Начало
 
 

Като слон в стъкларски магазин

06.09.2018 /14:34 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Константин Иванов

Последните пет години от живота ми като щатен журналист бях редактор в „Дума”. Преди това, в края на седемдесетте и началото на осемдесетте бях кореспондент на предшественика на „Дума” - „Работническо дело” - в Бейрут. И след пенсионирането ми през 1998 г. продължих да сътруднича на левия вестник. За тези две десетилетия в него са публикувани няколкостотин мои текста. Пиша това, за да стане ясно на читателя защо съдбата на вестника не ми е безразлична.

Опасявам се, че на „Позитано” нямат ясна представа какво значи вестникът за една партия (не е срамно да направят справка какво е писал Ленин по въпроса). Изглежда не са наясно също, че при определянето на идейната и творческата линия и не на последно място при кадруването, е недопустимо да се тъпче като слон в стъкларски магазин.

За съжаление, понатрупаха се факти, особено през последните месеци, че към вестника, неговите функции, към колектива му се подхожда като към досадно и обременяващо заварениче, което за сега трябва само да слушка. Пък като се пръкне новороденото (готвената от години телевизия на партията, иншаллах), на него може да му бъде показана и вратата.

Само преди четири месеца най-безцеремонно беше захвърлена на боклука една 25-годишна традиция - първомайският празник на „Дума”, който събираше в Борисовата градина десетки хиляди привърженици на лявата идея и читатели на вестника.  Той беше заместен от някакъв смотан ерзац, организиран набърже и некадърно пред Народния театър.

А преди броени дни председателката на БСП Корнелия Нинова изненада колектива на вестника с назначението на нов и.д. главен редактор. Няма да коментирам личността му, защото нямам лични нито спомени, нито впечатления за това лице. Справките в Уикипедия във всеки случай най-малкото пораждат съмнения, че избраникът притежава необходимия творчески и организационен потенциал и журналистически талант да седне на стола на Стефан Продев.

Е, попаднах и на издайнически снимки, които подсказват чия всъщност е идеята именно това лице да оглави „Дума”. На тях то бе в приятелската компания на Кирил Добрев. И няма как да не ти минат през главата неприятни мисли: „Той е мой човек, ще слушка”.

А добре известно е какво разбират открай време под „слушкане” партийните функционери - вестникът да пълни страниците с описание на чутовните им дела: какви стратегии и тактики са обсъдени на поредния пленум, какво темелно изказване е направено пред актива на N-ската местна  партийна организация, най-вече как съсекли гербаджиите от парламентарната трибуна. Е, за цвят, може и да ни снимат как яздим кон на Тодоровден и на коза в знак на солидарност със селяните, чиито дребен рогат добитък е евтанизиран (политкоректната дума за заклан) заради чумната епидемия.

Разбира се, последна грижа е как колективът на вестника, в който има немалко опитни, надарени, ползващи се с уважението и на политическите опоненти журналисти, сред които и съратници на Продев при основаването на „Дума” преди четвърт век, ще приеме спуснатия парашутист, независимо от личните му и професионални качества. Ами – „слон в стъкларски магазин”. Доколкото ми е известно, вече си подават оставки и то именно някои от най-изтъкнатите журналисти.

На този фон някак си остават извън вниманието дребните нарушения от административен характер, като факта, че досегашната изпълняваща длъжността главен редактор в продължение на над три  години Таня Джаджева  е в отпуска по болест и не е депозирала молба за напускане. Да не говорим за нарушенията на закона във връзка с продължителността на статута и.д. - той не може да продължава повече от шест месеца, най-много година, а Таня, както стана дума, е така вече над три години. Юрий Борисов пък, неин предшественик на поста „изпълнява длъжността” в продължение над  6 години...  

Сподели в
 

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020/12:00

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки