Начало
 
 

Запомнете Пловдив

19.01.2018 /12:02 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Евгений Тодоров разказва за новата си книга пред БНР

Така е кръстил – отново – най-новата си книга пловдивският журналист, хронист, писател Евгений Тодоров. Отново, защото това е четвъртата поред от цяла негова поредица. Което прави сътвореното не само „книга и половина“, ами дваж и триж повече.

За появата й известихме в сайта. Но едно е да се разбере за раждането на едно издание, друго – да се прочете. А Евгений Тодоров е от хората, които ясно помнят всевъзможни случки и подробности още от най-ранните си години.  

И интересът към родния му град и хората в него не го оставя нито ден

Кани и събира – като журналист – свои съграждани, предразполага ги да споделят спомените си за улици, чешити, събития. А сетне майсторски  предава чутото.

Сам казва:

„Приемете книгата като сборник пловдивски истории... Като опит да се събере мозайка от разпилени късчета. Някъде се получават цели фигури, другаде остават празни места.

Каквото съм чул, прочел, видял – това е. Може да има неточности, може някъде да са сгрешени имената – както съм ги чул, така съм ги записал.

Който знае повече – да сяда и да пише.  Или да разкаже на този, който може да пише...“

Това са думи от увода.

А после се нареждат една подир друга фантастичните истории на несравнимия разказвач бай Иван Карачомака, колекционер на духовна радост разменя крава и теленце за два чудно хубави гълъба, деца сядат на количката на пасмантерист, за да слушат приказките му от 1001 нощ...

Вдовици се пренасят в света на младостта и спомените си, щури общинари убиват къщи, чудаци пишат стотици страници за любимите си улици – ей тъй, за да не обраснат със забрава тия места.

В пъстрата мозайка са и къщите на бащата на българската стенография Антон Безеншек, на певеца Борис Христов,  пърпори жълтият „Вартбург“ на прочутия боксьор Кирил Пандов, умилява трогателният с любовта към внучето си самотник дядо Влайо...

Читателите ще разберат от книгата и кога е вдигната първата стачка в комунистическа Европа. В България – през 1953-та. И още: откъде почва борбата с тютюнопушенето с предупредителните надписи на цигарените кутии. И друго: как са известявали в еди-коя си кръчма, че е време за затваряне.

Изредени са с почит много от местните пазители на градската памет, а също – известни с увлеченията си люде – Тома Спространов, Стефчо Автографа. Става дума и за не един и двама

журналисти – Живко Желев, Матей Матеев, Георги Райчевски, Емил Александров, Генчо Генчев, Иван Игнатов... 

Има редове и за братята Милчо и Йони Левиеви, за режисьора Христо Христов, за Бина Хралампиева, за артиста Никола Тодев...

Спомен спомени извиква.

Книга за миналото на Пловдив не може и без слънчевия чаровник Гунди. Не са забравени братята професори Огнян и Славян Сапареви, политикът Александър Лилов, бащата на нашумелите братя-боксьори Пулеви...

Вестникарският поглед не може да пропусне спомени за

създаването на Дружеството на журналистите 

и сладкия разказ – в две глави от книгата, за инициатора му,  за „живата съвест на Пловдив“ – Недко Каблешков.

Историите край нямат...

А хронистите на Пловдив – за радост – с всяка отминала година стават все повече и повече. Достойно е за автора на „Запомнете Пловдив 4“, че споменава всекиго, за когото се сети, и изписва названията на книгите, посветени на тая тема.

За разлика от прежните томове, този има и втора част – „В търсене на изгубения пловдивски вкус“. Тук приказката е за кухнята на южния град. За оная кухня, за чиито ястия се казва, че „и пръстите си може да оближете“, опитате ли ги. А питиетата тъй опиват, че...

За всичко това – друг път.

Което съвсем не значи, че на мига не можете да си купите и прочетете „Запомнете Пловдив 4“.

Свързани:   Евгений Тодоров си спомня с носталгия за Пловдив

Фантастични хора са живели в Пловдив. Уви, повечето са забравени. Така представи пред слушателите на БНР двутомника си „Запомнете Пловдив“ неговият автор Евгений Тодоров – журналист, драматург, режисьор и блогър от града под тепетата.
Дата: 08.12.2017


 

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки