Начало
 
 

Ще дадем ли журналистиката за „съпътстваща щета” на тероризма и на спонсорите му?

29.08.2017 /15:19 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Нека се вгледаме къде се пресича координираният гняв на големите испански медии срещу скандиранията в Барселона след атентата, насочени към краля и премиера - „Вашите войни са нашите мъртъвци”, и премеждията на уволнена българска журналистка, разкрила международна схема за въоръжаване на джихадисти

Предупрежденията за това се появиха още при първите големи атентати в Европа, последвали интервенцията на САЩ и „коалицията на желаещите” в Ирак през 2003-та. Атентатите бяха отмъстителният отговор на тази война и много световни авторитети тогава алармираха, че „съпътстваща щета” на зловещата спирала от насилие ще са гражданските свободи начело със свободата на информацията, словото, мненията. Все съставни части на истинската журналистика.

Да, тогава все още имаше достатъчно относително независими световни медии, които даваха думата на личности с критично мислене като Ноам Чомски, примерно. Днес подобни автори вече могат да се четат предимно в т.нар. алтернативни медии, които напоследък с целенасочената пресявка на „Гугъл” стават все по-малко видими за широката публика.

Сбъднаха се прогнозите отпреди десетилетие и половина, че обществата, наплашени от зловещия рикошет на „войната с тероризма” - все по-голямото разрастване на същия този тероризъм, ще станат лесно управлявеми и манипулируеми, готови да жертват свободите си в името на обещаваната от правителствата им (и все по-химерична) сигурност.

Но само страхът от атентатите нямаше да е достатъчен за този резултат, ако междувременно не беше предприето и

глобално настъпление срещу свободата на медиите и журналистиката,

за да могат те да бъдат превърнати в безотказен инструмент за изработване на желани от управляващите обществени настроения.

Ако целенасочено не бяха заглушени или маргинализирани истински независимите медийни гласове.

Ако самите журналисти, заклещени във вилицата на постоянния риск да загубят работата си при масовото закриване на медии, не бяха превърнати в старателни отразители на възгледите и интересите на издатели, рекламодатели, правителства и „международна общност”.

Ако нямаше толкова много показателни разправи с всеки колега, дръзнал да щръкне над това равно подстригване и обезобразяване на иначе прекрасната ни професия...

Най-пресният пример за резултата от тези глобални действия е отразяването в големите испански медии на атентата в Барселона на 17 август и особено на 500-хилядното шествие в града на 26 август в памет на жертвите и против тероризма, когато участващите в него крал Фелипе и испански премиер Мариано Рахой бяха освиркани от множеството и масово се размахваше лозунга

„Вашите войни са нашите мъртъвци”.

Хиляди хора надигнаха глас срещу осъществяваните от монарха и министър-председателя продажби на испанско оръжие на Саудитска Арабия, която се смята за спонсор на тероризма или най-малкото на подхранващото го уахабитско течение в исляма.

Ау, какво възмущение се разля из испанските телевизии начело с държавната TVE заради тази непочтителност към краля и премиера! Как може - вместо всички да се обединят около тях и да повтарят мантрите им за „решителна борба” с тероризма, някакви левичари и сепаратисти (защото не може да са просто мислещи граждани, нали!) подкопават националното единство!... Ерозират държавата пред лицето на терористичната заплаха! Застрашават общата сигурност! Употребяват за политически цели атентата!

Като глас в пустиня, срещу който скочи цяла плеяда испански телевизионери, прозвучаха контрааргументите на устатата каталунска журналистка Пилар Раола, която заяви, че нещата са точно обратните - онези, които отричат правото на различно мнение, ерозират демокрацията и така помагат на терористите да унищожават базовите ценности на демократичната система. А атентатът се използва за политически цели именно от управляващите, които сега, играейки ролята на гарант на стабилността, могат да закрепят сриващия им се в резултат на шумни корупционни скандали рейтинг...

Какви еретични заключения само! Съвсем друго бе натрапено на широката публика, на която усърдно се внуши, че онези лоши лозунги от Барселона са само „изолирани изяви на малцинството”.

Спуснатата на водещите медии генерална линия

е да се фаворизира образа на „единна и солидарна Испания” - разбира се, в противовес на съвсем реално задаващия се на 1 октомври референдум за отцепване на Каталуня, който каталунските власти нямат намерение да отлагат. На зрителите се представя захаросаната картинка на едни „потьомкински села”, зад които проблемите продължават да гноясват, но обществата не трябва да се замислят над тях, а ведро на следват свежданите им пропагандни послания.

Това усърдие, разбира се, води и до трагикомични абсурди. В такъв беше вкарана и иначе много талантливата и популярна репортерка и водеща на TVE Мария Касадо, която бе натоварена да прави „оптимистичен” репортаж от „Лас Рамблас” непосредствено в деня след атентата там и малко преди кралят и Рахой да се появят на първия масов възпоменателен митинг на съседния площад „Каталуня”.

Предишната нощ Мария Касадо не беше спала. Беше прекъснала отпуската си, разтърсена от новината за атентата в Барселона, за да отиде в студиото и да я съобщи на зрителите, разплаквайки се в ефир. Беше водила продължилите почти цяла нощ включвания „на живо” и студийни коментари за трагедията.

На сутринта обикаляше с микрофон сред множеството на „Лас Рамблас”, като събираше свидетелства на преки участници в ужаса предишния ден, на хора, помагали за спасяването на прегазените от микробуса убиец на терориста. Въпросите й се подсказваха в слушалката от студиото на TVE. Поставената й задача беше да показва вдъхновяващи герои, които да повтарят „правилния” лозунг „Не ме е страх” и как „всички единни” се изправят срещу тероризма.

Жал ми стана за Мария Касадо,

когато започна да интервюира един млад мъж - мисля, че беше таксиметров шофьор, който предишния ден самоотвержено помагал на ранените. Човекът беше във видим шок. След като не успя да измъкне от него жизнеутвърждаващи фрази, репортерката все пак го попита как се чувства.

И той каза: „Когато се прибрах през нощта, пред очите ми беше постоянно този ужас. Не можех да заспя Трябваше да се нагълтам с успокоителни. Изключих телефона. А когато се събудих сутринта и го включих, видях 23 пропуснати обаждания”.

Мария Касадо побърза да попита: „Сигурно от хора, които са искали да ви благодарят?”

Човекът я поряза: „Не. От ваши колеги, които накрая ме намериха и ми наредиха да дойда тук, за да говоря глупости. Защо правите това?”

Горката Мария Касадо му дръпна микрофона и сърцераздирателно се втренчи в камерата: „Виждам сега очите на този млад мъж. Той е разстроен от преживяното, но в погледа му се чете решимост, че тероризмът няма да мине!”

TVE  е качила в архива си почти всички включвания на Мария Касадо от онзи ден. Но това го няма...

Така се прави журналистика днес. Не само в Испания, уви...

Спомням си как пак TVE отрази обществената реакция след страшния атентат на „Ал Кайда” на гара „Аточа” в Мадрид на 11 март 2004 г. И тогава на власт беше дясно правителство - на въвлеклия Испания във войната в Ирак Хосе Мария Аснар, което държеше под контрол държавната телевизия. Въпреки това тя реагира напълно професионално - даде пълна гласност на кипналите антиправителствени протести след атентата.

Нямаше притеснения колко „непочтително” изглеждат тоалетните чинии, които демонстрантите донесоха пред централата на управляващата Народна партия в нощта след атентата, за да изразят погнусата си от нейната войнолюбска политика. И от лъжите на Аснар, опитал се да представи терористичния акт като дело на баската сепаратистка групировка ЕТА. Само и само да отклони от себе си неизбежните обвинения, че с намесата в Ирак е превърнал Испания в мишена за терористично отмъщение.

TVE надлежно и общо взето обективно отрази тогава цялото развитие на ситуацията, както и вътрешнополитическия й ефект, предизвикал обрат на състоялите се броени дни по-късно избори. Те доведоха на власт опозиционните социалисти и лидера им пацифист Хосе Луис Родригес Сапатеро, обещал да изведе испанските войски от Ирак. И той наистина ги изведе.

Оттогава изтече много вода. Пламнаха нови войни. Дойдоха нови атентати и нови терористи. Издигнаха се нови държавници.

Отгледан бе нов стил на медии и журналисти...

Днес се допускат обществени и медийни обсъждания на мерките за сигурност срещу тероризма или на поредните военни операции в Близкия изток или Афганистан, но не и на „опасните” въпроси как се спонсорира и въоръжава същият този тероризъм и дали в това не са замесени и „демократични” правителства, и техни близкоизточни съюзници... А който посмее да го направи, рискува да си навлече всякакви неприятности.

Ето тук стигаме и до пресечната точка с разгърналия се през последните дни пред очите ни

казус и с българската журналистка Диляна Гайтанджиева.

Тя нашумя с разследванията си, правени в продължение на години за различни български медии, които доведоха до разкриване на международна схема за прехвърляне на оръжие (включително и българско) за джихадистите в Сирия. Според журналистката в тази схема, координирана съвместно от американското ЦРУ и от саудитското военно министерство, е въвлечена и азербайджанска авиокомпания, която превозва въпросното оръжие през България до терористите на сирийския фронт.

Миналата седмица колежката Гайтанджиева бе привикана в ДАНС за показания, като според собствените й думи по време на разпита й интересът е бил не толкова към разкритията й, колкото към източниците й на информация. Крайно притеснително - защото опазването на тези източници е сред приоритетните права на журналистите и гаранция за тяхната свобода и независимост в упражняването на професията.

Още по-притеснително е съвпадналато по време нейно уволнение от медията, в която тя работеше. Вярно, ръководството на тази медия  обави, че прекратяването на договора й нямало нищо общо с нейните разследвания. Но самата журналистка заяви пред електорното издание News Front следното:

„Никой не ми е обяснил за какво точно ме уволниха... В България няма независима журналистика. Имаме копроративни медии, медии на мейнстрийма, които следват правителствения дневен ред.

За разследващия журналист е крайно трудно да намери трибуна.

Говоря не само за мен, а за журналистиката като цяло, защото този въпрос засяга конфликтите по цял свят. И доставките на оръжие по цял свят... Журналистите, които разследват тази криминална схема, не могат свободно да работят, не им разрешават да работят независимо... Познавам много чужди журналисти, поставени в същите условия като мен. Запушват ни устата”.

Чест прави на колежката Гайтанджиева, че дори и в тази ситуация заявава решимост да продължи разследванията си. За щастие, далеч не е единствената с такъв твърд дух в нашата професия. И това вдъхва надежда, че все пак може и да не дадем журналистиката за „съпътстваща щета” на тероризма и спонсорите му. Тук още по-силно, отколкото по тъжните следатентатови площади би трябвало да звучи категоричното: „Не ни е страх!”

 

Сподели в
 

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки