделник националните телевизии пуснаха върху предаванията си съобщения, че предстои извънреден брифинг в Министерския съвет с участници генерал Мутафчийски, главен комисар Николов (обичайни заподозрени в извънредното положение заради коронавируса) и директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

21.04.2020/15:19

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки