Начало
 
 

Иван Бакалов: Подигравка - да подариш фалиралия „Стандарт” на журналистите

12.01.2018 /15:02 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бакалов

„За какво служат вестниците?” - пита в свой коментар собственикът и редактор на сайта e-vestnik.bg

Нашумелият случай с „подаряването” на акциите на в. „Страндарт” на журналистите от досегашния собственик Тодор Батков предизвика много саркастични коментари в гилдията, която е добре запозната с драмата на колегите във вестника - те от години не получават полагаемите им се заплати. Въпреки поредния вираж в тази драма, добила вида на пълна подигравка, все още останалите да работят в „Стандарт” журналисти така и не смеят да нададат глас за разиграващия се абсурд.

Със свой категоричен коментар по темата обаче излезе Иван Бакалов, собственик и редактор на сайта e-vestnik.bg. Предлагаме тук неговата публикация, излязла на 11 януари 2018 г.

Адвокат Тодор Батков, който издава в. „Стандарт” от 13 години (в последните от които със съиздатели и помощ от съдружия), тържествено обяви, че дарява акциите си на журналистите от вестника. Жестът е направен по повод 25-годишнината на вестника, в кантората на адвоката, в присъствието на целия редакционен екип, както се твърди в информация на първа страница от вчера (10 януари - б.р.).

Какво означава това?

Според Батков, цитиран в уводния материал на вестника, „Свободата на словото е гарантирана, когато журналистите сами носят пълната отговорност за изданието, което правят”. Звучи трогателно, но поставя въпроса – значи досега, като не са носили пълната отговорност, свободата на словото в изданието им не е била гарантирана?

Разбира се, че не е била.

Който следи „Стандарт”, ще забележи, че той не прави изключение от много други медии – изключително сервилен към властта и специално към Бойко Борисов, та чак надминава неговите вестници-глашатаи, издавани от Делян Пеевски.

Подарените акции, които ще си делят главната редакторка Славка Бозукова и десетината останали във вестника журналисти, са собственост върху …дългове. Защото дълговете на вестника към различни институции и загубите  надхвърлят 30 млн. лева – такава сума са чували някои от напусналите вече журналисти. Подаръкът на тези акции автоматично предотвратява и възможността журналистите, които не са си получили заплатите за половин-една година назад, да съдят издателя. Все едно да съдят себе си. Защото във в. „Стандарт” като в никой друг вестник,

журналистите не получават заплати,

а само аванси по стотина лева и след месеци им изплащат по нещо.

Това е така от последните две години, преди това пак е имало закъснения и неизплатени хонорари на външни автори, но сега е истинска катастрофа. Журналисти от две години насам един по един напускаха вестника. Имат да взимат заплати за по 7-8 месеца – колкото са издържали без да ги получат, преди да напуснат.

Вестникът се прави на магия, с усилията на шепа хора, останали самоотвержено там, с надежда че един ден ще им изплатят заплатите. Отдели, в които преди години са работили по 6-7 души, сега са по 1-2. В карето на вестника още са изписани имена на хора, някои от които са напуснали преди 1 или 2 години. И въпреки това вестникът изглежда прилично. Като изключим натрапчивата сервилност, с която обслужва властта.

Въпреки тази стриктна политика, вестникът очевидно не получава необходимите средства, както други обслужващи вестници като „Труд” и „24 часа”. В издръжката на всеки от тях с малко или повече участва Пеевски, макар че официално не се водят негови издания. Това е публична тайна в професионалните среди. Както е пределно ясно, че такава е волята на Бойко Борисов. Той раздава вестници на спонсори така, както раздаваше футболни отбори. Борисов накара някои от т. нар. олигарси да поемат издръжката на някои футболни клубове, по същия начин накара Пеевски и др. да издържат губещите вестници, за да го обслужват.

В миналото всекидневниците са печелели от продажби на тираж и от реклама. Сега рекламата в тях се стопи.

Разпределяните рекламни карета със съобщения от общини, министерства и агенции,

каквито са задължени да публикуват за търгове, отчети и др., са някакъв приход за вестниците. Но той се разпределя по-скоро като спонсорство от властта на когото трябва. Обявите отпреди години за продажби на коли, имоти, за търсене на работа отдавна са отишли в интернет сайтове. Много други рекламни карета на фирми вече са в интернет – всяка фирма си има сайт и която иска, си плаща на Гугъл за реклама.

А продажбите на вестниците са спаднали драматично, специално в България, загубил се е смисълът да рекламират в тях. Тиражите на всекидневниците са намалели от няколко пъти до около 10 пъти за последните 15-ина години. Такъв спад има и по света, и там закриват вестници, някои остават само като интернет издания. Но като у нас спад в европейски страни няма. В Германия, примерно,  спадът на тиражите на вестниците е средно 30-40% за това време. Там дори съботно-неделните дебели издания на някои всекидневници са закрепили и дори увеличили тираж, макар всекидневните през седмицата да са намалели. У нас с тираж, както преди 10-ина години се продава само в. „Телеграф” на Пеевски, поради много проста причина – струва наполовина на останалите вестници, нереално ниска цена.

Вестници като „Стандарт”, „Труд”, „24 часа” се печатат в 20-30 хил. тираж, от който се продават по около 60-70%. Значението на тези вестници от години се е загубило, те вече нямат никакво влияние.

Служат само като безсмислени пиар листове в помощ на силните на деня политици.

Разбира се, всеки според възможностите си клепа и очерня когото трябва – неудобните критици на властта. Така тези вестници са провеждали кампании, заедно с вестниците на Пеевски, срещу „Зеления октопод” (актуално – върви и в момента, след решението на кабинета за Пирин), срещу отделни т. нар. олигарси и всеки, който е на мушката на властта. Целта е да се разположат по будките и лафките за вестници гръмки заглавия, като някакви стенвестници и плакати – това е ефектът, който се търси.

Обслужването е толкова явно и яростно, че тези вестници отдавна са се дискредитирали и изгубили доверие. Техни журналисти, способни или не, няма как да пишат това, което могат. Техните позиции не могат да се чуят и по телевизиите, поради …липса въобще на такива позиции по най-важни критични теми. Дори сутрешните блокове на телевизиите все по-рядко ги цитират, като правят преглед на печата, а вече и рядко го правят, защото няма какво толкова да цитират. Това са българските скопени и обезсмислени всекидневници. В. „Новинар” тихомълком беше закрит, като по-малко популярен, а другите продължават да ги поддържат.

Издателите за някои вестници са подставени лица, а неофициалните спонсори са довели журналистиката до проституция. Но и в двата занаята има изпълнителни труженици, готови да извършат най-извратени неща. Заглавията и очернящите статии не ги пише Пеевски.

Някакво влияние имат …жълтите седмичници и пенсионерските вестници, които са с по-висок тираж и още не са на загуба, поне някои от тях. Това е пейзажът на вестникарството у нас към днешна дата.

 

Сподели в
 

МФ спало, МВР - бляло, прокуратурата - хич я няма, даже Валери Симеонов се мотал. Но всички те са целите "в бяло"

14.02.2020/10:02

Дойде времето управляващите да платят за медийния модел "Пеевски", който експлоатират, откакто са на власт. Дойде, защото България е изправена пред исторически избор - за или против еврото. Налага се той да бъде информиран. Последиците от невеж избор по този въпрос могат да бъдат трагични.

13.02.2020/09:57

Без да навлизам в дълбочина и да се правя на интересен, като се опитвам да анализирам зловонната помия, която се изля по адрес на президента Радев от парламентарната трибуна и от телевизионните екрани след обръщението му към нацията, ще ми се само да кажа, че по-печално, отчайващо и омерзително е поведението на голяма част от българските журналисти, включително и ансамбъла на мисирките, които крякаха около премиера на фона на героичните тръби някъде около Перник.

05.02.2020/17:20

Режимът на Жаир Болсонаро в Бразилия прилага срещу Глен Грийнуолд същата хватка, с която е преследван и Джулиан Асанж, пише Едуард Сноудън в своя статия във "Вашингтон пост"

29.01.2020/14:15

Известната журналистка Копринка Червенкова, носителка на тазгодишната награда на СБЖ „Златно перо" в категория "Печат", отговаря в интервю за „Клуб Z" на въпроси за прехода, обществото и медиите. Получавайки наградата на СБЖ, тя оповести, че поради липса на средства от догодина спира да излиза нейният вестник „К"...

14.11.2019/14:58

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки