Начало
 
 

ПРИВЕТСТВИЕ

01.03.2018 /20:46 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


от Фонда на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 „Самарско знаме“ по повод 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго

Скъпи братя и сестри!

някога великият поет Александър Пушкин беше казал: „Да се гордееш със славата на своите предци несамо е възможно, но и задължително: да не се уважават е срамно малодушие.“

И ето вече 140 години България и Русия се гордеят с безсмъртната слава на своите предци, воювали за освобождението на България през 1877-1878 година.

Още преди обявяването на Руско-турската война, руският народ беше потресен от жестоката разправа на турците с мирното население и страданието на българския православен народ. Много руснаци започнаха да се записват доброволци за участие в защитата на българите, в много храмове народът слушаше по време на проповедите за страшните събития и милосърдно се отзоваваше с пожертвованията и пишеше писма до императора с молба да помогне на християнския народ.

Писателят Иван Тургенев написа своето забележително стихотворение „Крикет в Уиндзор“ за невинно избитите български младенци. Фьодор Достоевски призовава в своя „Дневник на писателя“ да се помогне на Балканите.Много писатели, художници, общественици говорят за необходимостта да се помогне на българския народ.

Русия смяташе защитата на българските християни за дълг на честта и затова месец след обявяването на войната в нея се отправят членове на императорската фамилия – Александър ІІ заедно със своите синове – престолонаследника Александър Александрович (Александър ІІІ) и Владимир Александрович. 

Художници, писатели, журналисти, лекари, милосърдни сестри и доброволци от народа - всички се устремяват към България.

Много наши сънародници, участници в Руско-турската война 1877-1878, оставиха своите кости далеч от Русия – на българска земя.Много майки, годеници, родители не дочакаха своите близки…

Но българският народ съхрани много паметници за тези събития, отдавайки своето уважение към воювалите и паднали герои, осигурявайки на потомците им възможност да се гордеят със славата на своите предци.Гледайки на тези знаци на памет към предците, потомците на България и Русия знаят за техните подвизи, мъжество, великодушие, честност и чест, за чистотата и твърдостта на тяхната вяра и убеждения, за безкомпромисността на избора между доброто и злото, истината и лъжата, за незабравимостта на жизнените ценности на героите.

Кое накара руснаците да се застъпят за българите? Кое сближаваше нашите народи?

Вярата. Християнската вяра - беше надежден критерий за оценяване на техните действия, учеше на състрадание и мъдрост, на справедливост и безкористност. За тази вяра се отправяше на смърт многострадалният български народ, тази вяра вдъхновяваше руския народ да се притече на помощ на своите братя по вяра.

От една чаша се причестяваха воините по време на литургия преди боя, за мнозина от които той е бил последен.

Беше ли напразна тази жертва? Не, жертвата никога не е напразна, ако в сърцата на потомците израства благодарността…

Ето и днес е особен ден – ден на благодарна памет към освободителите. Свят ден, когато ние още един път си сверяваме живота по тяхната безкрайно висока мяра, отново оценяваме себе си дали така сме живели? И с надежда гледаме в бъдещето, че ако след 140 години народът помни своите герои, своето минало, значи и днес са живи идеалите и вечните ценности на предците ни.

Ще ценим тази свобода, подарена ни на такава скъпа цена, ще се стараем животът ни да отговаря на това.

И да си спомним думите на Блаженния Августин: „Основното е единството, спорното - свободата, а във всичко - любовта!“ И нека тези думи да станат определящи в отношенията между хората, между нашите братски народи.

Мир и благоденствие за българския народ!

Честит празник!

 

Президент на Фонда „Самарско знаме“  Ирина Каховска – Калитина

Духовен наставник на Фонда „Самарско знаме“ протойерей Владислав Каховски

От рода Калитини  - Дмитрий Логунов

От рода Верешчагини  - Александър Плевако

От рода Горталови  - Алексей Горталов

От рода Радецки - Олга Рунова

От рода Столетови  - Анатолий Столетов

От рода Игнатиеви  - Олга Чевска

От рода Шаховски  - Ирина Каховска  

    

 

 

 

Сподели в

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 46 гости

Бързи връзки