Начало
 
 

Цял един свят, цял един живот – на фотографската лента на Тодор Славчев

27.01.2018 /17:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


1984г. Изложба.Тодор Славчев. Снимка на Виктор Гилтяй

Вървенето по дирите на една изгубена снимка ме срещна с един изключително интересен и благ човек. Моят съпруг тръгна да търси един свой изгубен портрет, който преди десетилетия му направил един от класиците във фотожурналистиката Тодор Славчев. Той намери координатите на неговата внучка, която е подхванала изключително благородното дело да съхрани и дигитализира огромния фотоархив на своя дядо, което прави вече много години.

И така от писмо на писмо се уговорихме тя да ни гостува вкъщи.

Когато видях Яна Узунова и се докоснах до това, което тя върши, си казах: няма да си простя, ако не я навия да сподели за сайта на СБЖ какъв е легендата Тодор Славчев през нейните очи,какво открива в неговия богат архив.

 Но преди всичко ето коя е Яна Узунова. Родена през 1961 г. в София, завършила българска филология в Софийския университет, работила като учител и редактор, омъжена, с един син. Днес тя е наметнала бялата дреха на будител и със своя неуморен и упорит труд пише историята на един човек, дал много на българската журналистика и медии.

Какво е да си внучка на една легенда в българската фотожурналистика, какъвто е Тодор Славчев, Яна?

Признателна съм на съдбата, че имах този дядо - той беше истинско вдъхновение! Светъл, жизнерадостен човек, пълен с идеи, с енергия за още и още работа. Истински пример за подражание! Неловко ми е аз да го наричам „легенда“, нека останалите правят оценката. Била съм свидетел, обаче, колко уважаван бе той като фотожурналист. Телефонът у дома звънеше постоянно и основно за дядо ми. Обяснявам си го с неговата безпределна отдаденост на професията, бързината, с която откликваше на събитията, съпричастността му към ставащото в обществото. В това число и творческата му и емоционалната му ангажираност със СБЖ, който той наричаше „моя съюз“ . Беше ярка личност. А когато той си отиде, остави след себе си голям, богат, разнолик и много ценен фотоархив, за който приживе не ми бе говорил и не познавах. След кончината му остана да живее едно наследство от стотици филмови ленти, които носеха духа на отминалите десетилетия. Днес, когато вече имам представа за съдържанието на фотоархива, мога убедено да твърдя – личността и наследството на дядо ми носят белега на едно истинско Родолюбие и Човеколюбие - тези чувства са моторът, задвижвал живота му. Животът му е бил дълбоко осмислен от доброто и това го прави вдъхновяващ.!

Как се чувствате като „владелец” на едно такова богатство като уникалния фотоархив на големия български фоторепортер Тодор Славчев? Леко ли се носи тази отговорност?

Да, в момента съм „владелец“ и на огромен брой филмови ленти, които дядо ми е заснел в продължение на 60 години. Първото чувство е любопитството пред всяка неразвита лента, радостта на откривателството. После идва проучвателната работа, справки, ровене в стари вестници. И третият етап е публикуването в сайта и фейсбук страницата. Работата по архива е и радост, и голяма отговорност.

Отговорността си виждам в две посоки. От една страна да покажа приноса на фоторепортера Тодор Славчев за оформяне образа на отминалите десетилетия. Да покажа максимален брой ценни и талантливо пресъздадени свидетелства за отминалия ХХ век, заснети от неговата фотокамера.

От друга страна си давам сметка, че дядо ми бе изцяло обърнат навън, силно обществено ангажиран човек. Следователно и наследството му не принадлежи само на семейството му.То е обърнато към всички българи и трябва да стигне до тях.

Моята задача на този етап е да го подредя, опиша , опазя, популяризирам.

Шест десетилетия история, минала през обектива на дядо ви, е нещо необятно като обем и стойност. Вече имате ли по-пълна представа за съдържанието на този архив?

Да, интересен е периодът преди войната. От 1929 до 1946-та Тодор Славчев издава едно малко списание, „Трудови вести“, орган на социалното министерство и Института за обществено осигуряване. В Народна библиотека се съхраняват доста броеве. През 1937 година Славчев инициира формирането на една изложба „Борба срещу злополуките“, станала пътуваща и обиколила няколко големи града в страната. Била е единствена по рода си и интересна със своите големи картини-табла, изобразяващи различни трудови и битови злополуки. Имало е и малък дял хумористични рисунки. Бомбардировката на 29 март 1944-та прави на пепел редакцията на списанието и всички експонати от изложбата. Бомбата унищожава и фотоархива му, натрупан дотогава.Каквото е останало, е стояло у дома, по случайност.

След 1944 година Славчев изцяло се отдава на фоторепортерството. Снимал  е работата на БЧК и Социалното министерство, културни дейци, писатели, художници, селски бит и поминък, спорт, срещи на ветерани от войната. Бил е летописец на доста събития в СБЖ. След формалното си пенсиониране през 1960 г. Славчев сътрудничи активно на редица издания, в продължение на 31 години, до края на живота си. Любимото му хоби, ловът и риболовът, също присъства в архива като кадри от ловни излети, уловени риби или събития на Ловно-рибарския съюз.

Работите повече от три десетилетия по архива на Тодор Славчев. Смятате ли, че тези усилия си заслужават да се съхрани паметта за него и за вниманието на новите поколения? Необходими ли са според вас тези архиви от снимки и текстове, съхранили труда и наблюденията на много журналисти?

Всъщност са 25 години. Убедена съм, че разкриването на подобен фотоархив си заслужава. Преди всичко заснетото е репортерска работа, документ на времето. Абсолютно автентично, то осветлява отминалите десетилетия.

Що се отнася до архивите на старите журналисти днес, това за мен са съкровища Независимо от днешното жестоко разделение в обществото, независимо от движението на махалото силно наляво и силно надясно, въпреки лекотата, с която се заклеймява. Повечето възрастни журналисти пазят паметта на своя вестник, списание, радио или друго работно място Спомените и запазените документи не бива да потъват в небитието, а да се превръщат в мемоаристика, която след години ще се чете, убедена съм в това.

Само познавателна ли ценност имат тези архиви?

Мога да преценя само за архива на Тодор Славчев. Неговите фотографии не са единствено репортерски. Те отразяват и светоусещането на своя автор, което ги превръща в художествени. С течение на времето, работейки по архива, и аз разбрах какво е търсил и какво е „извадил“ на филмовата лента, запечатвайки човешките лица и събития.

Какви цели си поставихте, когато се заехте с тази мисия? Спомняте ли си какво почувствахте, когато се изправихте пред това необозримо богатство, заключено във фотолентите?

Позволете ми да ви отговоря с един текст, който публикувах във фейсбук страницата на дядо ми през 2014-та.

ВИХРОГОНЕ, СТОП!

Днес, 23 март, се навършват 22 години, откакто си отиде Тодор Славчев, моя дядо.

Помня как, след като той почина, влязох в таванската ни стая - негова фотолаборатория - и се огледах...Бюро, отрупано със снимки и филми. Кутии с негативи, навити на руло, класьори, папки със сортирани неща, обективи, фотоапарати. Пишеща машина „Хермес Бейби“, много стара, но работеща чудесно. На фотоувеличителния апарат стоеше прикрепен един филм. Също гланцова преса, проявители.

В един ъгъл стояха рибарските такъми - пръчки, въдици, кошче, кутии с кукички и блесни - всичко по много, трупано с години. Ловната пушка, сгъната в калъфа, патрони, ловен елек и панталон, шапка със закачени по нея значки от ловни събития, както и прикрепени пера от фазан.

По стените - в рамки - портрети от различни години, грамоти, награди, снимка от късната есен на 1944-та в София, на която парашутната ни дружина вдига на ръце ген.Вл.Стойчев - с автограф от генерала.

На стените имаше и шаржове отпреди войната, от 30-те години, рисувани от Кирил Буюклийски, от едно далеч по-щастливо време....

Котлонче, канче и пакет кафе. Няколко весели маски, спомен от Габровските фестивали. И десетки дребни сувенири, значки, мартенички и бонбони, бонбони навсякъде.

Господи, казах си, къде попаднах? В тази малка стаичка беше пълно с живот! (А принадлежеше на 91-годишен човек.) Работа, работа, наченати проекти, идеи , разпръснати филми и снимки.

На толкова малка площ - цял един свят, цял един живот! Пъстър и богат.

И тогава на бюрото забелязах едно картонче - парче фотографска хартия, на която с флумастер и големи букви дядо ми беше написал: ВИХРОГОНЕ, СТОП!

Какъв човек беше Тодор Славчев? Кои негови качества ви впечатляваха най-вече?

Той имаше лек, слънчев, ведър характер. Нали знаете израза „лети на крилете на любовта“? Той цял живот е летял на крилете на любовта към професията. Подминаваше лошото, не се спираше на него.

Останал рано сирак, 12-годишен, разказвал ни е, че се е блъскал сам в живота, без родители зад гърба, без имот, без подкрепа. Като момче и младеж е работил какво ли не: помощник във фотоателие, писар, тютюноработник, дори за кратко се е включил в самодейна актьорска трупа. Казвал е „Как съм се опазил да не тръгна по лош път? Имам една звездичка, която ми е светила и ме е пазила от беди“. Сам се е изградил, изработил си е свое чувство за мярка във всичко.

Вие сканирате лентите, издирвате и документирате хората, които са в кадър, дори искате от тях спомени как и къде са снимани. Та това е един оригинален и любопитен поглед към историята! Кои са най-значимите и интересни събития и личности, документирани от Тодор Славчев?

Най-значими, поне за мен, са кадрите с писателите Елин Пелин, Чудомир, Димитър Талев, Багряна, Блага Димитрова, Емилиян Станев, художниците Андрей Николов, Владимир Димитров-Майстора, Борис Ангелушев, карикатуристите на в.“Стършел“. Ценя снимките на политическите фигури и събития, министрите през 40-те години, ярката фигура на ген.Владимир Стойчев, както през войната, така и като ръководител на спорта. Особено ценни са филмите от Македония през 1941, Заминаването на нашите земеделски работници за Чехия през 1948, снимките от българското село, и още, и още…

Наистина понякога издирвам хората от снимките, друг път те сами се обаждат, пишат. Тези моменти са много вълнуващи.

През 1970 година дядо ми е снимал в родилен дом „Шейново“ раждането на едно дете. Във фоторепортажа присъстваха не само майката с новороденото, но и акушерките, дори кантара, на който мерят бебетата. Дядо ми беше запазил един документ от родилния дом, с имената на родителите и детето, адреса им. По него потърсих във фейсбук това женско име. Новороденото трябваше да бъде вече 45 годишна жена. И я открих. Казва се Елисавета. Срещнахме се и с майка й. Това са много вълнуващи моменти.

Какво изпитва човек, когато застане очи в очи с тях?

Все едно се качваме на машина на времето! Героите от снимките разказват спомени, както беше с майката на Елисавета. Разговарях и с две спортистки, доста възрастни дами, едната баскетболистка, другата скиорка. Снимките събуждат спомени, интересни случки, разпознават се позабравени лица.

Какво е обичал да снима най-много Тодор Славчев? Той е един от основоположниците и майсторите на репортажната фотография у нас!

Предпочитал е да снима човешки лица, те са много повече от пейзажите, например. И то лица не само на обществени фигури, но и на съвсем обикновени хора. Дори като че последните са му били най-драги. Дядо ми ги е видял одухотворени от труда им, хубави и такива ни ги е оставил. Грозното отсъства, не се среща никъде. Човешките лица по снимките са озарени.

Сякаш се е водил от тайно намерение да увековечи тази майка, онзи мъж на полето, този народен трибун или човек на изкуството. Винаги ги е виждал хубави и ни ги е оставил на лентата хубави..

Какъв е интересът към фотоархива на Тодор Славчев? Търсят ли ви от медии – да използват негови снимки в свои публикации? Той има и специален сайт – как е организиран и как се посреща?

Да, има интерес. Благодаря на всички, които се обаждат, за да ползват снимките. Сайта предстои да преработя основно, да прибавя още кадри.

Извинявам се, но трябва да ви попитам и нещо болезнено за вас – известно е, че това богатство е било обект на кражба (това също говори за неговата стойност!). Срещате ли разбиране и подкрепа от институциите, които не би трябвало да са безразлични към съдбата на този архив? Та той е национална ценност…

Кражбата беше преди 11 години. Откраднаха предимно военна и политическа история, като изчезнаха не само снимки, но и оригинални негативи от София след бомбардировките, папката с всичко на Цар Борис Трети, кашон снимки от Втората фаза войната в Югославия и Унгария 1945 година, голям плик снимки на Георги Димитров, и още и още.

След обира откривах откраднатите кадри (които разпознавам отлично, минали са многократно през очите и ръцете ми) спокойно изложени в сайтове, във форуми за онлайн търговия. Специализираните органи не се справиха.

Наскоро една фотографка, която познава дядо ми, ми написа във връзка с откраднатото : „Добрата новина е, че все пак историческите снимки на дядо ти продължават своя живот, макар неподписани, макар без поклон!“

И това е така!

Една от любимите фрази на Тодор Славчев е: „Фоторепортерското око трае ли?” Не ви ли се струва, че от кадрите, които минават пред очите ви, това око ни гледа като живо и има още много какво да ни каже?

О, да, зад всяка снимка има история, някои доста забавни. Например за една предизвикана сватба в с.Челопечене, софийско. Било вършитба. Едно момиче пресявало със сито и изсипвало с шепи едрото зърно в чувал. След няколко дни тази снимка излязла на първа страница на в.“Свят“. Било е 1948-1949 година. Карал си един младеж каруцата към София и навсякъде из града от будките за вестници го гледало това момиче. Харесал я. Потърсил я в селото, на хармана, и скоро вдигнали сватба!

Да, много често, докато присъствам на някое събитие, си представям как дядо ми пристига, с двата фотоапарата - единия в ръцете, другия на врата, с очилата вдигнати на главата, усмихнат, търсещ най-добрата гледна точка за снимка.. Представям си какъв репортаж би направил и колко са ни нужни днес възторжени и отдадени хора като него....

Снимките са предоставени от Яна Узунова от архива на нейния дядо.

Сподели в
 

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020/17:25

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020/15:34

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020/20:51

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020/12:07

Днес от 20.00 ч. в зала 1 на НДК легендарният Оркестър на китаристите от Барселона с ръководител Сержи Висенте ще представи майсторството си пред софийска публика заедно с изгряващото българско мецосопрано Салина Александрова. Концертът е част от европейското турне на прочутия състав в чест на 30-годишнината от основаването му

31.01.2020/08:40

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки