Начало
 
 

Японски самурай се сражава край Плевен

20.01.2018 /12:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сейго Ямадзава е първият японец стъпил на българска земя

Наред с руските, финландските, румънските и български воини в Руско-турската война 1877-1878 се е сражавал и японски самурай, за което знаят малцина. Сейго Ямадзава е воювал в редовете на руската армия. Тази история припомни при своето посещение в България премиерът на Япония Шиндзо Абе.

Всичко започва през 1877 г. когато подполковник Ямадзава е изпратен в Русия в качеството му на японски военен представител в Руската императорска армия, за да наблюдава военните действия на Балканите, а така също и като военен кореспондент. По всяка вероятност, за което съобщават някои от руските кореспонденти, той е бил включен и в щаба към императорския двор. И така Ямадзава се озовава в България. Той е първият представител на Страната на изгряващото слънце, посетил България.

По време на боевете край Плевен Сейго Ямадзава така се въодушевил да участва в сраженията, че дори и руските генерали не могли да му откажат, въпреки техните опасения да не би да се случи нещо фатално с него. И за да се застраховат, го карат да напише писмо с горе долу следния текст: „От цялото си сърце желая да участвам в третата атака на крепостта Плевен в редиците на дивизията на белия генерал Скобелев“. Според оскъдните сведения, руското командване му дало на разположение да командва взвод. Разказват че преди атаката на Плевен той се обърнал с помощта на преводач към своите войници и им казал: „Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на нападението няма да ви давам никакви заповеди.Следвайте ме и правете това, което правя аз. Имам само едно изискване – бъдете бързи като мълния. Разчитайте повече на щиковете си и прикладите“. Той ги призовава да вземат само оръжието си, а раниците и другия си багаж да оставят в окопите. Японският храбрец излиза начело на взвода, облечен в традиционното самурайско облекло и въоръжен единствено със своя дълъг и остър меч дайто. По време на третата атака на Плевен японецът и неговият взвод показват чудеса от храброст, за което Ямадзава е награден с руския орден „Св. Владимир“ ІV степен. Освен това самураят е кавалер и на Медал за участие в Руско-турската война с Георгиевско-Андреевска лента, японския орден „Изгряващото слънце“ и румънското отличие „Дунавски кръст“.

Сейго Ямадзава е съставил подробно донесение за извършеното от него по време на Руско-турската война, в което описва своите наблюдения, и мемоари от сраженията и срещите си. Написаното изпраща във военното министерство в Токио, което по-късно публикува в книга написаното от доблестния самурай.  

И все пак кой е първият японец, стъпил на българска земя?

Сейго Ямадзава е роден през 1846 г.в знатно семейство и когато израства, става самурай. Времената, в които той започва своята кариера, за Япония са трудни и много важни. По това време върви реставрацията на Мейдзи, като поради тази причина се води и кръвопролитната гражданска война. Младият самурай участва в едно от най-важните и фатални сражения за тогава – битката между войските на феодала Чошуи тези на шогуната. Благодарение на своята смелост и самоотверженост Сейго Ямадзава бива забелязан и приет в армията на императора на Страната на Изгряващото слънце. Така започва негово издигане и е изпратен да изучава военно изкуство в САЩ и Франция.

След края на Руско-турската война Сейго Ямадзава заминава на работа в Китай, където прекарва доста години. След завръщането си в Япония, за своята дългогодишна и вярна служба получава титлата барон. Умира през 1897 г. и е погребан в центъра на Токио.   

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки