Начало
 
 

Нихилизъм и немара неуморно доизтриват дирята на Ангелушев

09.09.2018 /23:16 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

Живописец, график, плакатист, карикатурист, художник на филми, карикатурист, илюстратор, автор на проекти за пощенски марки, създател на шрифтове.

Той оформя през 1962-ра първите броеве на много търсеното и обичано списание „Космос”. 7 години по-рано прави лицето на сп. „Жената днес”. Негова е „главата” на в. „Труд”, префасонирана частично по-късно. Също негова е главата на в. „Стършел”.

Дотук да спрем, може да се рече – необикновен вестникар Ала това е наистина само част от стореното за занаята ни от него. Работи за общинското сп. „Сердика”, сътрудничи на „Отечествен фронт”, сп. „Наша Родина”, в. „Литературен фронт”...

В края на 1965-а в някогашната читалня на СБЖ са изложени проекти за „главата” на подготвяния да започне да излиза седмичник „ПОГЛЕД”.

Спечелил проектът на Борис Ангелушев  

С рошавите букви, устремени нагоре – като взор, като изстреляна стрела, с „о”-то, приличащо като близначе на онова от първата сричка на „Космос”, побрало в себе си звезда. Ала и с компаса в добавка, неотменна част от замисъла и идеята на автора – да помага „ПОГЛЕД” на всеки да намира добрия път и да върви по него... 

Още преди това, разбира се, пълничкият, едроглав и красив мъж обичал да посещава някогашния Клуб на журналистите. След като спечелва и надпреварата за „главата”, почнал да се отбива често и в редакцията на „ПОГЛЕД”. Слизайки в града от вилата си в Драгалевци. 

А в Клуба – докъм края на 90-те бе и легендарната маса, на която художникът обичал да сяда. Бил табиетлия – все на един и същи стол – да вижда кой влиза и излиза... А сред постоянното присъствие около софрата били Милка Пейкова, Георги Ковачев... 

Тая маса, заедно с огромното огледало на източната стена, разтварящата се като хармоника врата между двата салона и стъкленият таван във вътрешното помещение бяха емблеми на Клуба на журналистите. Най-вече – масата, на колоната до която – след смъртта на художника през 1966-а, е поставен знак с инициалите му – БА.

Както се прави в страните с умен народ  

Подир 1989-а Клубът бе даден на наематели. Помня предприемача Соломон Анжел, после, с риск да пропусна някой между тях, сина на някогашния журналист от сп. „Отечество” – Борислав Дионисиев. Днес няма и помен ни от маса, ни от огледало, ни от присъствието на Ангелушев.

А е трябвало малко, ама наистина малко – помещенията да се предоставят на наемателите със задължението да не пипат забележителностите му. Да се стопанисва, да се преустройва, да се печели. Но да се опази духът на мястото, споменът за незабравимите. Толкоз. 

За това обаче са потребни хора  

с чутие за памет, за традиция, за приемственост, хора с уважение към наистина заслужилите. 

Подир смъртта на Борис Ангелушев съпругата му Герда подготвя целия му архив, за да се направи музей на негово име. Това тъй и не става. През 1993-та подарява къщата му в Драгалевци и всичко, сътворено от него, на Фондацията, наречена нему. Те пък предоставят цялото рисунково съкровище на Националната художествена галерия.

Самотна, Герда умира в Дома за Стари хора в Горна баня. Там почина и Елисавета Багряна. 2002-ра закръгли век от рождението на Ангелушев. Не съм запомнил гилдийна активност, достойна за годишнината... 

А, слава Богу, споменатата вече фондация, учредена от Валери Петров, Милка Пейкова, Георги Ковачев и още неколцина, спомогна да се отпечата през 2003-та монографията на Атанас Стойков. Хубав том – поклон пред майстора Борис. 

Тази година обаче немарата пред паметта му стигна висините на падението.

Срината бе кафе-сладкарницата „Феята”  

В нея Борис Ангелушев неведнъж е обсъждал вестникарски решения с колеги от „Стършел” – Карандаш, Георги Анастасов... Погледнете фотоархива на Тодор Славчев – той ще ви каже много.  Там – в сладкарницата, знак за присъствието му обаче нямаше. Имаше само в Клуба ни. 

Но и „Феята” – любима на десетки вестникари, бе ликвидирана. Обезобразена и целенасочено изоставена предварително, предадена на времето да я погрозни, да я състари, да я подготви за края й. Нови чорбаджии ще построят нова сграда. А сред тия, от които е зависела съдбата й, личат бивш министър от служебно правителство, бивш, многолетен шеф на НДК... 

През пролетта същото стана и с печатницата на „Зора”, „Отечествен фронт”, „Кооперативно село”. Там, където набираха „ПОГЛЕД”, „Трудово дело”, „Еврейски вести” – постройката на улица „11 август” № 18.

На тавана й, разказвал ми е гонещият век Кирил Янев, един от бащите на „ПОГЛЕД”, се пазели до края на 60-те оригиналните ръкописи на десетки разкази на един от сътрудниците на „Зора” – Йордан Йовков. Написани били на ръка, на дълги, тесни листчета, като шпалти. От пожарната отсекли, че мястото било пожароопасно, натоварили всичко на камиони и –

на „Вторични суровини”. На боклука 

Да чухте някакъв протест срещу събарянето на сградата на „Зора” и сградата на „Феята” от СБХ, от нашия съюз? Да пролича нечия загриженост за последиците от тия безумни съсипии? 

Своя огромна вина има и общината. Ангелушев работил навремето с мерак за нейното списание „Сердика”. Живял е в апартамент – заедно с Христо Радевски, на бул. „Патриарх Евтимий” 27, после – на някогашната улица „Мусул” № 10, сега – „Архитект Йордан Миланов”. Днес някои улици са прекръстени, номерацията не навсякъде е прежната. Но нищо не пречи да се сложи по една паметна плоча поне...

А той ни е оставил „Обесването на Левски” – не сте българи, ако не се сетите за тая картина. Хиляди творби -- стотици илюстрации, стотици карикатури, стотици пощенски марки, плакати, графики. Благодарение на него няколко поколения виждахме и виждаме героите от нашата и чуждестранната литературна класика...

Наричали Ангелушев – не само приятелите му – великан, учител, стихия. Казвали, че е „обичан от всички” и „вечно усмихнат”. Валери Петров пише 2 дни след смъртта му в "Стършел”: „Той вече е в нас”. 

Ангелушев наистина е в нас. Но подир всичко изпуснато, допуснато и ненаправено овреме заслужаваме ли, достойни ли сме да изричаме, че сме негови колеги? Не ми се ще да изпиша моя отговор... 


 

Сподели в
 

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019/19:11

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019/16:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки