Начало
 
 

Спомен за училището: Минаваше Пето...

24.05.2017 /08:02 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Главният вход на училището днес

Всеки си има своите лични истории, каже ли се „училище“. Моите са свързани с някогашното Пето единно смесено политехническо училище „Иван Вазов“ в софийския квартал „Павлово“. Кога да ги споделя и припомня, ако не в Деня на буквите?

...Снимката е стара, стара, но – въпреки възрастта си – добре опазена в мукавената кутия със спомени.

Не е вярно, че фотографии не можело да се разказват. Може.  Ако не чак чувствено – поне сюжетно.

Опитвам...

Седим в кадъра един до друг на дървения зелен чин с моя приятел Константин (Коси) Брадваров. Облечени сме с черни сатенени престилки, препасани с колани – и момичетата, и момчетата, пред нас са разгърнати тетрадките ни, виждат се и отдавна изчезналите пирографирани кутии за моливи и писалки, мастилниците – със специалните вдлъбнати гнезда за тях, а зад нас – изправена, с очила с рамки, светнали от стигналото до тях слънце, е първата ни учителка: другарката Вълева. (По онова време, по обясними причини, и госпожите, и госпожиците, и господата бяха излезли от употреба като начин на обръщение).

Класът е I б, есен е, а годината е 1960-а.

Снимка за спомен. Като първолаци

Ние бяхме последните, които писаха с перодръжки и мастило. Още имам удебеление на пръст на дясната си ръка от впиващия  се  там всеки ден метален писец, с него и ще си отида, но пък се научихме да пишем красиво, докато сме живи. А с мастилниците и перата си отиде и розовата попивателна хартия, много се промени и самото училище.

Тогава зиме оставяхме връхните си дрехи отвън – на закачалки в коридора,  и беше същинско събитие, ако някога някому изчезнеше някоя  дреболия от джоба.

Чиновете бяха измайсторени от истинско дърво, а не от някакви остатъчни материали, зеленото им успокояваше не само очите, а училището имаше и своя легендарен байчо – бай Христо. Той живееше с цялото си многобройно семейство в 2 стаички източно от физкултурния салон и беше верен страж на реда и денем, и нощем.

Класовете бяха с по 40 ученици (колкото и противопоказно да е това днес), но пък нямаше никакви проблеми с попълването на паралелките, и едвам се побирахме на трите редици с по 7 чина на всяка.

На партера – във фоайето,  непрестанно ромолеше вода в каменното корито на декоративната чешма

(още  една  имаше на двора, от северната страна на постройката за трудово обучение), пак на партера бяха и кабинетът по пеене, столовата и бюфетът. В тоя бюфет две усмихнати лели правеха с малки хлебчета и кренвирши, сварявани в една тенджера, такива сандвичи, пред които днешният „хот-дог“ е същинска безвкусица...

Да вървим нагоре

На втория етаж – както и днес – си бяха и учителската стая, и директорският кабинет, на юг – към Витоша, лекарката и зъболекарката, а сетне следваха кабинетите и стаите за всеки клас. В сградата цареше воински ред, въдворяван най-вече от страховития директор с многодиоптрови очила Йосифов, но не по-малко внушителен и сериозен бе двуметровият географ Манев.

Тяхна противоположност бе топчестият добродушко  Драганов (маестро по пеене, който много обичаше да разказва за контраалта и басопрофундото – най-ниските женски и мъжки гласове), а дорде съм жив, ще помня винаги спретнатите физкултурнички Ковачева и Мирчева, литераторката Гайтанджиева, географката Илиева, прегърнала под мишница поредната навита на руло карта,

за да ни покаже по-добре, нагледно как изглеждат и България, и светът,

аскетичния като физика заклет пушач и рисувач Панайотов, несравнимата не само с руския си, а и със строгота си хубост и аристократична осанка Антонова, пълничката математичка Милачкова, върлинестата й колежка по предмет Раева, мургавата и лъчезарна „дружинна“ (имаше и такава длъжност) Стоянова...

Друг бе и дворът. Откъм улица „Кирил Янев“ (сега – „Симеон Радев“) нямаше ограда. Тухлена стена опасваше училището откъм „Иван Сусанин“, а досами Боянската река бе опъната висока плетена мрежа.

Нямаше – докъм 1967-8-а – и помен от асфалт по двора, което не пречеше всеки ден да се водят люти футболни, баскетболни и волейболни надпревари.

Там, където е сега читалище „Витоша“, бяха пълните с пясък трапища  за дълъг и висок скок (при тази, втората дисциплина,  се използваше забравеният вече „ножичен стил“), а топките нерядко падаха – след някой по-силен шут – в Боянската река, в която в ония години на воля се въдеше и щъкаше риба...

Футбол се играеше и на огромната ливада под училището – в посока към улица „Петър Тонев“, прекръстена сега на „Вихрен“. Днес там са застанали един до друг блок и търговски комплекс. На това  място лете тревата избуяваше до кръста и кварталните каруцари я косяха за конете си. А ние слагахме по две чанти - и вратата за поредния мач бе готова.

По-младите може би ще се изненадат, но сегашните баскетболни и волейболни игрища на север от училищната сграда бяха огромна... овощна градина. В нея растяха най-много дюли.

В другия край на това обширно пространство бе оранжерията, в която преподователите по биология ни водеха, за да ни посвещават в тайнствата на растителните чудеса.

Беше времето на задължителната и приемана от всички униформа, времето на сините чавдарски и на червените пионерски връзки (тия цветове тогава си противостояха само в спорта), на поставките с флагче „Редица – отличник“, на лекарските сутрешни проверки дали са изрязани както трябва ноктите на всички малчугани, на слагането на ръцете зад кръста, за да се поддържа още от първи клас изправена стойка от всеки, времето на „свободните съчинения“,       на „олимпиадите“ по различните предмети също тъй, но и на приятните разходки из квартала есен, а и пролет, за да рисуваме „от натура“...

А дойдеше ли май, започваха и репетициите за 24-и

Оркестърът с лъскавите медни инструменти заставаше най-отпред, гръмваше вечната всеучилищна празнична песен, класовете поемахме по предварително определен ред, случваше се и да излизаме нерядко и по околните улици, толкоз много бяхме, пепел се вдигаше и бавно и дълго се стелеше подире ни, а учителите по физкултура притичваха отстрани все с някакви съвети към някого...

Ала, тъй или инак, с всяка нова стъпка училището изглеждаше все по-възхитително, трелите на музиката се извиваха и издигаха нагоре, нагоре, нагоре и сякаш в един миг и Солунските свети братя кимваха доволно от небитието.

Как иначе – минаваше Пето...


 

Сподели в
 

В навечерието на празника на словото и буквите, на българската култура, като че ли народът се пробужда и се сеща, че освен политика, инфлация, война има и духовност. Няма ден до светлия празник, в който да не бъдем приятно изненадани от храна за душата, била тя интересна книга, изложба, концерт… И в клуб „Журналист“ събитията също са изпълнени с красиви и незабравими преживявания. Това за пореден път го доказа и представянето на новата книга на журналиста и публициста Калин Тодоров „Защо лаят краставите магарета“.

23.05.2022/00:46

„Във времето. Български офицери-лвовци разказват”, написана от дългогодишния шеф на пресцентъра на военното министерство капитан I ранг Цвятко Дончев, бе представена на емоционална среща във Военния клуб. Дойдоха многобройни утвърдени военни журналисти, випускници на някогашното Лвовско висше военнополитическо училище, чиито съдби и истории авторът е събрал в книгата.

20.05.2022/19:00

Втората награда в конкурса за разследваща журналистика на името на отишлата си преди 12 години голяма журналистка е за Здравка Маслянкова, кореспондентка на БНР във Велико Търново.

20.05.2022/07:40

По инициатива на журналистическото дружество "Пътешествия и туризъм" на 26 май от 18.00 ч. в пресклуб "България" в сградата на стадион "Васил Левски" (главен вход, втори етаж) колеги и почитатели на големия журналист Ясен Антов, напуснал ни през 2009 г., ще се съберат, за да си спомнят за него.

19.05.2022/15:47

Колежката Антоанета Титянова, популярен журналист, писател и общественик, е и член н УС на СБЖ. Сегашното ѝ отличие ѝ бе връчено в рамкте на деветото издание на Националния конкурс Read & Travel („Чети и пътувай”) по време на състоялото се във Велико Търново XVII Международно изложение „Културен туризъм“.

19.05.2022/13:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки