Начало
 
 

Достойната журналистика триумфира на конкурса „Радостина Константинова”

12.05.2017 /16:17 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Отляво надясно: Наградените Димитър Събев, Тина Ивайлова, Стоян Георгиев, Мина Петрова и студентът Благоваст Илиев

Голямата награда за журналистически разследвания бе поделена между Тина Ивайлова от NOVA и Стоян Георгиев от bTV. Отличени бяха и Димитър Стоянов от „Бивол”, Димитър Събев от „Бодил” и Мина Петрова от БНТ. Годишната стипендия за студенти по журналистика отива при Благоваст Илиев

„Във времена, когато ежедневно си задаваме въпроса коя новина е фалшива и коя не, когото дори опитни журналисти могат да попаднат в капана на поръчката, иначе изглеждаща като разследване, е окуражаващо да се установи, че на българския фронт на журналистиката не всичко е спокойно и продадено.”

С тези дума известната телевизионерка Люба Ризова, председател на журито на тазгодишното шесто издание на конкурса за разследваща журналистика „Радостина Константинова”, се обърна към изпълнената с ярки журналистически имена публика на

церемонията по връчването на наградите

на името на напусналата ни през 2010 г. известна журналистка.

Радостина Константинова бе една от основателките на Пресгрупа „168” часа и острото й перо блестеше през годините с разтърсващи разследвания и статии и в „168 часа”, и в „24 часа”, и в „Политика”, и в „Монитор”. Името на Радостина носи също и фондацията, основана от майка й - Мария Вангелова, както и от нейни колеги и приятели. От 2011 г. фондацията ежегодно организира конкурси за разследваща журналистика, а така също осигурява стипендии за студенти по журналистика с високи постижения, както и стажове за млади колеги в англоезичното издание Transition Online.

Целта е чрез дейностите на фондацията да се запази жива паметта за Радостина, за нейния висок професионализъм, за нейния водещ принцип журналистиката да е

алармираща за нередности и коригираща обществена сила.

Чрез конкурса и другите инициативи на фондацията се стимулира критичната, честна, достойна журналистика, която чрез обективни и задълбочени разследвания да отстоява обществения интерес - задача, особено необходима днес.

Както спомена още на откриването на церемонията по връчването на тазгодишните награди „Радостина Константинова” членът на УС на фондацията на нейното име Даниела Симеонова, стремежът на всички, включени в тези общи усилия, е „журналистиката да не буди само иронични усмивки или разговори колко зле е положението със свободата на медиите днес”.

За радост, конкурсът „Радостина Константинова” събра и тази година

блестящи образци на воюваща срещу неправдите разследваща журналистика,

което сериозно затарудни работата на журито, определено да оценява представените 29 разследвания на 21 автори от 9 медии.

Ето и съставът на журито. Негов председател бе споменатата вече Люба Ризова, медиен консултат, работила като ръководител на новинарските екипи в bTV и NOVA, член на американската Асоциаация на радиотелевизионните новинарски директори и на УС на българската Фондация за достъп до информация.

Членове на журито бяха също бившият генерален директор на БНР, член на УС на СБЖ и член на УС на фондация „Радостина Константинова” Валери Тодоров, както и отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

В журито влизаха също Добрина Чешмеджиева от БНТ, водеща на публицистичното предаване „Референдум”; Светла Петрова, години наред печелила аудитория с предаванията си в БНР, „Дарик”, БНТ, bTV, OnAir и т.н.; Иван Бакалов, създател и главен редактор на сайта e-vestnik.bg; Милко Петров, медиен и PR експерт, професор по чуждестранна журналистика и изграждане на имиджа във Факултета по журналистика и масвови комуникации на СУ „Св. Кл. Охридски”, президент на международния редакционен съвет на електронното списание „Медиите на ХХ век”; Михаил Вешим, главен редактор на „Стършел”, автор на много книги и сценарии; Стойко Тонев, един от издателите на сайта reduta.bg, автор на популярната рубрика „Из дневниците на един луд”, излизаща в различни медии от 2002 г. насам.

Крайно затруднено в избора си между номинираните тази година предавания и публикации, журито взе решение да раздели голямата награда между двама носители и да връчи още три награди, с които да отличи и насърчи също много сериозно представили се автори.

Носители на голямата награда

стават едновременно Тина Ивайлова от NOVA за разследването й за мафията на телефонните измамници под надслов „Ало, мафията!", както и Стоян Георгиев от bTV за разследването, извадило на светло схема за измами с имоти на граждани.

Другите три награди отиват при следните колеги: при Димитър Стоянов от сайта „Бивол” за разследването „Има ли чадър за фамилията Мондешки в Троян?", оголващо скандални факти за тежки зависимости в съдебната и изпълнителната власт; при Димитър Събев от сайта „Бодил” за разследването му „Как Големо село осъди България", в което на мушката е офшорното превъплъщение на ТЕЦ „Бобов дол" и осъждането на българската държава да му изплати над 2 млн. лева обезщетение; и при младата Мина Петрова от БНТ, разследвала в поредица от репортажи драстичните нарушения в условията на труд в шивашката промишленост.

Всички отличени изказаха благодарност на журито и на фондация „Радостина Константинова” за признанието на труда им, както и на медиите си, които са им дали възможност да разбаротят и да представят пред аудиторията своите разследвания.

Мотивацията на журито при определянето на всички награди бе както да се отличи

професионализма и смелостта на колегите,

заели се с тежки и болезнени за нашето общество проблеми, така и да се стимулират онези от наградените, които са още в началото на кариерата си или са избрали за трибуна малки и недотам известни медии.

Именно в този контекст председателят на журито Люба Ризова в словото си настоя да изтъкне и още двама колеги, които не са сред наградените, но чиито публикации са направили силно впечатление на журито и са откроили критичния профил на тяхната медия. Това са Николай Драганов за статията му „Офшорките - черната дупка на световната икономика, която никой не иска да запуши” и Филип Буров за публикацията му „Медийната битка за Алепо” - и двамата от сайта „Барикада”. „Горещо ви ги препоръчвам за четене, има какво да се научи,” каза пред публиката Люба Ризова.

На церемонията беше връчена и годишната студентска стипендия в размер на 1000 лв., отпускана от фондация „Радостина Константинова”. Тя отива при третокурсника от ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски” Благовест Илиев, който сърдечно благодари за оценката на усилията му.

Даниела Симеонова съобщи, че фондация „Радостина Константинова” подготвя и издаването на

книга с подбрани творби на Радостина.

За това начинание разказа пряко занимаващата се с подготовката на книгата журналистка Катя Янева, дългогодишен главен редактор на пловдивското издание на „24 часа”. Тя отбеляза, че най-ценното в бъдещото издание е чрез образци на журналистичестото майсторство на аторката да се направи своеобразна ретроспекция на българския преход, включително и през погледа на интервюирани от нея световни личности. „Това ще е и задочен майсторски клас за младите в колегията”, подчерта Катя Янева.

А за всички нас, колегите и приятелите, които обичахме и високо ценяхме Радостина, най-важното в инициативите, свързани със запазването на паметта й, е, че така тя не просто остава сред нас, но и продължава да помага за тъй дефицитната днес честна журналистика.

Церемонията по връчването на наградите "Радостина Константинова" ежегодно се провежда на 11 май - това е рожденият ден на Радостина. А и именият ден на нейния малък син Константин-Кирил, който снощи също беше с нас на тържеството - заедно с всеотдайната майка на майка си - Мария Вангелова, председател на Фондация "Радостина Константинова".

Снимки: Къдринка Къдринова

Сподели в
 

В СБЖ бе получено становището на експертна група, изпратено до министерството на културата във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, публикуван на Портала за Обществени консултации на 19 октомври 2020 г. Предлагаме пълния текст на становището.

21.11.2020/15:27

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза рождения си ден на своето работно място в Съюза, където мнозина от колегията дойдоха да я поздравят. Изпратени и изразени бяха и многобройни приветствия от организации, институции, посолства.

16.11.2020/20:35

Наскоро четирима журналисти от Силистра и Тутракан получиха за своите житейски юбилеи най-голямата награда на СБЖ - почетна значка „Златно перо“.

16.11.2020/11:05

На презентация в Клуб „Журналист” на СБЖ по повод 110-годишнината от установяване на дипломатически отношения между Испания и България Н. Пр. Алехандро Поланко специално отбеляза ролата на СБЖ и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България за българо-испанското сътрудничество и приятелство.

14.11.2020/08:28

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа на среща с медиите в СБЖ за външната политика на своята страна, за икономиката й, за казуса с Малвинските (Фолклендски) острови, за двустранните връзки с България, за предстоящата 90-годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете ни държави.

07.11.2020/19:22

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки