Начало
 
 

Георги Лозанов: Кога ще ги стигнем швейцарците

12.03.2018 /16:45 | Източник: Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Георги Лозанов е виден медиен експерт, доскоро оглавяваше СЕМ

Швейцарците не пожелаха да спрат да плащат данък (не малък, впрочем – около 750 лева годишно) за обществените си медии на референдум, организиран от младежкото движение на звучащата донякъде оскиморонно Либерално-радикална партия.

Предложението данъкът да отпадне е за да се повиши конкурентоспособността на този пазар и да се защитят правата на зрителя и слушателя като клиент – да плаща само за медийно съдържание, от което реално се ползва.

А и защото така значителната сума, която се събира, ще може да се ползва от държавата за други цели, далеч по-адекватни към потребностите на новите поколения от обществените медии. Защо обаче швейцарците не се съгласиха?

1. Прекъсването на финансирането на медии през държавата би имало своето основание, ако така тя ги поставя под зависимост, докато за швейцарската държава, за разлика от нашата, да речем, на никого не му и хрумват подобни подозрения. Рисковете са по-скоро в обратната посока – от възможното влияние на рекламодателите върху частните медии.

2. Поверяването на медиите изцяло на свободния пазар би изключило аудиториите, неспособни да формират пазарни мнозинства и сами да издържат медийното съдържание, от което се нуждаят (да дам един актуален роден пример – такава е аудиторията на „Денят започва с култура” по БНТ).

3. Частните медии нямат ангажимент да създават програми за всички, а гледат да осигурят на всеки комфорта на собствените му предпочитания, вкус и идентичност, което естествено води до културна дезинтеграция на обществото. Особено пък, ако то е мултикултурно и многоезично като швейцарското.

4. Швейцария е страната на пряката демокрация, а това значи - на медийната демокрация, защото медиите са тези, които могат да ти набавят информация и аргументи как да гласуваш на референдумите, когато въпросите са извън непосредствената ти компетентност (а те много често са именно такива). И тогава става много важно да има кой и къде да защити обществения интерес срещу частните от един или друг изход на референдума.

5. Загубата на институционална авторитетност на информационните източници, подмяната на журналистиката с пропаганда, фабриките за фалшиви новини, до които (край привилегиите) доведе развитието на комуникативните технологии, дадоха нова функция на обществените медии – не само да удържат „анклави” на професионализма и етичните стандарти, но и да бъдат нещо като чистачи на цялата публична среда. Защото единствено плурализмът на мненията, който е техен основополагащ принцип, може да те опази от непрестанните опити твоето лично мнение да бъде присвоено и подменено.

Референдумът в Швейцария в дълбочината си не беше за отпадането на един данък, а постави въпроса дали страната е постигнала такова качество на демокрацията си, при което може да си позволи вече да не поддържа обществени медии. Отговорът е „не”, защото те самите са една от гаранциите за това качество.

Смързани:    Швейцарски експерт: Обществените медии са полезни за всички

Новината за отхвърлянето на предложението за отмяна на таксата за обществените медии беше приветствана, не само от властите в Швейцария. Редица медийни експерти също изразиха положително
отношение от резултата.
Дата: 11.03.2018


 

Сподели в
 

Върховният съд на Словакия потвърди присъдата от 25 години затвор за убиеца на разследващия журналист Ян Куцяк, предаде ДПА.

03.12.2020/15:25

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“.

30.11.2020/15:25

Програма „Хоризонт“ на БНР спазва своята обществена мисия. Това е основното заключение в приетия с 5 гласа „за“ от СЕМ доклад от дирекция „Мониторинг и анализи“ относно спазването на законовото изискване за плурализъм на гледните точки в програмата.

27.11.2020/15:25

Бившият собственик на спрялата телевизия Би Ай Ти коментира изследването на Международния център по журналистика и Колумбийския университет на тема „Журналистиката и пандемията“.

26.11.2020/14:05

Детският радиохор спечели първа награда в международния конкурс "Ян Сибелиус фест" (Финландия), съобщиха от БНР. Събитието е било организирано дистанционно.

25.11.2020/20:10

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки