Начало
 
 

Роди ли се журналистическата солидарност у нас?

12.10.2017 /18:02 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Виктор Иванов дават телевизионно интервю по повод протеста. Снимка: Къдринка Къдринова

СБЖ подкрепи и се включи в протеста, стартиран от АЕЖ по повод заплахите от политици към колегата Виктор Николаев. Участваха около 200 журналисти от различни медии и повечето изразиха радост от единната реакция на гилдията. За някои обаче изявата бе „срамежлива”, имаше въпроси и защо не се прави стачка

Оптимистите в журналистическите среди у нас тези дни сме заредени с надеждата, че сякаш най-после сме свидетели на зародила се и действаща професионална солидарност. Така поглеждаме и към състоялия се на 11 октомври протест на гилдията у нас, свикан по повод поредните заплахи, отправени от властимащи към журналист.

Протестът бе инициатива на Асоциацията на европейските журналисти и бе подкрепен от Съюза на българските журналисти, който винаги твърдо е защитавал правата на колегията и който реагира остро и при сегашния казус.

Протестът събра на „триъгълника” между министерския съвет, парламента и президентството около 200 журналисти от различни медии. Повечето изразиха радост от единната реакция на гилдията. За някои обаче изявата бе „срамежлива”, имаше въпроси и защо не се прави стачка.

Други изобщо не дойдоха, поддържайки също доста тиражираната през последните дни позиция, че имат несъвместимост било с принципите на един или друг колега, било с характеристиките на тази или онази медия, било с цялостната система, по която функционират или се дирижират медиите у нас.

Въпросите и проблемите са много, болезнени са и не бива да се премълчават. От нас като гилдия и като общество зависи да ги поставяме в цялата им острота, да ги обсъждаме, да ги решаваме. Но най-важното е все пак

да се осъзнаем като общност,

в която, въпреки всичките ни различия, е необходимо да се води открит диалог и да се търсят съвместно пътища за излизане от нетърпимата за професията ни, а и за цялото гражданство ситуация.

Несъмнено позитивен факт е, че журналистическата гилдия у нас за втори път в рамките на броени месеци решително и общо взето единно надигна глас в защита на основните права и свободи в упражняването на нашата професия. И в двата случая повод станаха заплахи от овластени лица на високи позиции срещу отделни колеги заради зададени „неправилни” журналистически въпроси.

През лятото на мушката се оказах аз, а заканите бяха отправени срещу мен от члена на СЕМ Бетина Жотева.

Сега нещо подобно, но дори още по-нагло се разигра в пряк ефир срещу телевизионния водещ Виктор Николаев, който последователно бе атакуван словесно от двама политици - от подалия междувременно оставка депутат на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симиеонов.

И в двата случая, които нито са първите, нито са единствените с накърняване на свободата на словото, гилдията ни наистина реагира много остро и като цяло единно. Изкристализира разбирането, че

това не са удари по един или друг колега, а срещу всички нас

и срещу демократичните основи на обществото ни, в които журналистическата свобода е носещ елемент.

Сега възмущението в колегията кипна особено силно и заради циничните първоначални реакции от страна на Тодоров и Симеонов срещу критиките.

Първият уж се извини, но всъщност повече се подигра с журналистите. След което явно „по партийна линия” все пак бе пришпорен да подаде оставка като народен представител. Но дори този акт Тодоров се постара да поднесе със специфичното си „чувство за хумор”, оповестявайки предизвикателно, че преминава на попрището на журналистиката...

Отделен, но важен за всички нас въпрос е, защо, след като гилдията уж беше обявила бойкот на отразяването на този персонаж, той царствено се носеше из всички вчерашни новинарски емисии?...

Най-остро колегията се надигна срещу „ултиматума”, който вицепремиерът Симеонов изпрати от министерския съвет до 4 национални медии с искания те да му е извинят, защото според него водели кампания за дискредитирането му с критиките си за държанието му с Виктор Николаев.

Очевидно това стана

капката, която преля чашата на търпението

сред много от журналистите. Не случайно именно този образ използваха няколко от колегите, с които разговарях по време на протеста на 11 октомври.

В същото време няма да се въздържа да изразя тук и личното си мнение, че надсловът, под който премина този протест  - „Имаме въпроси, не искания”, ме смути със своята неутралност.

Разбирам посланието, че за разлика от отправящия ултиматуми към медиите висш политик, ние като гилдия отстояваме правото си да поставяме неудобни въпроси. Но като се има предвид обществената тежест на нашата професия, сигурно би ни подхождало доста по-рязко да зададем въпросите си. И един от е редно да е следният: защо депутатът Тодоров можа да бъде пришпорен за оставка, а вицепремиерът Симеонов - не? И още: чия е политическата отговорност за този постоянно възпроизвеждащ ненормални ситуации модел, в който живее и работи цялото ни общество?

Изразих мнението си пред медиите, които си припомниха и моя казус с Жотева и пожелаха да ме интервюират. Повтарям тук онова, в което съм убедена - че единната и категорична журналистическа нетърпимост към посегателствата срещу свободата на словото, която е във фундамента на демократичното общество, е единственият здравословен рефлекс на нашата професия, а и на цялото общество. Защото

подобни посегателства застрашават всички граждани,

посягат на базисните им права за достъп до информация.

Въпреки всичко това продължавам да държа на оптимистичния поглед към вчерашния протест, който, макар и „плах”, „срамежлив”, „половинчат”, както го определиха част от колегите, все пак ни събра, състоя се, направи една малка, но важна стъпка към осъзнаването ни като обществена сила и към изграждането на така нужната на всички ни солидарност.

Предлагам тук мнения на колеги, с които говорих на протеста. Те са различни, но искрени. Нека се вслушаме в автентичните ни гласове и нека се опитаме по-често да сме заедно - не само когато накърняват правата ни, но и в съвместните ни усилия да отстояваме обществения интерес.

Снежана Тодорова, председател на УС на Съюза на българските журналисти:

„Подкрепяме и участваме в протеста на колегите, защото е скандално властта да заплашва журналисти. Щастлива съм, че тук виждам толкова много журналисти. СБЖ осъди категорично отправените от политици заплахи към Виктор Николаев като поредно покушение срещу свободата на словото. Изискахме и оставките на овластените лица. Винаги сме реагирали остро и при предходни подобни случаи.

Информирахме и този път Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите. Получихме от тях декларация с изразено безпокойство от опитите за посегателство срещу медийната свобода. Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес ни информира, че за случая е сезирана Платформата за защита на журналистиката в Съвета на Европа и българското правителство ще бъде поканено официално да даде обяснения за поведението на вицепремиера Симеонов.

Смятаме за изключително важни единните действия на цялата журналистическа гилдия в защита на свободата на словото и винаги ще подкрепяме всяко усилие в тази посока”.

Ирина Недева, председател на УС на Асоциацията на европейските журналисти:

„Протестът на АЕЖ е логичен резултат от ескалацията и кулминацията на вредното отношение на властимащите към същността на медиите като цяло. Виждаме от тях най-малкото неразбиране.

Представител на законодателната власт в лицето на вече бившия депутат от управляващата паритя Антон Тодоров, както и вицепремиер в лицето на Валери Симеонов, който е на практика втората длъжност в държавното управление след премиера, влязоха едновременно в меко казано странно отношение с медиите. Направиха опит за санкциониране на редакционно съдържание - това е дефиницията на цензура.

Безпрецедентен е ултиматумът от страна на вицепремиера, разпратен до 4 национални медии и качен на страницата на министерския съвет. Нямаше как да не реагираме.

Много сме обнадеждени, че на протеста дойдоха много професионални журналисти, звезди на журналистиката, които не са членове а АЕЖ. Радваме се, че тези хора разпознаха този протест като свой.

Отстояваме правото да задаваме неудобни, затрудняващи въпроси, независимо дали не някого те изглеждат добри или лоши, умни или глупави. Това е демокрацията, имаме право да задаваме въпроси, а властимащите имат право да отговорят или не. Но не са те тези, които да санкционират предварително какво да ги питаме.

Ако има манипулативни въпроси, ако се чувстват обидени, могат да търсят правата си в съда. Няма нищо страшно в това, ако приемем, че България има независима съдебна система.

Но в поставянето на ултиматуми към свободни медии виждаме нещо много плашещо - държавата да определя съдържанието в медиите и също така да кадрува. Защото „шегата” за изпразването на стола, когато друг стол вече е празен, е меко казано неудачна.”

Проф. д-р Маргарита Пешева:

„Случаят е безпрецедентен в най-новата ни истоиря. В последните три десетилетия не помня от екрана на национална медия така открито, арогантно, безапелационно журналист и цялата гилдия да бъдат заплашвани. Макар и малък, този протест е много качествен. Виждам много известни журналисти от големи и не толкова големи електронни и печатни медии. Свободата на словото ключово условие за свободата в обществото. Дори е някак неудобно да говорим по казуса. Това, което се случва, не бива да се повтаря. Крайно нередно е да се суспендира по този начин правото на журналиста да върши своята работа, да задава въпроси. На това учим младите журналисти в журналистическите специалности и те трябва да имат вяра, че ще могат да работят професионално в утрешния ден”.

Проф. Милко Петров, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:

„Аристотел беше казал, че несправедливостта срещу едного е вече заплаха срещу всички ни. Това, което си позволи арогантният Антон Тодоров, а след него и Валери Симеонов спрямо колегата Виктор Николаев е недопустимо. Тук сме да защитим свободата на словото и като журналисти, и като преподаватели по журналистика. Да събудим у студентите вярата, че когато градят ден по ден, тухла по тухла, дума по дума, кулата на свободата на журналистиката, те ще бъдат съответно защитени. Първо от своите колеги, а след това, надявам се, и от самото общество. Свободните медии са гаранция за свободно общество.

Христо Комарницки, карикатурист:

„Дойдох да видя журналистите. Чувствам се добре. Времето е хубаво. Но нищо няма да се постигне. Защото журналистите са се предали. Няма надежда за спасение. Събрали са се тук, пият кафенца, пушат цигари, шегуват се - това протест ли е? Окуражавам такива срещи, да се опознават колегите, да си говорят, но това не е протест. Те дори нищо не скандират. Какво сега - да позираме за селфи, да ни снимат от някоя телевизия... Къде са действията? Стачка например? Ефективен протест? От 1923 г. сигурно в България не е имало истински протест”.

Иво Балев, в. „Сега”:

„Политиците са си все едно у тях, когато отидат в някой телевизор. По сегашния случай - направиха ми впечатление обясненията на Горанов, че истинските заплахи срещу журналисти не се изричат в ефир, а офлайн. От думите му излиза, че медиите са направо на ръчно управление. Спомнете си как си тръгнаха Ани и Виктор от предишната им телевизия. Тръгнаха си след интервюто с Орешарски по въпроса кой предложи Пеевски. Мълчанието на Виктор и Ани сега означава, че те приемат компромиса. Вероятно това е техният начин да си издействат поне малко пространство, за да задават някакви въпроси”.

Георги Милков, журналист във в. „24 часа” и водещ по БНТ:

„Дойдох да се запозная с гилдията. През последните години аз, а и сигурно много други колеги сме живели с убеждението, че гилдията я няма. Не знам кога изчезна тя и се парцелирахме. Но този случай, който тръгна от интервюто на бившия вече депутат Антон Тодоров в студиото на Виктор Николаев, направи всъщност нещо хубаво.

Нямам предвид оставката на Тодоров, защото тя не дойде веднага, когато можеше да бъде приета като достойно признание за допусната грешка, за изтървани нерви. Първоначалното му „Извинявайте, ама вие сте истерични”, не беше никакво извинение. Посе вече беше накаран да се оттегли.

Но нямам предвид това. За мен хубавото в цялата тази грозна ситуация е, че гилдията се събуди и се надигна. Чуха се гласове от различни страни. По-рано, през годините, чувахме друго: защо да защитавам някаква си телевизия, защо някакъв си вестник, защо точно този колега, защо друг, който работи при не знам кого си... А сега това отиде назад и се сетихме, че сме журналисти, че на всеки може да се случи такова посегателство.

Твърде много неща сме понесли в нашата професия. Факт е, че това, което казаха Антон Тодоров и Валери Симеонов, нито е най-твърдото, нито не е най-бруталното. Но винаги има една капка, която прелива чашата. Това беше капката.

Хубаво е, че се събрахме тук. Някои казват, че сме малко. Но аз не мисля така. Революция могат да направят и 10 журналисти.”

Миролюба Бенатова, журналист от NOVA:

„Не идвам заради случилото се миналата седмица, а защото смятам, че нашата професия е накинана в ъгъла до голяма степен и заразди самите нас. Въпросите намаляват, увеличава се държането на микрофон без въпроси. Тук съм, за да призова гилдията да си върне територията, да си осмислим своята отговорност пред аудиторията. Да си върнем традиционното общуване между политици и журналисти - ние питаме, вие отговаряте. Мълчанието убива”.

Генка Шикерова, журналист от NOVA (държи изработен от нея постер със снимка на изгорялата й кола и на заплашвал я политик):

„Идвам с два примера. Колата ми беше подпалвана два пъти. Тогава се събрахме на протест пред МВР в защита на правата на журналистите. Имах и друг случай - когато ето това лице (показва лицето на постера) се опита в ефир да ми приложи „възродителен процес”, да ме притисне да си сменя името. Сега това лице е областен управител на София област. С една дума - имаме нагледен пример как растат във властта хора, които си правят „шеги” с журналисти”.  

 

Със закъснение към оределия протест се присъедини и Виктор Николаев, водещият от NOVA, към който бяха отправени заплахите, предизвикали сегашната остра реакция на гилдията. Виктор дойде накрая, защото протестът по време се препокри с част от предаването му, което той води „на живо”. Помолих го и той да каже няколко думи, а той се обърна пряко към мен:

„Много се зарадвах, че те видях по време на включването на нашата репортерка оттук. Защото имаше тия дни много коментари - еднакъв ли е стандартът, продължаваме ли да се делим на наши и ваши журналисти. Ти помниш, че ние реагирахме, когато имаше заплаха към теб и Бетина не знаеше какво да отговори. По-добре да не се делим. Защото един път едните са с ритнато столча, друг път другите... Наистина е време да си върнем територията. Да се замислим - достатъчно ли сме солидарни?”

 

Сподели в
 

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

Социалните мрежи се изпълниха с много топли думи и спомени за Митко, който бе обичан от всички, познавали го. Опелото ще е в църквата на Централните софийски гробища на 23 май, събота, от 13 часа.

20.05.2020/21:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки