Начало
 
 

Нихилизъм и немара неуморно доизтриват дирята на Ангелушев

09.09.2018 /23:16 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

Живописец, график, плакатист, карикатурист, художник на филми, карикатурист, илюстратор, автор на проекти за пощенски марки, създател на шрифтове.

Той оформя през 1962-ра първите броеве на много търсеното и обичано списание „Космос”. 7 години по-рано прави лицето на сп. „Жената днес”. Негова е „главата” на в. „Труд”, префасонирана частично по-късно. Също негова е главата на в. „Стършел”.

Дотук да спрем, може да се рече – необикновен вестникар Ала това е наистина само част от стореното за занаята ни от него. Работи за общинското сп. „Сердика”, сътрудничи на „Отечествен фронт”, сп. „Наша Родина”, в. „Литературен фронт”...

В края на 1965-а в някогашната читалня на СБЖ са изложени проекти за „главата” на подготвяния да започне да излиза седмичник „ПОГЛЕД”.

Спечелил проектът на Борис Ангелушев  

С рошавите букви, устремени нагоре – като взор, като изстреляна стрела, с „о”-то, приличащо като близначе на онова от първата сричка на „Космос”, побрало в себе си звезда. Ала и с компаса в добавка, неотменна част от замисъла и идеята на автора – да помага „ПОГЛЕД” на всеки да намира добрия път и да върви по него... 

Още преди това, разбира се, пълничкият, едроглав и красив мъж обичал да посещава някогашния Клуб на журналистите. След като спечелва и надпреварата за „главата”, почнал да се отбива често и в редакцията на „ПОГЛЕД”. Слизайки в града от вилата си в Драгалевци. 

А в Клуба – докъм края на 90-те бе и легендарната маса, на която художникът обичал да сяда. Бил табиетлия – все на един и същи стол – да вижда кой влиза и излиза... А сред постоянното присъствие около софрата били Милка Пейкова, Георги Ковачев... 

Тая маса, заедно с огромното огледало на източната стена, разтварящата се като хармоника врата между двата салона и стъкленият таван във вътрешното помещение бяха емблеми на Клуба на журналистите. Най-вече – масата, на колоната до която – след смъртта на художника през 1966-а, е поставен знак с инициалите му – БА.

Както се прави в страните с умен народ  

Подир 1989-а Клубът бе даден на наематели. Помня предприемача Соломон Анжел, после, с риск да пропусна някой между тях, сина на някогашния журналист от сп. „Отечество” – Борислав Дионисиев. Днес няма и помен ни от маса, ни от огледало, ни от присъствието на Ангелушев.

А е трябвало малко, ама наистина малко – помещенията да се предоставят на наемателите със задължението да не пипат забележителностите му. Да се стопанисва, да се преустройва, да се печели. Но да се опази духът на мястото, споменът за незабравимите. Толкоз. 

За това обаче са потребни хора  

с чутие за памет, за традиция, за приемственост, хора с уважение към наистина заслужилите. 

Подир смъртта на Борис Ангелушев съпругата му Герда подготвя целия му архив, за да се направи музей на негово име. Това тъй и не става. През 1993-та подарява къщата му в Драгалевци и всичко, сътворено от него, на Фондацията, наречена нему. Те пък предоставят цялото рисунково съкровище на Националната художествена галерия.

Самотна, Герда умира в Дома за Стари хора в Горна баня. Там почина и Елисавета Багряна. 2002-ра закръгли век от рождението на Ангелушев. Не съм запомнил гилдийна активност, достойна за годишнината... 

А, слава Богу, споменатата вече фондация, учредена от Валери Петров, Милка Пейкова, Георги Ковачев и още неколцина, спомогна да се отпечата през 2003-та монографията на Атанас Стойков. Хубав том – поклон пред майстора Борис. 

Тази година обаче немарата пред паметта му стигна висините на падението.

Срината бе кафе-сладкарницата „Феята”  

В нея Борис Ангелушев неведнъж е обсъждал вестникарски решения с колеги от „Стършел” – Карандаш, Георги Анастасов... Погледнете фотоархива на Тодор Славчев – той ще ви каже много.  Там – в сладкарницата, знак за присъствието му обаче нямаше. Имаше само в Клуба ни. 

Но и „Феята” – любима на десетки вестникари, бе ликвидирана. Обезобразена и целенасочено изоставена предварително, предадена на времето да я погрозни, да я състари, да я подготви за края й. Нови чорбаджии ще построят нова сграда. А сред тия, от които е зависела съдбата й, личат бивш министър от служебно правителство, бивш, многолетен шеф на НДК... 

През пролетта същото стана и с печатницата на „Зора”, „Отечествен фронт”, „Кооперативно село”. Там, където набираха „ПОГЛЕД”, „Трудово дело”, „Еврейски вести” – постройката на улица „11 август” № 18.

На тавана й, разказвал ми е гонещият век Кирил Янев, един от бащите на „ПОГЛЕД”, се пазели до края на 60-те оригиналните ръкописи на десетки разкази на един от сътрудниците на „Зора” – Йордан Йовков. Написани били на ръка, на дълги, тесни листчета, като шпалти. От пожарната отсекли, че мястото било пожароопасно, натоварили всичко на камиони и –

на „Вторични суровини”. На боклука 

Да чухте някакъв протест срещу събарянето на сградата на „Зора” и сградата на „Феята” от СБХ, от нашия съюз? Да пролича нечия загриженост за последиците от тия безумни съсипии? 

Своя огромна вина има и общината. Ангелушев работил навремето с мерак за нейното списание „Сердика”. Живял е в апартамент – заедно с Христо Радевски, на бул. „Патриарх Евтимий” 27, после – на някогашната улица „Мусул” № 10, сега – „Архитект Йордан Миланов”. Днес някои улици са прекръстени, номерацията не навсякъде е прежната. Но нищо не пречи да се сложи по една паметна плоча поне...

А той ни е оставил „Обесването на Левски” – не сте българи, ако не се сетите за тая картина. Хиляди творби -- стотици илюстрации, стотици карикатури, стотици пощенски марки, плакати, графики. Благодарение на него няколко поколения виждахме и виждаме героите от нашата и чуждестранната литературна класика...

Наричали Ангелушев – не само приятелите му – великан, учител, стихия. Казвали, че е „обичан от всички” и „вечно усмихнат”. Валери Петров пише 2 дни след смъртта му в "Стършел”: „Той вече е в нас”. 

Ангелушев наистина е в нас. Но подир всичко изпуснато, допуснато и ненаправено овреме заслужаваме ли, достойни ли сме да изричаме, че сме негови колеги? Не ми се ще да изпиша моя отговор... 


 

Сподели в
 

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020/13:37

По повод отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата Международната федерация на журналистите предложи 6-процентов данък за обсебилите интернет Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон и Майкрософт, което ще даде 54 млрд. долара. Тези средства могат да бъдат разпределени по прозрачен и справедлив начин между медийните работници и медийните организации по света. Ще стане ли това у нас?

03.05.2020/08:36

Малко преди последните за деня новини на Светли понеделник националните телевизии пуснаха върху предаванията си съобщения, че предстои извънреден брифинг в Министерския съвет с участници генерал Мутафчийски, главен комисар Николов (обичайни заподозрени в извънредното положение заради коронавируса) и директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

21.04.2020/15:19

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки