Начало
 
 

Протестиращи: Как ще модернизира „Радио България” човекът, който искаше да го ликвидира?

19.06.2017 /20:31 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И днес имаше протест пред БНР в защита на "Радио България". Снимка: Къдринка Къдринова

Всички водещи институции в държавата призоваха генералния директор на БНР Александър Велев да съхрани и развие „Радио България”, но той изглежда не е разбрал посланието, смятат колегите от чуждоезиковите редакции, които продължават протеста си в защита на предаванията за чужбина

Въпреки много благоприятния за „Радио България” развой на събитията от миналата седмица, когато излъчващата за чужбина главна редакция на БНР получи подкрепата на всички водещи институции у нас, протестът на колегията продължава с искането генералният дирeктор на БНР Александър Велев действително да приложи всички насоки, които му бяха дадени по време на обсъжданията. Защото първата реакция след тях от страна на оглавявания от Велев УС на БНР поражда съмнения, че генералния директор ще се опита

да прокара тихомълком отново досегашната си линия.

Да напомним: Велев в края на май оповести старта на такива промени в „Радио България”, които практически ликвидираха неговия специфичен профил - да представя със специализирана продукция България пред света на различни езици. Генералният директор на БНР тръгна да закрива редакциите, подготвящи програми на албански, гръцки, испански, немски, сръбски, френски и за българите зад граница, и да превръща английска и руска редакции в преводачи на нова английска и руска версия на сайта. От 1 юни Велев спря и качването на звукови файлове на интернет страниците на нарочените от него езици. А работещите в „Радио България” започнаха да получават уведомления да прекъсват „доброволно” трудовите си договори срeщу компенсации от 6 заплати.

Колегията на „Радио България”

алармира за ставащото със свое отворено писмо

до всички водещи институции в държавата, до синдикатите, до медиите и до обществени организации. В защита на „Радио България” на свой ред също с отворено писмо до 15 институции се обявиха Съюзът на българските журналисти, Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, Асоциацията на журналистите франкофони в България, Фондация „Европа и светът”.

Вследствие на предизвиканата така обществена реакция казусът за съдбата на „Радио България” влезе като тема на заседанията на две парламентарни комисии - комисията по политиките за българите в чужбина и комисията по културата и медиите. На заседанията, състояли се съответно на 14 и 15 юни, всички участвали в тях народни представители от всички политически сили еднозначно и категорично настояха  „Радио България” не само да бъде запазено, но да бъде и доразвито. Велев беше призован от депутатите също така незабавно да спре освобождаването на хора от тази структура на БНР.

Всички изказали се изразиха категоричното мнение, че

чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена,

защото е ключова за представянето на страната ни пред света и отстоява българския национален интерес, особено в сложната международна обстановка в момента и особено в навечерието на европейското председателство на България.

Същите аргументи прозвучаха и в становището по въпроса на външния министър Екатерина Захариева, огласено от нейния съветник Иван Димов по време на заседанието на медийната комисия. В това становище също така бе отбелязана на „Радио България” за българските общности в чужбина, както и за осъществяването на българската външна политика на Балканите. Поставен беше и въпросът защо още миналата година е била закрита също много важната Арабска редакция на „Радио България”. Изказано бе дори пожелание предаванията за чужбина и чуждите езици, на които те се подготвят, не само да не се съкращават, но и да се разрастват.

На 16 юни представители на „Радио България” бяха приети и от

президента Румен Радев, който подкрепи съхраняването на чуждоезиковите програми

и заяви: „Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа. Трудно можем да приемем, че една над 80-годишна институция, която работи за имиджа и външната ни политика ще отстъпи от завоювани позиции, от гласа си в региона и в цяла Европа“. По думите на държавния глава немислимо е в 21 век, когато информацията и комуникацията са водещи в процесите на приобщаването ни в света, да избираме пътя на самоизолацията.

Още в същия ден - следобеда след срещата при президента, на сайта на БНР бе оповестено, че УС на БНР е решил да започне „обществена дискусия” за бъдещето на чуждоезиковите емисии на медията и че ще се върви към „поетапна модернизация” на „Радио България  в съответствие „с изказаните на проведените срещи мнения”, като бъде изготвена „концепция, съобразена с публичните нагласи и очаквания”.

Това звучеше като победа на разума

- и така и бе прието в обществото. Но текстът от протокола на УС на БНР, стигнал до колегията на „Радио България”, породи опасения, че всъщност не става дума за реално съобразяване с изказаните от президента, народните представители и  външния министър препоръки, а по-скоро за прикрито прокарване отново на досегашната линия на Велев.

Ето защо и днес пред сградата на БНР колегията на „Радио България” се събра на протест. Вълнуващият всички събрали се въпрос бе следният: „Каква модернизация на „Радио България” може да направи човекът, който искаше да го ликвидира?” Доминираше мнението, че Александър Велев нито е в състояние, нито желае да приложи действително насоките за развитие на чуждоезиковите програми, които прозвучаха на срещите в парламентарните комисии и при президента.

Най-притеснително за колегията е това, че в протокола от заседанието на УС на БНР

никъде не е упоменато изрично пожеланото съхраняване и развитие на досегашните чуждоезикови редакции,

нито пък става дума за възстановяване на закритата в края на миналата година Арабска редакция - а това закриване еднозначно бе определено като грешка от депутатите и външния министър.

В протокола на УС на БНР е записано само: „Целта е да се разшири информираността на българите в чужбина, като продължават да се отчитат стратегическите интереси на българската държава и развитието на модерните технологии в информационната среда”.

„Това означава, че

Велев продължава да не разбира какъв е характерът на „Радио България”

и че то е предназначено да въздейства преди всичко  на чуждестранната аудитория в различни държави и на различни езици, представяйки образа на България,” коментираха протестиращите, потвърждавайки отново, че за тях „Радио България” е кауза, която ще продължат да отстояват. Те ще искат и връщане в структурата на колеги, пренасочвани от ръководството към други поделения на БНР през изминалата година, което е оголило редакциите от кадри.

Колегията подготвя собствена концепция за това, какво трябва да представлява „Радио България” и как да се модернизира истински. Казусът предстои да бъде разгледан и на заседание на Съвета за електронни медии на 27 юни.

 

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки