Кога работещият пенсионер получава право на „благодарствено” обезщетение

31.03.2017 /08:25 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров, доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Ако пенсионер продължава да работи без прекъсване, като едновременно с това получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст, кога ще възникне правото на обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ? Придобитият след пенсионирането стаж ще се отрази ли на размера на обезщетението?

 

ОТГОВОР:

С промените в осигурителното законодателство от началото на 2015 г. отпадна изискването за прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работниците и служителите като осигурени лица вече могат да упражнят правото си на пенсия при достигане на необходимите стаж и възраст, без да е необходимо да прекратяват трудовите си договори. Същевременно и в трудовото законодателство през последните години настъпиха редица промени по отношение на пенсионирането. До 2012 г. придобитото право на пенсия даваше право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие. Между януари 2012 г. и юли 2015 г. това право беше отменено и при достигане на „пенсионна възраст“ трудовият договор можеше да се прекрати само на някое от другите основания, предвидени в Кодекса на труда, например по взаимно съгласие. С приетите изменения в КТ през 2015 г. беше възстановено правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда т.нар. „благодарствено“ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Неговият размер зависи от предходния трудов стаж при същия работодател. Ако работникът или служителят е работил по трудовото правоотношение до 10 години, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, а при над 10-годишен стаж при същия работодател – в размер на 6 брутни заплати. Именно това определя социалния смисъл на плащането като израз на благодарност към работника или служителя за положените дългогодишни усилия и лоялността му. Обезщетението се изплаща само веднъж, т.е. при първото прекратяване на трудово правоотношение след придобиване на право на пенсия.

Въпреки че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е с непроменена уредба от 2001 г. насам, практиката по прилагането на разпоредбата беше различна, с оглед промените в трудово- и осигурителноправния режим на пенсионирането.

До 01.01.2015 г. обезщетението обикновено се изплащаше непосредствено след придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяването на трудовото правоотношение. След тази дата обаче (при отмяната на чл. 94, ал. 2 от КСО, която изискваше прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст), много работници и служители започнаха да се пенсионират, като продължат да работят. Това доведе до разминаване във времето на отпускането на пенсия и датата, на която се прекратява трудовият договор, респ. момента, в който става дължимо обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. За да са изпълнени предпоставките за това плащане, е необходимо не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (без значение дали го е упражнил или не), а и трудовото правоотношение да се прекрати. При сега действащия режим не е изключено работникът или служителят да започне да получава пенсия и да продължи да работи, а правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ да възникне месеци или дори години по-късно, при прекратяване на трудовия договор.

По отношение на размера на обезщетението следва да се има предвид, че преценката се прави към датата на възникване на правото на обезщетение. Ако например в момента, когато придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят има прослужени 8 години при същия работодател и трудовият договор се прекрати, обезщетението ще е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. Ако обаче работникът или служителят продължи да работи след придобиване на право на пенсия две или повече години и едва тогава се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, вече ще са изпълнени предпоставките за изплащане на обезщетение в по-високия размер от 6 заплати.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки